Силвър, подкрепям мнението и всъщност това е отговора. Предполагам всеки човек, или голяма част от хората има случай с неприятни усещания към някого, така и самите ние не сме симпатични на всички. Ако по този начин се приемат нещата, то тогава просто ситуацията е - с тези не съм на една честота, не сме от една кръвна група, но не - о, Боже, пак и отново аз съм черната овца, или към тези изпитвам ненавист, презрение. Преди да окачествяваме околните би било редно всеки да търси причината в себе си, защото това не е решение, това е скриване от проблема. В началото е класа, университета, колектива в службата, но като дойде семейството, тогава нещата стават по-лични, по-тежки, с повече последици. Аз първо бих търсила причината именно в себе си, сетне бих сочила около мен.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2024, 16:56 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Мисля си за мълчанието. Мразя скапаните почивни дни. Стоя в мълчание. Една дума с никого не си казвам. Като съм на работа си говоря с всички, смеем се, шегуваме се, работата минава леко. И се прибирам у дома и .. мълчание.
Мисля си как преди , когато ми се случваше нещо исках веднага да го споделя с мъжът ми. Много говорихме по телефона. Сега за 1 Мин на ден се чуваме. И е от типа : "вземи ти децата", или нещо свързсно с тях. Дори след разговор с него ми идва да го блокирам, че да не ми звъни повече. Не сме говорили с дни. Не сме споделяли нищо. Ей така. Мълчание.
Мисля си как преди , когато ми се случваше нещо исках веднага да го споделя с мъжът ми. Много говорихме по телефона. Сега за 1 Мин на ден се чуваме. И е от типа : "вземи ти децата", или нещо свързсно с тях. Дори след разговор с него ми идва да го блокирам, че да не ми звъни повече. Не сме говорили с дни. Не сме споделяли нищо. Ей така. Мълчание.
Peacock, няма как да натисна палчето, че не е за харесване поста ти.
ще се поболееш, вземи се в ръце, не може да няма изход от това положение-защо циклиш върху едно и също?
Аз пък си признавам, че не понасям шумни, приказливи и нервни хора. Такива ми изпиват силите и се чудя къде да се скрия от тях.
Има едно стихотворение на Уилям Блейк, много им подхожда на приказливите хора
"Сама се слуша мисълта, гласът на друг е празен шум"
Моят мъж е мълчалив и това е едно от нещата, които много харесвам в него. Най-много си почивам в тишина аз.
Има едно стихотворение на Уилям Блейк, много им подхожда на приказливите хора
"Сама се слуша мисълта, гласът на друг е празен шум"
Моят мъж е мълчалив и това е едно от нещата, които много харесвам в него. Най-много си почивам в тишина аз.
Има голяма разлика между тишина и несподеляне. PeacockLove, откога сте така? Трябва да го оправите, за да не се отчуждите... после няма никакво връщане обратно.
Знам, че има 2 момчета. Горе-долу на възрастта на моите. Затова и малко се учудвам за каква тишина говори.
Паунчето не търси съвети. Много пъти е споделяла, много съвети е получила.
Тя си знае
Тя си знае
вярно е, че много пъти съм я чела да се оплаква
ама, може ли така да се живее!?
то не е казано,че всичко е цветя и рози- 26та година живея с ММ
...аз викна, пък се скараме, пък той замълчи,... аз дудна, после тресна някоя врата ,... след малко се сдобрим...- и не винаги, един и същ е инициатора...
хич не мога да си представя, такова отчуждение, и да седиш и нищо...
ама, може ли така да се живее!?
то не е казано,че всичко е цветя и рози- 26та година живея с ММ
...аз викна, пък се скараме, пък той замълчи,... аз дудна, после тресна някоя врата ,... след малко се сдобрим...- и не винаги, един и същ е инициатора...
хич не мога да си представя, такова отчуждение, и да седиш и нищо...
Препоръчани теми