Мид, няма как да знаем, защото не сме живели през такова време. Война има и в момента, но хората сме егоистични и себични. Така наречената благотворителност ни дава някакъв смисъл и успокоение.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
В момента не сме във война, макар че и пандемията да е предостатъчна предвид колко хора си заминаха от този свят без време и колко ще теглят последствията от боледуването.
Мисля си, ... един месец без моята майчица 
Тежко е. Опитвам се да съм силна заради децата
Толкова съм далече, искаше ми се да съм по-близо до България. Далече ме отвя вятъра.
Тежко е. Опитвам се да съм силна заради децата
Толкова съм далече, искаше ми се да съм по-близо до България. Далече ме отвя вятъра.
Мисля си, ... един месец без моята майчица
Тежко е. Опитвам се да съм силна заради децата
Толкова съм далече, искаше ми се да съм по-близо до България. Далече ме отвя вятъра.
Тежко е. Опитвам се да съм силна заради децата
Толкова съм далече, искаше ми се да съм по-близо до България. Далече ме отвя вятъра.
Преживях го преди 3 години. Много е тежко и боли, трудно се превъзмогва. Но се сринах след смъртта на татко.
Иска ми се да ти кажа нещо окуражаващо.
Не се поддавай, това са неизбежни неща, над които ние нямаме власт. Така е то.
Животът продължава.
Най-лошото е че остава една огромна дупка от липсата на човека, една вселена си е отишла и не може да се замести. Оценяваш това само когато го няма иначе не можеш. Човек става инвалид в някаква степен когато загуби близък, той губи част от своя живот и за това ще страда, в тежкия случай като загуба на дете инвалидизацията е трайна и тежка, човекът остава докрай с една огромна дупка в своето его която може и да го убие и самия него.
Мисля си за фалшивите хора...
За фалша, с който се опитват да постигнат нещо, за фалшивия им свят в който се опитват да вкарат и други хора... И за отказа им да научат уроците си, необходими за да бъдат успешни по справедлив начин, дори и след разочарованията и болката от болезненото падане от фалшивите им кули.
И много още, но те си го знаят..
За фалша, с който се опитват да постигнат нещо, за фалшивия им свят в който се опитват да вкарат и други хора... И за отказа им да научат уроците си, необходими за да бъдат успешни по справедлив начин, дори и след разочарованията и болката от болезненото падане от фалшивите им кули.
И много още, но те си го знаят..
Мисля си за фалшивите хора...
.............
...........
И много още, но те си го знаят..
.............
...........
И много още, но те си го знаят..
ако знаеха,едва ли щяха да са такива!
животът им е необяснима смесица от парадокси,според мен.
знам ли, повлияна съм от книгата за мисленето на Канеман,която чета в момента...
Mamagemelar, съгласна съм че не всички от тях осъзнават какви са всъщност. Те живеят на принципа "Целта оправдава средствата", у тях липсват чистота на душата, усещане за морал, човещина, справедливост, за тях граници не съществуват и не признават принципа "Твоите права започват от там, където свършват моите" и т.н.
Но на някои от тях животът им дава шанс да се осъзнаят и променят. Това са тези, които срещайки в живота си някой, който е абсолютната тяхна противоположност започват да се сравняват и съревновават с него... Това е все пак някакво осъзнаване. За съжаление обаче е краткотрайно и безрезултатно.
Много харесвам индианската притча за двата вълка в нас.. Това е основата, върху която трябва да градят - доброто. Фалш и добро не могат да живеят заедно, надявам се тези хора да го разберат.
Но на някои от тях животът им дава шанс да се осъзнаят и променят. Това са тези, които срещайки в живота си някой, който е абсолютната тяхна противоположност започват да се сравняват и съревновават с него... Това е все пак някакво осъзнаване. За съжаление обаче е краткотрайно и безрезултатно.
Много харесвам индианската притча за двата вълка в нас.. Това е основата, върху която трябва да градят - доброто. Фалш и добро не могат да живеят заедно, надявам се тези хора да го разберат.
не може без гледни точки.
Иенно, няма безусловно и абсолютно добро/зло. В нашата етична система сме приели, че някои неща са абсолютно лоши, но пак има нюанси и затова има съд - даже при убийство се съди дали е умишлено, по невнимание, при самозащита или при защита на други хора и ценности (убит терорист например).