Според мен има нужда от съвет и изслушване. Вярно е, че като не познаваме лично участниците е трудно да сме адекватни.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2024, 03:30 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Уж съм свикнала с това отчуждение , но на моменти ми тежи. През седмицата не ме бърка, защото съм във вихъра на скучното ежедневие. Но в почивните дни ми тежи. Нищо не правим семейно. Никъде не ходим заедно. Максимум веднъж в месеца да отидем някъде четиримата. Честно казано, и на психолог не ми се ходи, за да ми помогне да търся причината, просто не виждам смисъл.
Млад човек си, след време ще съжаляваш за пропилените години. Звучи, като да имаш депресия и няма кой да те измъкне от нея освен ти самата.
Щастието сам човек си го кове.
Мъжът ти като мълчи, си говори с друг.
Ето, навън грее слънце, излез да те напече слънцето, купи си сладолед.
П.С. - Има една книга - Петте травми, които ти пречат да бъдеш който си🙃е, аз имам дори 2/5 и смея да твърдя, че и на близките си хора разпознах травмите. Там е написана и травмата на Жертвата.
Щастието сам човек си го кове.
Мъжът ти като мълчи, си говори с друг.
Ето, навън грее слънце, излез да те напече слънцето, купи си сладолед.
П.С. - Има една книга - Петте травми, които ти пречат да бъдеш който си🙃е, аз имам дори 2/5 и смея да твърдя, че и на близките си хора разпознах травмите. Там е написана и травмата на Жертвата.
Ако не можеш да промениш нещата, ги приемаш. Ако вместо да ги приемеш, живееш в недоволство и разочарование, губиш само ти. Въпрос на гледна точка.
Моят освен мълчалив е и супер пасивен. Ако го оставя ще се вкорени във фотьойла пред лаптопа. Ама аз не го оставям. И куче разхожда, и на село ходи, и пътуваме от време на време. Приела съм, че не е добър организатор и обикновено аз поемам инициативата. Е, от време на време мърморя и му дудна, че и скандали вдигам.
Абе, Пийк, зарежи ги тия мъже и си свиркай. Ти обичай себе си, не очаквай другите да те обичат. Ако стане, стане... ако не, здраве да е. Много си ми симпатична, да знаеш! Хубав човек си, скромен, само негативните мисли трябва да разкараш от главата си!
Моят освен мълчалив е и супер пасивен. Ако го оставя ще се вкорени във фотьойла пред лаптопа. Ама аз не го оставям. И куче разхожда, и на село ходи, и пътуваме от време на време. Приела съм, че не е добър организатор и обикновено аз поемам инициативата. Е, от време на време мърморя и му дудна, че и скандали вдигам.
Абе, Пийк, зарежи ги тия мъже и си свиркай. Ти обичай себе си, не очаквай другите да те обичат. Ако стане, стане... ако не, здраве да е. Много си ми симпатична, да знаеш! Хубав човек си, скромен, само негативните мисли трябва да разкараш от главата си!
Ох... Като споменахте организация... Половинката пък е по идеите (даже колкото се може по-невъзможни), а реализирането и организацията му никаква я няма. Добре - хващам се, чета, организирам (той вече чете за следващото пътуване през това време). И какво се случва? Аз си обикалям по цял ден из паркове и забележителности, той през повечето време си стои на терасата и мечтае🙃
И аз съм невъзможно дълго с ММ, скоро ще станат 30 години, пораснахме заедно. Ей го, лежи до мен и гледа филм със слушалките, аз си ровя в компа. Но вечеряхме преди малко, говорихме с голямата по телефона, шегувахме се с малката, споделихме си неща от деня. За кратко, малко, но достатъчно. Аз обичам да си мълчим заедно, но има споделеност, не отчуждение. Дори спим в отделни стаи( че имаме една свободна, сега ще се върне голямата и свободата ми свърши). По принцип той е темерут, мълчи и събира в себе си, но съм му свикнала. Поне ме оставя аз да говоря
, но имаме суперкинг легло 
Ние освен за децата, кучето и битовите неща, друго не си говорим. Имаме интереси в съвсем различни области, той е бивш спортист, настоящ спортен съдия, отделно се занимава със синдикална дейност, екстроверт е, без публика и сцена не може, а аз съм точно обратното - хората ме натоварват и обичам да съм сама. През годините сме се стиковали , нямаме нереални очаквания и претенции един към друг. Разбираме се без излишни приказки и нещата вървят.
Аз още помня мълчанието в последните месеци на моя първи брак. Няма смисъл нищо да кажеш, всичко е било казано и полза няма. И самотата в брака. Много е лошо и ако тогава имах сегашния опит не бих търпяла. Въпреки любовта.
Ние освен за децата, кучето и битовите неща, друго не си говорим. Имаме интереси в съвсем различни области, той е бивш спортист, настоящ спортен съдия, отделно се занимава със синдикална дейност, екстроверт е, без публика и сцена не може, а аз съм точно обратното - хората ме натоварват и обичам да съм сама. През годините сме се стиковали , нямаме нереални очаквания и претенции един към друг. Разбираме се без излишни приказки и нещата вървят.
ПС. Frau Danna имам подобен опит с предишен приятел. Наистина е много потискащо….
Това с единият екстроверт, обичащ да говори с непознати, а другият по-интровертен успяващ да се чувства добре и сам с книга у дома може да действа дори допълващо за двойката, и няма общо с това да няма какво да си кажеш с партньора си и да общувате само за децата.
А тези, които спят отделно как правите секс и нямате ли нужда да се гушкате след това (след секса по-специално)? И именно спането отделно не отдалечава ли двойката?
А тези, които спят отделно как правите секс и нямате ли нужда да се гушкате след това (след секса по-специално)? И именно спането отделно не отдалечава ли двойката?
За мен лично секса няма нищо общо със спането заедно. Не, нямам нужда да се гушкам в никого, обичам да спя сама. Ние не си лягаме по едно и също време, нито ставаме заедно. Гушкане и прочее могат да се случват другаде. Това е мое усещане, не го смятам за правилно и не го натрапвам на никого. Всеки има различни потребности. Възприемам съпруга си като партньор във всякакъв смисъл и секса е някъде там в отношенията, но отдавна не е водещ.
Откога спането заедно е задължително за правенето на секс?!
Няма как точно спането отделно да ни отдалечи, ние сме преминали през ада заедно.
Няма как точно спането отделно да ни отдалечи, ние сме преминали през ада заедно.
Препоръчани теми