Е, нали казват, че след определена възраст ако се събудиш и нищо не те боли, най-вероятно си умряла... Радвайте се, че ви боли 
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
старост- нерадост 
връщам се от едно страхотно спортно събитие- семинар по бойни спортове
имаше хора от 5 до... над 65 години, и в духа на текущия разговор- дори и тренираното тяло , си е старо тренирано тяло, след една определена възраст
но, във всички случаи, е по- добре да се поддържа
връщам се от едно страхотно спортно събитие- семинар по бойни спортове
имаше хора от 5 до... над 65 години, и в духа на текущия разговор- дори и тренираното тяло , си е старо тренирано тяло, след една определена възраст
но, във всички случаи, е по- добре да се поддържа
Ха-ха, Черна станция, това ми напомни нещо, което никога няма да забравя!
Скрит текст:
Правят ми коремна операция, събуждам се в реанимация и започвам да пищя от нечовешката болка в корема. Слагат ми морфин, два пъти подред и ме трупясват. По някое време се събуждам от шум, все едно някой чука по метална врата. Нищо не ме боли, сама съм в стаята и е леко осветено все едно е ранен изгрев навън. Чукането продължава, виждам някаква жена минава по коридора. Започвам да викам... Ехо. Ехо. Има ли някой... Ехооо.... Нищо, никой не идва. В следващия момент през главата ми минава ужасяващата мисъл... Боже, аз съм умряла. Затова не ме чуват!!! Паникьосвам се и започвам да викам още по-силно. И, чудо... в стаята влиза друга жена и почва да ми се кара. "Ти какво си се развикала, ма?" Ох, слава богу! Жива съм!!!! Ами, викам, защо няма никой? Сутрин е... Каква сутрин, ма, три часът през нощта е. Веднага да заспиваш!... И аз моментално заспах пак. 
Аз имам забрана да нося тежко, но когато напазарувам нямам кой да ми качи нещата и нося като кобила. И всеки път си мисля каква съм идиотка да се товаря така . Но няма как. Който пазарува, той си носи нещата.
Мисля си...как си мечтая да дойде деня, в който вечер някой ще ми сложи прибор на масата. Ей така, да забележи , че и аз съм там , че и аз съществувам. Аз редя масата вечер и ако забравя да сложа прибори, винаги някой от другите слага 3 бр. Аз винаги трябва да си взема сама. Мисля си, че това заслужавам явно. Дано науча децата ми да обичат и уважават жените си. Да ги забелязват, да им помагат и да са истински мъже.
Мисля си...как си мечтая да дойде деня, в който вечер някой ще ми сложи прибор на масата. Ей така, да забележи , че и аз съм там , че и аз съществувам. Аз редя масата вечер и ако забравя да сложа прибори, винаги някой от другите слага 3 бр. Аз винаги трябва да си взема сама. Мисля си, че това заслужавам явно. Дано науча децата ми да обичат и уважават жените си. Да ги забелязват, да им помагат и да са истински мъже.
Vanne, смях се с глас.
Аз пък си гледам ръцете - то петна, то драскотини, то изгаряния, рани. На нищо не приличат вече. Не знам какво правя, но два пъти седмично поне се порязвам и толкова пъти се изгарям на нещо. Водещата ми ръка изглежда с 5год. по-стара от другата заради наранявания.
Philomena, не било сън. Смя ми се, но потвърди, че малко ни е бил мозъкът, да се набутваме там където не ни е било мястото.
Днес пък карам дъщерята да свърши нещо и казвам: "Хайде отивай да строиш живота нов!" (от една комсомолска песен, която сме пяли навремето в училище). Тя ме гледа неразбиращо, но в склерозиралия ми мозък това изплува.
Аз пък си гледам ръцете - то петна, то драскотини, то изгаряния, рани. На нищо не приличат вече. Не знам какво правя, но два пъти седмично поне се порязвам и толкова пъти се изгарям на нещо. Водещата ми ръка изглежда с 5год. по-стара от другата заради наранявания.
Philomena, не било сън. Смя ми се, но потвърди, че малко ни е бил мозъкът, да се набутваме там където не ни е било мястото.
Днес пък карам дъщерята да свърши нещо и казвам: "Хайде отивай да строиш живота нов!" (от една комсомолска песен, която сме пяли навремето в училище). Тя ме гледа неразбиращо, но в склерозиралия ми мозък това изплува.
Пийк, ако знаеш само как те разбирам....
За съжаление има такива дебили !
Аз съм същата с носенето на торби. Но вече момчетата ми идват да ми помагат, защото ме боли страшно много рамото и не мога да нося тежко.
За съжаление има такива дебили !
Аз съм същата с носенето на торби. Но вече момчетата ми идват да ми помагат, защото ме боли страшно много рамото и не мога да нося тежко.
Препоръчани теми