Ваксината срещу ковид,та ваксината...Май поредната истерия започна вече. Не ни стига ковидът сякаш...дано нещата не станат грозни,когато започнат масовите ваксинации по света,и поне повечето хора получат достъп до нея.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2024, 22:12 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Скрит текст:
Мисля си, че най-страшното последствие от тази криза тепърва ще се покаже - ставаме равнодушни към чуждото нещастие насила, за да можем да съхраним капка здрав разум. За да оцелеем и да пазим децата си. Слагаме бариери срещу чувствителността в опит да се предпазим, да отблъснем реалността и заплахата. Ще деградираме напълно скоро.
Че то това не е от сега, открай време се знае, че човек трябва да приеме, че не може да помогне на всички страдащи или да поеме вината за световното зло и затова трябва да се научи да се абстрахира от тези неща. Помагаш на когото и когато можеш, а останалите не ги допускаш вътре в душата си, защото иначе ще бъдеш смазана под бремето на световната мъка. Лекарите правят същото, или генералите. Иначе ще се побъркат.
Това си е жестоко психическо натоварване.
Ваксината срещу ковид,та ваксината...Май поредната истерия започна вече. Не ни стига ковидът сякаш...дано нещата не станат грозни,когато започнат масовите ваксинации по света,и поне повечето хора получат достъп до нея.
Британците вече имали министър по ваксините. Че не им стига бюрокрация и точене на пари .
Пак същото, капсулираш се, правиш каквото трябва и после да става каквото ще. Иначе се смачкваш.
Никак не е лесно да се капсулираш, когато работиш с хора, които страдат. Затова подпомагащите професии са рискови за хората, които ги работят, професионалното прегаряне е по-често, отколкото при всички останали професии. Хората, които започват да работят това са емпатични, те иначе няма да се захванат, но емпатията започва да работи срещу тях самите, дори когато спазват необходимите правила. Просто са такива професиите като естество, желанието да се помогне на хората, които страдат и да не навреди човек на себе си.
Напоследък не само мисля, а мечтая за време без тоя вирус. За срещи, прегръдки и целувки с близки хора. За нормално пътуване - за удоволствие, в почивните дни и отпуските. За време без маски.
Много съм се сдухала.
Искам си свободата.
Много съм се сдухала.
Искам си свободата.
Ако това, че сте с маски и не ходите на почивки ви е най-големият проблем значи сте щастливци.
Ако това, че сте с маски и не ходите на почивки ви е най-големият проблем значи сте щастливци.
На мен лично не. Не това ми е най-големият проблем, имам и друг. Но това с вируса доусложнява нещата.
Ако това, че сте с маски и не ходите на почивки ви е най-големият проблем значи сте щастливци.
свиква се с маските...
свиква се с рестрикциите...
свиква се с всичко!
само,че да не стане като магарето накрая....
А какво им е лошо на маските? В големите азиатски градове са с маски постоянно. Точно за това си мисля отскоро. Че маските изобщо не ми пречат.
А какво им е лошо на маските? В големите азиатски градове са с маски постоянно. Точно за това си мисля отскоро. Че маските изобщо не ми пречат.
В интерес на истината, напоследък в студените дни даже ми е добре навън с маската, по-топличко ми е на лицето.
Но ми идва в повече да я нося целия ден, на работа сме задължително с маски.