За какво си мислите постоянно напоследък?

Детето пак е с астматичен пристъп.Не мога да се успокоя,треперят ми ръцете и краката.
Мисля си ,че трябва да се стегна някак си.

Вени, горе главата, ще отмине 

Как хората обичат да правят чуждите сметки!
Дочух разговор с упрек към познати за мен хора, на които им правят сметките. Шест години работели и трябвало до сега да си били купили собствено жилище. Къде им били парите и т н.
Другата жена опонираше, че макар да живеят в жилището предоставено от бабата са правили ремонт и са се обзавеждали със съвременни мебели и уреди.То нещата можело да се вземат, като се купи жилище. И пак къде им са парите?
Опитват се да си разширяват бизнеса, работи и момичето, имат и малко дете, но заплатите в малкия град се въртят около 500 лв.
Добре, че слязоха преди мен, какво ли още щях да чуя!

Това на времето съм го чувала по мой адрес, само че тогава си бях купила една тенджера-соковарка за цееели 60 лв! Които и тогава бяха горе долу същото, което са и сега. Как не ме е срам, жилище няма, тенджера купувам и къде са парите после!
/Друг въпрос, че въпросното нещо не беше това, което си мислех, че е, но пак ми вършеше добра работа/.

Защото хората са такива, все гледат другите. Така ли се купува за 6 години апартамент, ама че смешка?
И от от провинциални заплати.
Къде живяли, какъв ремонт правили, с какви пари. Зависттта и злобата край нямат.

Unknown_lady направо ме разсмя   с тая тенджера

То щото със 60 лв, видиш ли апартамента е готов, те къде ли не отишли тия 60 лв.
И въобще не знам защо хората си мислят, че всеки трябва да има апартамент и то собствен. Ако няма -ама защо не си купите,а си давате парите по квартири, ако живеете при свекъри или ви е наследен-ама защо при тях живеете, как може?
Такива коментари се чуват главно от хора, бабички и лелки, обитаващи малки населени места, където съм и аз, толкова съм им свикнала вече, но и не мога да им се начудя на дребнавостта. То направо си просят да им отвърнеш подобаващо.

Припомнихте ми за нашите клюкарки от входа. Миналата година си купихме апартамент и домоуправителката се чудеше какви причини да си измисли, за да си напъха носа. Понякога ме изумяваше как й ставаше достояние определена информация за нас. Единия ден беше цъфнала да пита колко ни струвало спалното обзавеждане, защото и тя искала да си сменя нейното /пълни глупости/. А докато течеше ремонта у нас, някаква бабичка си отворила като пич и се намърдала в къщи да видела как върви ремонта   Това ми го разказват майсторите. Просто хората, особено от старото поколение, им е толкова скучен живота, че се разнообразяват с чуждия. Или просто се сравняват с другите хора. Пази Боже да имаш повече от тях.

тинити, горе главата, няма да се отчайваш. Разбирам как се чувстваш защото и аз от около две години съм в Бургас. В началото ми беше много криво, често си и поревавах, но вече съм ОК. И на мен ми липсват чисто женските приятелства  

От три месеца насам не ме питай какви ни ги говори майка ми, хем не да кажеш, че е от малко населено място или че е живяла някога в такова. Според нея обаче, и май според всички от нейното поколение, плащаш ли наем, не си човек.

"-Трябва да си купите и да е ваше!
- Ама защо да го купуваме? Ние не сме сигурни тук колко ще изкараме още, не се купува така имот.
- А какво е това да даваш пари на вятъра?
- Ама какъв вятър, нали живеем тук?
- То това живот ли е на чуждо? Какви са тези наеми? Тези луди ли са? Вие луди ли сте?"

И т.н. до безкрай.  

О, аз мога книга да напиша по повод мой шокиращ( за околните) избор преди години.
Бях на прага на т.нар. професионално прегаряне- изнервена до лудост от интриги, фирмени проблеми, материална отговорност, гадни шефови, неприятни колеги, откачено работно време.
В този период стягахме имоти, които имахме на морето и решихме са напуснем София и да се върнем в родното си място.  Започнах да се занимавам с отдаване на стаи на туристи. Чистех, перях, посрещах, изпращах. Приятелките ми изпадваха с шок и ужас. Всеки ме питаха: " Как остави хубава административна работа, за да станеш камериерка?". Да, вярно, буквално си бях камериерка, но на собствения си имот, без шефове, без работно време, без интриганстващи колеги, без да съм принудена да преглъщам, да правя компромиси. Честно ви казвам, работила съм какво ли не, но това беше най-прекрасния период в живота ми е се чувствах много щастлива. За приятелите ми обаче съм човек, напуснал"престижната" си работа, за да слугува на хората. То пък все едно, като работех във фирмата, не слугувах.--
Сега гледам да си намирам по-лека работа, главно на 4 часа, която мога да съчетавам с моите си неща, да обръщам внимание на семейството ми, да имам свободно време за себе си. Имам си и страничен доход от имотите, който не е голям, но най-важното спокойна съм, щастлива съм, добре съм.
Е почти никой не ме разбира, познатите ми гледат на мен като на някой избрал лесният път, като на мързеливка, тарикат и какво ли още не. В същото време постоянно научавам за някой 30-40 г. покосен я от инфаркт, я от инсулт, блъскал по 12 часа, живял под пълен стрес, огорчение, клюки, интриги, неприятности. Не, че моят живот е песен, но си ми харесва и това е важното.
Та това си мисля напоследък. Все  срещам познати, които ме питат няма ли най-после "да се стегна"и да зарежа "камериерството", защото някъде търсели управител. Да, ужасно било, всички работели малко и напускали, но съм щяла да свикна да управлявам екипа, да понасям удари под кръста, щяла съм да стана по-устойчива и да си каля волята...Досмешава от подобна перспектива. Знам, че всеки е различен, но не разбирам, защо трябва да осъждаме личните избори на хората...Та нали има и такива, които отиват в най-забутаните села, отглеждат картофи и домати , живеят простичко, а са толкова щастливи...

Christis

Напълно те разбирам,аз също се пържа на такъв тиган и ще продължава още цели 7г,докато си изплатя жилището,нямам избор и това е положението
Такъв тип ежедневие направо смачква човек,не можеш да се насладиш на дом и семейство,нямаш време за роднини,приятели,а бе караш на автопилот 

И аз си мечтая за такъв простичък живот без да мислиш постоянно за сметки,пари,трафика....ама кога ще стане един Господ знае .

  Не само една работа може да плаща сметките и кредита. И аз бях около година на подобно място - постоянен стрес, шефовете с прекалени изисквания и никога доволни, карали са ме да боядисваме и мета веднъж офиса (нищо че имахме чистачка), страх ме беше да искам 2 дни отпуск, за спазване на почивките и работно време да не говорим.. и т н.

И аз се натисках там, че имам сметки за плащане, притеснявах се дали ще си намеря след това работа. Е, намерих си - на новата бях 3 дни след като напуснах.

Понякога не е толкова елементарно с намирането на нова работа.
Стреса трябва дасе намали по друг начин. Спред мен просто малко помалко намалявай стреса в работата. Излизай по 5 мин. по-рано от сега в почивка, връщай се 5 мин по-ксъно ... тръгвай си 5 мин по-рано ... на следващата седмица още 5 ... Прегледай си нещата на бюрото. Отдели едно, което ти идва повече и помоли да го дадат на друг. Не взимай винаги най-"престижните" проекти. Остави някой на друг и вземи на негово място по-лек. Не е нужно винаги да си отгоре ... така лека полека сте намалиш напрежението. 

Всичко зависи от гледната точка. И аз напуснах работа, която харесвах и екип, който ми беше /и все още е/ като семейство, за по-високо платена работа, но знаех за какво го правя. Новата работа е много отговорна, стресираща, шефа не става за нищо и екипа не го бива, но пък успяхме да си стегнем новото жилище доста бързо и бременността и майчинството ми са обезпечени добре. С една дума - предпочитам да се концентрирам върху положителните неща иначе ще се сдухам.  Това съветвам и хората, които са в подобно на моето положение.
Кристи, аз пък не мога да разбера приятелите ти. И аз на твое място бих постъпила така.

Аз пък си мисля често,че тези приказки ги приказват хора,които никога не са изплащали жилище,които имат наследено такова,които като са се оженили са отишли в дома на свекърите(тоест голяма част от хората като цяло от предни поколения, а не малко и сега).Те са си в един град цял живот,имат си жилище и не знаят какво е да отидеш в др.град и да живееш на чуждо място.Не могат да го разберат.Съветват те иначе да си купиш,но те никога не биха си купили,не им се и налага.
Това да не са два лева,това са поне 100 хил,ами за да го стегнеш?
Добре,че не се хванах на това хоро.Сигурно щях и аз да стана робиня на работа и кредити-мерси от такъв стресиращ живот-не е за мен.По-добре да си пътувам до града и да си живея на спокойствие в родната къща,отколкото да предприемам такива рискови експерименти.Особено ако не съм сигурна,че след години ще ми се живее там където съм взела жилище.Такива решения не се вземат ей така-човек трвбва да е сигурен,че го иска.
На хората избягали от офисна работа и върнали се у дома,да се занимават с нещо свое се възхищавам.Ако имам избор винаги бих избрала този живот.Спокойствието е важно.Живеем един живот.Не искам да го живея в стресове и вързана към банките.
Изобщо психически няма да издържа.
Но просто тук манталитета е такъв-нямяш ли жилище те гледат като гръмнат.А колко от тези дето имат са го купили сами на по 25 години?-това е съвсем др.въпрос.

МИРА