Скрит текст:
В Блгоевград. Аз обаче държах на СУ и не исках да уча никъде другаде.
И за да съм по темата, ще кажа още нещо, за което напоследък си мисля-за отдалечаването от старите, дългогодишни приятелства, ученически, университетски. Защо с времето хората така се отдалечават.
Много често се замислям, че напоследък много сме се отдръпнали,не се чуваме, някак ми е странно, тъжно и жалко.
То ясно, че е до време и разстояние, семейства, половинки.Но аз съм по-скоро на максимата, че който не те търси и не се интересува от теб не ти е приятел. Един вид "Ако приятелите те не се обаждат, значи са добре и помни, не са ти приятели".
Не е нормално човек, с който си делил години наред един чин, да не ти се обажда избощо, да не се виждате, да не общувате. Дразни ме и това, че тоя Фейсбук се приема вече като основен начин на общуване.
Една от най-добрите ти приятелки да не се сеща за теб изобщо, да ти чистити ЧРД във ФБ е несериозно.
Аз не казвам, че в мен няма вина, и аз ги търся,то насила хубост не става.
Замислям се щото съм си мислела, че с тези хора винаги ще сме близки, ама ето че не е така.
. 