Velma ,добре,че се престрашиха 2 съфорумки да те питат,че на мен ми беше неудобно 
Лошо няма в нищо,ти си знаеш
Лошо няма в нищо,ти си знаеш
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2024, 09:47 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
П.С. набързо искам да похваля предимството в характера Ѝ, че с лекота и без да мрънка говори вместо мен по телефона с майстори и не само, преструва се на мен даже и ми е доста спокойно😇
Това е по темата с интровертите, но разбирате, че няма как да го пльосна в този вид, затова ще го споделя тук.
Това е по темата с интровертите, но разбирате, че няма как да го пльосна в този вид, затова ще го споделя тук.
Синът ми днес е абитуриент!
Кога порасна това дете- за това си мисля.
Минава ми като на лента мигът в който се роди, първия учебен ден, НВО 7 клас . Вълнения, страсти, притеснения.
Все си мислех" Е, какво пък! Едно завършване. Защо е тази врява и суета?" Ами и аз така, вълнувам се. Не за това, че е завършил, Ами че порасна, стана голям и добър (според мен) човек. И аз и милото имаме заслуга за това.
Сега пиша емоционално, полято с джин и с насълзени очи, но това е от радост, че нашето малко чудо, стана голям млад мъж!
Кога порасна това дете- за това си мисля.
Минава ми като на лента мигът в който се роди, първия учебен ден, НВО 7 клас . Вълнения, страсти, притеснения.
Все си мислех" Е, какво пък! Едно завършване. Защо е тази врява и суета?" Ами и аз така, вълнувам се. Не за това, че е завършил, Ами че порасна, стана голям и добър (според мен) човек. И аз и милото имаме заслуга за това.
Сега пиша емоционално, полято с джин и с насълзени очи, но това е от радост, че нашето малко чудо, стана голям млад мъж!
Синът ми днес е абитуриент!
Кога порасна това дете- за това си мисля.
Минава ми като на лента мигът в който се роди, първия учебен ден, НВО 7 клас . Вълнения, страсти, притеснения.
Все си мислех" Е, какво пък! Едно завършване. Защо е тази врява и суета?" Ами и аз така, вълнувам се. Не за това, че е завършил, Ами че порасна, стана голям и добър човек. И аз и милото имаме заслуга за това.
Сега пиша емоционално, полято с джин и с насълзени очи, но това е от радост, че нашето малко чудо, стана голям млад мъж!
Кога порасна това дете- за това си мисля.
Минава ми като на лента мигът в който се роди, първия учебен ден, НВО 7 клас . Вълнения, страсти, притеснения.
Все си мислех" Е, какво пък! Едно завършване. Защо е тази врява и суета?" Ами и аз така, вълнувам се. Не за това, че е завършил, Ами че порасна, стана голям и добър човек. И аз и милото имаме заслуга за това.
Сега пиша емоционално, полято с джин и с насълзени очи, но това е от радост, че нашето малко чудо, стана голям млад мъж!
Честито на момчето ви !
Да ви е здрав и успешен !
Факт е,че хубавите и пълноценни години минават неусетно!
И ние сме по този път ,моят първи клас нямаше 30кг и едва си носеше раницата ,сега завършва 4-ти и се вълнува за матурите и е станал почти 160см и 60кг -коренно различно дете вече ..
Второто майчинство на почти 40г ме накара да забавя темпото и да се наслаждавам на всеки един ден с децата
Безценни са тези моменти и за съжаление минават много бързо ...
Аз все си мисля, че не минават. Толкова ми е трудно на моменти с двамата, че все си мисля, че няма порастване. Единия завършва градина. Вълнувам се, но честно казано, направо си ме е страх какво предстои в училище. Толкова е бавен, разпилян и отвеян, че не знам как ще се оправя.
Честит абитуриент, щастлива мама! Да сте много горди занапред!
Честит абитуриент, щастлива мама! Да сте много горди занапред!
Всяка година ми става емоционално и носталгично когато гледам дефилето на абитуриентите в нашия град. Наистина кога пораснаха тия деца? Толкова бързо върви времето, докато се тревожиш как ще тръгне първи клас и току завършило 12 ти. Догодина пак ще имам абитуриентка, радвам се, че ми предстои още веднъж да изживея това вълнение.
Аз все си мисля, че не минават. Толкова ми е трудно на моменти с двамата, че все си мисля, че няма порастване. Единия завършва градина. Вълнувам се, но честно казано, направо си ме е страх какво предстои в училище. Толкова е бавен, разпилян и отвеян, че не знам как ще се оправя.
Честит абитуриент, щастлива мама! Да сте много горди занапред!
Честит абитуриент, щастлива мама! Да сте много горди занапред!
ама в училище никой като не го изчаква за нищо, знаеш ли как се разбърза без никой да го подканя, и като го избутваха редовно от опашката на лавката и на бокс ходеше с желание, спортист не стана, ама се оправяше само.
Пийк, трудно ти е защото са малки, т.е. с по-малка разлика имам предвид, но в един момент ще видиш колко ще ти е спокойно, ще са си големи другари, нищо че сега се карат и все нещо делят.
Ние със сестра ми все намирахме за какво да се скараме, а ни е 6 години разликата. Нашите я оставяха да я гледам лятната ваканция докато и тя стане ученичка, даже понякога и до бой сме стигали си спомням. Аз, бях доста смотана и аз я ударя или ощипя или забия нокти, а тя ме скубеше жестоко, главата ми се откачаше. Дойдат си нашите, тя като ходила на война, а по мен няма никакви следи, само дето умирах от главоболие. Какво сме делили, не мога да кажа, ама пред тях все аз излизах виновна. Ако се окажеше, че тя ме е провокирала израза беше - "По-голяма си, ще отстъпиш".
Карз, пожелавам последното от сърце!!!
Ние със сестра ми все намирахме за какво да се скараме, а ни е 6 години разликата. Нашите я оставяха да я гледам лятната ваканция докато и тя стане ученичка, даже понякога и до бой сме стигали си спомням. Аз, бях доста смотана и аз я ударя или ощипя или забия нокти, а тя ме скубеше жестоко, главата ми се откачаше. Дойдат си нашите, тя като ходила на война, а по мен няма никакви следи, само дето умирах от главоболие. Какво сме делили, не мога да кажа, ама пред тях все аз излизах виновна. Ако се окажеше, че тя ме е провокирала израза беше - "По-голяма си, ще отстъпиш".
Карз, пожелавам последното от сърце!!!
Честито на мамите с абитуриенти. Дано винаги да ви носят радост и да се гордеете с тях.
Аз обаче все още не знам какво да мисля за тези абитуриентски. Дразни ме почти всичко свързано с тях - от роклите, колите, грима и прическите до ресторантите, сесиите и тн. Макар че трябва да се отбележи - има известно подобрение във визиите в последните години. Преекспонира се значението на баловете, правят се като мини сватби - и нищо чудно - те практически са ги заменили почти - не по значение де, тъй като няма как, но по мащаб и организация, а за някои родители със сигурност и по важност, като се има предвид почерпките, които правят с над 100 човека и рода до 9 коляно.
Виня родителите за това. Имам чувството че съзнателно или не те са тези, което се изхвърлят във всичко. Децата просто бутат границите и докъдето родителите са готови да стигнат до там ще бутат и те. А всъщност децата имат нужда от доста по-малко, за да си изкарат добре стига да не се нормализира друго.
Аз учих в чужбина със съученици деца на китайски бизнесмени, руски олигарси и не знам още какви далеч надхвърлящи възможностите на моите родители, а накрая всички отидохме на нашето празненство с градския транспорт. Някои можеха и с хеликоптер да си позволят да дойдат. Аз може би бях “най-докараната” по инициатива на моята майка, за което сега малко съжалявам.
Също и не мисля, че абитуриентските символизират порастването на децата, за съжаление. Една част са или пораснали много преди това, а други няма да пораснат още много дълго.
Завършването на университет ми се струва къде къде по-специално, но тогава всички са доста по-големи и зрели, за да правят излишни циркове.
Аз обаче все още не знам какво да мисля за тези абитуриентски. Дразни ме почти всичко свързано с тях - от роклите, колите, грима и прическите до ресторантите, сесиите и тн. Макар че трябва да се отбележи - има известно подобрение във визиите в последните години. Преекспонира се значението на баловете, правят се като мини сватби - и нищо чудно - те практически са ги заменили почти - не по значение де, тъй като няма как, но по мащаб и организация, а за някои родители със сигурност и по важност, като се има предвид почерпките, които правят с над 100 човека и рода до 9 коляно.
Виня родителите за това. Имам чувството че съзнателно или не те са тези, което се изхвърлят във всичко. Децата просто бутат границите и докъдето родителите са готови да стигнат до там ще бутат и те. А всъщност децата имат нужда от доста по-малко, за да си изкарат добре стига да не се нормализира друго.
Аз учих в чужбина със съученици деца на китайски бизнесмени, руски олигарси и не знам още какви далеч надхвърлящи възможностите на моите родители, а накрая всички отидохме на нашето празненство с градския транспорт. Някои можеха и с хеликоптер да си позволят да дойдат. Аз може би бях “най-докараната” по инициатива на моята майка, за което сега малко съжалявам.
Също и не мисля, че абитуриентските символизират порастването на децата, за съжаление. Една част са или пораснали много преди това, а други няма да пораснат още много дълго.
Завършването на университет ми се струва къде къде по-специално, но тогава всички са доста по-големи и зрели, за да правят излишни циркове.
И аз имам абитуриентка. С нищо не сме се "изхвърляли". Роклята купихме в последния момент, защото, признавам, аз имах съвсем други грижи на главата си напоследък. Никоя от нас и за секунда не беше мислила за яркочервена рокля, но когато я облече, все едно цялата грейна. Веднага я взехме и за нула време тя си добави сребърна чантичка и сандали. (роклята има сребърни презрамки).
Всички изглеждаха прекрасно на бала си, много е вълнуващо. Конкретно в нашето училище не видях буквално нито една абитуриентка с корекции, екстеншъни, прекален грим или нещо пошло в облеклото. Повечето момичета бяха много, много по-красиви от редовите участнички в конкурси от типа Мис България. Жалко, че не е удобно да пусна снимки и да се уверите сами.
Тенденцията за супер пищни коли и лукс замира полека - лека. Лично аз не намирам нищо лошо всеки да изпрати детето си както иска. Но определено показността е намаляла.
Всички изглеждаха прекрасно на бала си, много е вълнуващо. Конкретно в нашето училище не видях буквално нито една абитуриентка с корекции, екстеншъни, прекален грим или нещо пошло в облеклото. Повечето момичета бяха много, много по-красиви от редовите участнички в конкурси от типа Мис България. Жалко, че не е удобно да пусна снимки и да се уверите сами.
Тенденцията за супер пищни коли и лукс замира полека - лека. Лично аз не намирам нищо лошо всеки да изпрати детето си както иска. Но определено показността е намаляла.
Препоръчани теми