Днес цял ден си мисля за краката на Ина от горния пост!
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 4 май 2024, 14:33 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Днес цял ден си мисля за краката на Ина от горния пост!
Скрит текст:
А мен ме остави, аз съм дърто магаре, не ме мисли. 
Освен това, логично е щом едно е хубаво, друго - да е лошо. Отказах ли те?
Освен това, логично е щом едно е хубаво, друго - да е лошо. Отказах ли те? 
Че нямам търпение детето да стане на 12, за да не съм зависима от никой да го гледа докато съм на смени че нямам търпение да се махнем от нашите (по неволя се забихме там) и да сме си само двамата!
Кажете ми нормален родител би ли обвинил, че си му ял от пържолите-понеже имало разстояние между тях, при условие че аз не ям тлъсто месо...Днес пък била съм изяла един домат и малко от тиквичките!
Да уточня-аз плащам тока и водата ползвани от мен и детето до стотинка, нета, телефона ми, градината, дрехите и обувките ни,театрите, имаме отделен рафт за храната ни в хладилника. Нашите най -много са инвестирали за картофи, моркови и чат пат да съм опитала някоя манджа.
Кажете ми нормален родител би ли обвинил, че си му ял от пържолите-понеже имало разстояние между тях, при условие че аз не ям тлъсто месо...Днес пък била съм изяла един домат и малко от тиквичките!
Да уточня-аз плащам тока и водата ползвани от мен и детето до стотинка, нета, телефона ми, градината, дрехите и обувките ни,театрите, имаме отделен рафт за храната ни в хладилника. Нашите най -много са инвестирали за картофи, моркови и чат пат да съм опитала някоя манджа.
Скрит текст:
Кажете ми нормален родител би ли обвинил, че си му ял от пържолите-понеже имало разстояние между тях, при условие че аз не ям тлъсто месо...Днес пък била съм изяла един домат и малко от тиквичките!Че нямам търпение детето да стане на 12, за да не съм зависима от никой да го гледа докато съм на смени че нямам търпение да се махнем от нашите (по неволя се забихме там) и да сме си само двамата!
Скрит текст:
имаме отделен рафт за храната ни в хладилника.Да уточня-аз плащам тока и водата ползвани от мен и детето до стотинка, нета, телефона ми, градината, дрехите и обувките ни,театрите,
Скрит текст:
Нашите най -много са инвестирали за картофи, моркови и чат пат да съм опитала някоя манджа.
В този ред на мисли...някак се почувствах благодарна, че съм толкова "неосведомена" за хорските отношения.
ХАхахахахахахах и на мен ми се е случвало цял ден да мисля за краката на Ина....
и моите са хубави, ама нейните ме карат да си обуя анцуг....
и моите са хубави, ама нейните ме карат да си обуя анцуг....
Скрит текст:
Кажете ми нормален родител би ли обвинил, че си му ял от пържолите-понеже имало разстояние между тях, при условие че аз не ям тлъсто месо...Днес пък била съм изяла един домат и малко от тиквичките!Че нямам търпение детето да стане на 12, за да не съм зависима от никой да го гледа докато съм на смени че нямам търпение да се махнем от нашите (по неволя се забихме там) и да сме си само двамата!
Скрит текст:
имаме отделен рафт за храната ни в хладилника.Да уточня-аз плащам тока и водата ползвани от мен и детето до стотинка, нета, телефона ми, градината, дрехите и обувките ни,театрите,
Скрит текст:
Нашите най -много са инвестирали за картофи, моркови и чат пат да съм опитала някоя манджа.
В този ред на мисли...някак се почувствах благодарна, че съм толкова "неосведомена" за хорските отношения.
Отдавна съм се емоционално дистанирала и се научих да съм си самодостатъчна. Надеждата ми е да успеем да се отделим жилищно скоро и тогава все някак ще избутам тия 6 години. 
Искаш да кажеш, че детето ти е на 6 г, а ти работиш на смени и затова си принудена да стоиш у майка ти и баща ти, за да ти гледат детето, докато си на работа? Не мисля, че ще можеш да се отделиш и да оставяш детето си само преди да е станало на 12, а може би и повече...
Иначе и аз ще кажа като по-нагоре: жива да не бях, не мога да повярвам ,че чета такива неща...
Иначе по темата...мисля си само за гадни работи. Колко ми е труден живота и колко ми тежи да го живея. Съществуват ситуации, в които никой на този свят не може да ти помогне, нито ти можеш да направиш нещо. Аз съм в такова положение. Правя всичко възможно, но просто не става. Не може да стане. Не зависи нито от мен, нито от някой друг. Трябва чудо. А няма.
Иначе и аз ще кажа като по-нагоре: жива да не бях, не мога да повярвам ,че чета такива неща...
Иначе по темата...мисля си само за гадни работи. Колко ми е труден живота и колко ми тежи да го живея. Съществуват ситуации, в които никой на този свят не може да ти помогне, нито ти можеш да направиш нещо. Аз съм в такова положение. Правя всичко възможно, но просто не става. Не може да стане. Не зависи нито от мен, нито от някой друг. Трябва чудо. А няма.
Определено 12 години на детето са ми "точката на пречупване" така да се каже, но със сигурност мисля разни варианти, защото сегашното положение хич не ме устройва и не желая да съм зависима. А и искам от малък да се научи да е самостоятелен, защото такива примери съм се нагледала на мама с нейното синче ергенче...и то уж от интелигентни хора. Колкото и да го обичам искам да е свободен да разпери криле 
Че нямам търпение детето да стане на 12, за да не съм зависима от никой да го гледа докато съм на смени че нямам търпение да се махнем от нашите (по неволя се забихме там) и да сме си само двамата!
Кажете ми нормален родител би ли обвинил, че си му ял от пържолите-понеже имало разстояние между тях, при условие че аз не ям тлъсто месо...Днес пък била съм изяла един домат и малко от тиквичките!
Да уточня-аз плащам тока и водата ползвани от мен и детето до стотинка, нета, телефона ми, градината, дрехите и обувките ни,театрите, имаме отделен рафт за храната ни в хладилника. Нашите най -много са инвестирали за картофи, моркови и чат пат да съм опитала някоя манджа.
Кажете ми нормален родител би ли обвинил, че си му ял от пържолите-понеже имало разстояние между тях, при условие че аз не ям тлъсто месо...Днес пък била съм изяла един домат и малко от тиквичките!
Да уточня-аз плащам тока и водата ползвани от мен и детето до стотинка, нета, телефона ми, градината, дрехите и обувките ни,театрите, имаме отделен рафт за храната ни в хладилника. Нашите най -много са инвестирали за картофи, моркови и чат пат да съм опитала някоя манджа.
Иначе по темата...мисля си само за гадни работи. Колко ми е труден живота и колко ми тежи да го живея. Съществуват ситуации, в които никой на този свят не може да ти помогне, нито ти можеш да направиш нещо. Аз съм в такова положение. Правя всичко възможно, но просто не става. Не може да стане. Не зависи нито от мен, нито от някой друг. Трябва чудо. А няма.
По същия начин се чувствам. Не знам дали аз съм лош човек и дали заслужавам това, което ми се случва, че постоянно върху мене се излива помията на живота. Вместо да видя светлината в тунела, виждам все по-голяма тъмнина в този тунел. Имам чувството, че съм влязла в една пещера и в нея няма друг изход, а и не мога да се върна назад, за да изляза, защото изгубих пътя на единствения изход на пещерата. В тази пещера става все по-тъмно и студено.
Иначе по темата...мисля си само за гадни работи. Колко ми е труден живота и колко ми тежи да го живея. Съществуват ситуации, в които никой на този свят не може да ти помогне, нито ти можеш да направиш нещо. Аз съм в такова положение. Правя всичко възможно, но просто не става. Не може да стане. Не зависи нито от мен, нито от някой друг. Трябва чудо. А няма.
По същия начин се чувствам. Не знам дали аз съм лош човек и дали заслужавам това, което ми се случва, че постоянно върху мене се излива помията на живота. Вместо да видя светлината в тунела, виждам все по-голяма тъмнина в този тунел. Имам чувството, че съм влязла в една пещера и в нея няма друг изход, а и не мога да се върна назад, за да изляза, защото изгубих пътя на единствения изход на пещерата. В тази пещера става все по-тъмно и студено.
Никога, никога не мисли, че заслужаваш това, което ти се случва. Още по-малко, че се случва, защото си лош човек.
Поне това не ми е безпокойство. Нещата се случват, защото трябва да се случат точно сега. Причините са скрити толкова дълбоко понякога, че няма начин да ги обеме един човек в един живот. А в пещерата няма как да има друг. Всеки има своята пещера и в някой момент попада в капана й. Само че....не знам как да изляза и вероятно ще загина вътре.
Знам, че всеки минава по тоя път рано или късно, ама...исках да е когато съм силна, смела и умна и обстоятелствата ще бъдат на моя страна, за да мога да се оправя, а сега не мога, не става.... Може да е част от житейския урок на всеки - да се научи да приема поражението. Да приеме ,че няма да излезе от пещерата и ще загине. Да се смири. Още не съм се смирила.... 
Препоръчани теми