За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 803
  • 25 039
  •   1
Отговори
# 8 985
  • Мнения: 24 706
Аз съм на 45+ и никак не ми е до равносметки какво би било, ако... Просто виждам, че не трябва роднините да ни определят живота след като сме пълнолетни. Колкото повече хора го разберат, толкова по-добре. Ние сме това, което сме. Не сме изляти по калъп от родата. И можем да се справим и сами. (Спирам, не съм лайф коуч Simple Smile Просто като чета такива теми и се чувствам извънземно.

# 8 986
  • София
  • Мнения: 62 585
Но те ни го определят до голяма степен с действие или бездействие.

# 8 987
  • Мнения: 24 706
Не на всички обаче - това са фактите Simple Smile

# 8 988
  • Мнения: 6 988
Не на всички обаче - това са фактите Simple Smile

Добре.

# 8 989
  • Мнения: 5 261
Каква полза би имало все да виним родителите си? Не я виждам.

Понякога се чудя как съм постигнала всичко, след като не съм се облегнала на никого? Не знам. Всички казват, че без родители си за никъде. Моите са вече възрастни, аз ще им помагам занапред. Те не са ми помагали. Как съм се справила и толкова ли чак пък е невъзможно? Едва ли.

ами по-спокойно живее човек, когато знае че има кой да го подхване ако пада ... от друга страна ангажимента си има тежести. т.е. не може без да се съобразиш с едно или друго.
да си независим е добре, но и да имаш някой е добре.

Последна редакция: чт, 29 окт 2020, 22:57 от bella_ciao

# 8 990
  • Мнения: 7 406
Аз я разбирам Бианка, не знам защо темата зави така. Явно всеки се базира на собствения си опит.
Всички в този живот тръгваме с различен старт, това не определя как ще го изживеем обаче.

# 8 991
  • Мнения: 10 244
първото,което ми два наум при размисли за родителите е,...че в някои случаи е по-добре и по-ценно да не ти пречат,отколкото да са там и да ти помагат

и,още ...че всички отношения имат и обратна страна на медала
няма нищо случайно в живота ни, дори в отношенията с родителите

# 8 992
  • Мнения: 19 858
Нито се твърди тук, че родата ни определя, нито, че не можем да постигнем нищо без родители. Единственото, което потребителските искаха да кажат е, че те са основа, много важно нещо в живота на човек и е хубаво да са подкрепа и упора.
Бианка малко крайно ми се струва, че ги приема и тълкува нещата. Но това е нейния начин, нейната гледна точка. Има и друга.
Разбира се, че човек е преди всичко сам себе си, може да си поправи път и сам. Никой не твърди обратно. Просто казваме, че е хубаво са усеща семейство и близки до себе си. Аз пък съм от хората, които смятат, че те са много важни. Хиляди пъти предпочитам да имам родители и брат, на които да мога да разчитам, да ми помагат и да са ми упора, отколкото да нямам.
Просто аз така съм израснала, винаги са ми помагали, моето семейство е сплотено и аз познавам само това.
Не говорим да ме подбутват в живота.Струва ми се, че се бъркат дветенеща тук.
А темата зави в такава посока, защото Бианка много крайно мисли. Нормално, така е, това в нейният опит. Аз разбирам. Обаче не всеки се бута за чак тая пуста независимост! И все сам са справя. Аз пък си признавам, че не мога. Не ми допада да съм сам войн в трудния свят, в който живеем.
И не виждам нищо лошо в това.
Исрината е, че всеки си тълкува темите кой както си иска, както го чувства и разбира самия той и според своя собствен опит.

# 8 993
  • Мнения: 5 261
първото,което ми два наум при размисли за родителите е,...че в някои случаи е по-добре и по-ценно да не ти пречат,отколкото да са там и да ти помагат

и,още ...че всички отношения имат и обратна страна на медала
няма нищо случайно в живота ни, дори в отношенията с родителите

Защото се спрягат само родители и семейство. А в същност може да са други хора в живота. Може човек да има опора от съвсем страничен от семейството човек. 
Хубаво е обаче да знае, че не е абсолютно сам. И е хубаво това да не му струва независимостта над определени допустими граници.

# 8 994
  • Мнения: 24 706
Ама разбира се, че е за предпочитане сплотено семейство. Казвам само, че ако не е такова, човек не трябва да се вторачва и да преекспонира подобен проблем. Просто трябва да приеме, че такова му се е паднало. Подкрепящите родители не са по заслуги - или ги имаш, или не.

Между другото тук съм чела много теми, в коит се споменава: "Нашите направиха еди какво си за нас, а пък техните...". Даже понякога младите се изпокарват заради някакви роднински истории. На мен тоя въпрос никога не ми е възниквал Simple Smile Никога не съм имала и 1 семеен спор с мъжа си, в който да са тема моите родители.

# 8 995
  • Мнения: 20 980
Когато човек няма избор се справя сам. Ако не може да се справи потъва.
Това, че моя живот се е стекъл по начин, по който е трябвало сама да се боря и справям, по никакъв начин, не може да ме накара да мисля, че съм успяла, че съм борбена, че е правилно ... Само аз знам, какво ми е струвало и точно затова, не искам същото за децата си.

# 8 996
  • Мнения: 24 706
Има хора, които за съжаление потъват и при супер отдадени родители. Въпрос на нагласа е до голяма степен. Виждала съм примери за страшно безхаберие и безотговорност от хора, които знаят, че родителите са винаги зад гърба им и ще ги извадят от всяка тиня.

А като родител се надявам най-вече да не тежа един ден на децата си да ме гледат. Тоест не само се надявам, но и работя по въпроса. Не ми се иска вместо да си гледат семейството и децата да се занимават с моите старини някой ден.

# 8 997
  • Мнения: 20 980
А като родител се надявам най-вече да не тежа един ден на децата си да ме гледат. Тоест не само се надявам, но и работя по въпроса. Не ми се иска вместо да си гледат семейството и децата да се занимават с моите старини някой ден.
Това всички го искаме и се надяваме. Животът обаче е непредсказуем - в това е чара му. Wink Затова правим каквото считаме, че трябва и е правилно, а каквото дойде.
Не съм от хората, които мислят/вярват, че са господари на живота си и го владеят. Аз просто го живея, подреждайки /до колкото мога/ онова, което не зависи от мен, по начин, който да не ми пречи/спъва, прекалено много. Blush

# 8 998
  • Мнения: 24 706
Да, разбира се, имах предвид поне финансово да имаме нещо заделено или имот, който да осигури грижите, ако се налагат такива някога.

# 8 999
  • Мнения: 20 980
Да, разбира се, имах предвид поне финансово да имаме нещо заделено или имот, който да осигури грижите, ако се налагат такива някога.
Свекърва ми беше уж подсигурена и беше много сигурна, че е независима и няма да опре до никой. Така стана, че остана само тя и ние. Мъжът ми /а често казано и аз/ не намерихме сили да я настаним в дом за възрастни хора. Гледахме си я няколко години /беше на легло/ и изобщо не съжалявам за това решение. Съвестта ми е чиста. Иначе щях да мисля, че сме я изоставили /макар, че си го заслужаваше/. Просто, това е човещина и едно такова, което не мога да обясня.

Общи условия

Активация на акаунт