Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 фев. 2017, 16:55 ч.

За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 389 161
  • 6 312
  •   5
Отговори
# 5 175
  • Mediterraneo
  • Мнения: 23 989
Аз по друг начин ги разбирам нещата. Грижата е грижа. Приемните родители, например, не са задължени да си обичат поверените им деца. Те изпълняват роля. Аз смятам, че онази безрезервна любов, която изпитвам към моите собствени деца, не мога да изпитам към никое друго. И това би ощетило което и да е дете.
Може би, ако бях изпаднала в някаква ситуация преди да имам свои деца, нещата щяха да са различни. Но сега това няма как да бъде променено, независимо от детето насреща, независимо от неговата лична история, независимо от нищо. Моите деца са мои и единствено тях мога да обичам. Бих обичала( и обичам) което и да е друго дете, но по съвсем различен начин.

# 5 176
  • Мнения: 1 871
Ами то това е най-нормалното, според мен.

# 5 177
  • София
  • Мнения: 40 869
Обаче не са свои, а чужди. Като свои - своите деца. А децата на партньора са негови/нейни деца. Третият е излишен да се грижи (,като з свое), защото родителите се грижат. В най,-,добрия случай отношението може да е човешко, като за всяко познато дете. Нещо като бавачка - тя знае, че детето не е нейно, колкото и да се привързва чисто човешки, но не и като свое, защото детето си има майка и баща.

# 5 178
  • Мнения: 3 369
В моя случай друга майка няма, вероятно затова са по-различни нещата.
Аз също много време обмисля дали да не стана приемен родител. Но не бих се справила със задължителното условие да не се обвързвам твърде силно емоционално с детето, защото то по всяко време може да бъде върнато в семейството си или преместено. Имам близка приемен родител - те обичат много детето и са постоянно на тръни.

# 5 179
  • София
  • Мнения: 40 869
Как да няма майка?, ,Не друга майка, а майка -която го е гледсла? Да не е сираче - майката да е починала или да се е отказала от него? Уж не си я заместила, но смяташ себе си за майката (,ако правилно съм разбрала "няма друга мсйка").

# 5 180
  • Mediterraneo
  • Мнения: 23 989
Това е другият аспект на приемната грижа, който ме спря навремето- склонността ми да се привързвам емоционално. В период от няколко години работих с приемни семейства и децата в тях, имаше няколко покъртителни случая, които така ми подействаха, че нямаше как да не проявя( аз и колегите) специално отношение към децата. Когато приключи проектът( въпреки устойчивостта му), плаках и ги сънувах дечицата. А какво остава да ги гледам като свои и в един момент да ми ги вземат! Не! За тази работа се иска емоционална сила, която аз явно не притежавам.

# 5 181
  • Мнения: 3 369
Неправилно се изразих, Андариел, извини ме - майка им не е между живите.

# 5 182
  • Мнения: 1 112
Аз пък бих обичала друго дете точно толкова, колкото и моите. Обожавам децата от малка. Винаги съм се грижила за много деца и знам, че това е една от мисиите ми в живота. Ако не беше мъжа ми до сега да съм осиновила дете. В този ред на мисли, си мисля, колкото и да е подло, че не всяка жена заслужава да бъде майка.

# 5 183
  • София
  • Мнения: 40 869
Осиновяването е друга работа - осиновеното дете става твое дете завинаги и е много вероятно да го обикнеш.

# 5 184
  • Мнения: 4 525
Осиновяването е друга работа - осиновеното дете става твое дете завинаги и е много вероятно да го обикнеш.
В закона има възможност за "разсиновяване" /прекратяване на осиновяването/, така че "завинаги" е относително. Имам пример във входа.

# 5 185
  • Мнения: 3 501
Да не говорим, че причините за този акт са много различни....

# 5 186
  • София
  • Мнения: 40 869
Мисля, че го махнаха преди години.

# 5 187
  • софия
  • Мнения: 1 214
Това с разсиновяването ми звучи ужасно. Да вземеш дете и после да го върнеш...що за хора.

# 5 188
  • Мнения: 23 789
Различни случаи има, Дари. Преди години моя учителка разсинови сина си, след като за пореден път я беше пребил за пари.

# 5 189
  • Sofia
  • Мнения: 3 306
Аз съм чувала за родители, които умират следствие на побой от децата си. Родните. И са възпитавали няколко деца и едното ...
И винаги е за пари проблемът. Тоест винаги се карат за пари и имоти, никога за това, че едното се е чувствало ощетено откъм внимание, обич, ласки и прочее. Любовта като финансова грижа ли я разбират много хора... не ги съдя, просто ми е тъжно.
Също много възрастни хора са изгонени от домовете си от родните си деца/внуци.
Нямам идея как се възпитава емоционално здраво дете, което е щастливо, самостоятелно, но пък с отворен ум/сърце за другите, съпричастно, но първо да се грижи за себе си...
Струва ми се като най-голямата отговорност на света да имаш дете.

Общи условия

Активация на акаунт