За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 385 435
  • 25 039
  •   1
Отговори
# 24 330
  • Мнения: 13 133
Добре де, карайте мъже, деца да помагат с торбите, на мен синът ми ми помага, аз в магазина се оправям от количката в колата да сложа, ама той ме чака на входа и всичко пренася, или ако не е у дома по същото време като се прибера свалям най-важното - кисело или прясно мляко, месо, сирене и всичко останало оставям в колата, той като се прибере го качва. Аз ще го пренеса някак, но ми тежи и така правим.

Пийк, връщай момчетата за прибор, не си пренасяй сама като искаш да ги учиш да са уважителни към жените си, също да ти помагат нещо да подхванат, малки са още имаш цялото време.

# 24 331
  • Мнения: 1 872
И аз съм от тези, които мъкнат торби. И мъжът ми, и синът ми ми предлагат помощ постоянно и ме критикуват, че обикалям като камила, но аз с тях не обичам да пазарувам - дава ми се зор или се купуват разни глупости, когато сме заедно. А за мен ходенето до супермаркета, без да бързам, ми е нещо като терапия.
Пийкок, защо следващия път не попиташ на висок глас, с поглед към мъжа ти, защо няма прибори за теб на масата? Ей така, да му чуеш отговора просто.

# 24 332
  • Пловдив
  • Мнения: 27 535
И аз съм от тези, които мъкнат торби. И мъжът ми, и синът ми ми предлагат помощ постоянно и ме критикуват, че обикалям като камила, но аз с тях не обичам да пазарувам - дава ми се зор или се купуват разни глупости, когато сме заедно. А за мен ходенето до супермаркета, без да бързам, ми е нещо като терапия.
Аз пазарувам сама, с количката до багажника на колата, подреждам чантите в колата. Като паркирам пред у нас звъня и викам синовете да разтоварват. Ако ги няма свалям чантата със замразени продукти и останалото чака да се приберат. Бутилки с вода, 10 кг котешка тоалетна, прахове за пране не свалям никога.

# 24 333
  • Мнения: 1 872
Янтра, не обичам и те да ми разпределят покупките вкъщи Grinning То не е една беда. Сигурно имам ОКР, но всяко нещо си знае мястото вкъщи, а не после да търся брашното при чипса, сиренето при портокалите.
Туби с минерална вода и прясно мляко не купувам аз - там няма какво да объркат.

# 24 334
  • Пловдив
  • Мнения: 27 535
Янтра, не обичам и те да ми разпределят покупките вкъщи Grinning То не е една беда. Сигурно имам ОКР, но всяко нещо си знае мястото вкъщи, а не после да търся брашното при чипса, сиренето при портокалите.
Туби с минерална вода и прясно мляко не купувам аз - там няма какво да объркат.
Ако ще разпределям аз - чантите са донесени до кухнята, първата се слага на стол (онова стъпалце беквам от икеа) и аз раздавам команди на избраната жертва. Занеси това в банята,  сложи това под мивката, онова в другата баня, в шкафа в коридора и прочие.

# 24 335
  • Мнения: 2 453
Пийк, време е да започнеш да се заявяваш, защото в поне 80% от случаите хората около теб не знаят къде те стяга чепика. Майка ми е такъв модел и това е много натоварващо за околните, защото тя си има някакви очаквания, които обаче не споделя, или само подмята нещо с недомлъвки и чака ние да се сетим, но ние не винаги се сещаме и тя после се цупи и сърди. Ми кажи, жено, трябва ми това и това, точно и ясно, Ако трябва всеки път. Вече ако на директна молба мъжът/детето пак не реагира, тогава вече се вземат съответните мерки. Аз честно да си кажа, вече на инат не реагирам на подмятания и недомлъвки. А на който му харесва да го играе страдалец цял живот, нека си продължава по старому.

# 24 336
  • Мнения: 13 133
Мишон, кога ще се научат? У нас синът ми разтоварва и торбите и всичко си е на мястото. Покрай това, че започнах да го включвам в пазаруване и прочее се научи добре и да пазарува, което няма как да научи ако няма опит. В момента прави баница, ядяло му се баница. Към момента се справя много добре, ще я опечем заедно да усети и печката. Като иска да живее сам трябва да може да си пазарува, да си сготви, при оборудвана кухня ще е грехота да яде храна от кутийки.

# 24 337
  • Русе
  • Мнения: 12 263
Правила  няма. Аз бях много послушна и изпълнителна като дете , но за много неща не се сещах-например готвенето и всичко свързано с него го заобикалях на километри. Понаучих се когато станах майка, а това се случи в доста по-зряла възраст от стандартната. Майка ми беше цербер и тиранин по характер и не ми се налагаше изобщо да мисля какво да правя. Заповедите изтриваха необходимостта от напъни за мислене в тази посока, но така и не изградиха очакваните характеристики. Моето дете не съм го карала почти нищо да ми помага, защото и моят стил е хаотичен и импровизация в рамките винаги да имат закуска ,обяд и вечеря - с необходимите инградиенти и домашно приготвени,с голямата помощ на този форум.В момента синът ми готви по-добре от мен, пазарува си сам ,защото е в София сам. И бях потресена ,че ме пита да ми купи ли брашно от Кауфланд, където е видял че е намалено. Но пък винаги съм му втълпявала, че ако иска нещо да стане и да получи, е добре да се опитва да го направи сам или да участва и че момичетата винаги имат право. Това последното прекалих обаче. Добре че си има достатъчна резистентност.

# 24 338
  • Мнения: 2 165
Никой на никого не е длъжен в тоя живот. Това ми е на мен дълбоко убеждение. Живяла съм с майка, която се правеше на мъченица. Все се изкарваше болна, неможеща, неумееща. И ни въртеше на малкия си пръст.. мъж и три деца. От мъжа си и сина си нищо не очаквам. Уважение, любов, внимание,  тинтири минтири. Ще си умра в очакване. Joy Важното е аз да се харесвам, обичам и да правя нещата, които искам.
Нищо не очаквам и съответно не желая някой да очаква от мен. Който има желание, дава, помага, обича и не очаква насреща нищо. Само тогава човек е убеден, че другият прави това искрено.

# 24 339
  • Мнения: 29 651
Аз от най- близките си, ако не очаквам уважение и любов, от кого да ги очаквам?! Не искам да знам как живеете без базовите неща. Моля никой да не се припознава и чувства длъжен да ми обяснява. Не искам да знам, просто споделям мислите си, каквато е темата. Всеки си шета на акъла. Шарен свят

# 24 340
  • Мнения: 2 165
На мен пък не ми харесва любов, уважение, внимание по задължение. Има хора, които уважавам и обичам заради тях самите и не е задължително да са ми роднини. А ако роднините ми не биват, не се чувствам длъжна да ги уважавам само защото са ми роднини.

# 24 341
  • Другата България
  • Мнения: 42 933
Очакванията натоварват. При това много.
И носят разочарования, когато нещата не се получат по начина, който си очаквал.
Независимо от причините.
На същото мнение съм и аз - любов и внимание по задължение биха ме натоварили повече, отколкото да ме зарадват, особено ако съм го осъзнала като причина. Задължението.
Това не означава, че понякога не ми е болно и мъчно ако не получа нещо очаквано, но никога не бих вменила вина за това в отсрещната страна.

# 24 342
  • Мнения: 7 986
ама как става това с любов и внимание, по задължение?!
аз мисля, че където я няма грижата- няма я!- по задължение ни става да се даде, ни става да се прикрие, че е по задължение

# 24 343
  • Мнения: 2 123
По задължение означава да отделяш на някого внимание и да се раздаваш само, защото е роднина, например. Общо взето това,че имаш роднини не означава,че си допадате, но пък остава задължението да се грижиш за тях въпреки всичко. Например детето ти може да не те харесва и да те приема за даденост, но въпреки това ще се раздаваш и грижиш за него, няма значение как се отнася и дали ще ти помогне в труден момент.

# 24 344
  • Мнения: 3 399
Vanne ми припомни как по време на секцио със спинална упойка казах, че усещам разреда. Докторкът вдигна ръце притеснен и пита "Как усещаш къде режа". Като отговорих, че режат коляното ми последва смях и осъзнах, че аз съм в грешка.
Когато работих в хранителен магазин обикновено пазарувах от там. После пазарувах със сина и с колата  се прибирахме. Сега, като студент се оправя доста добре.  На мен обаче  ми липсва помощта му. Вече обикновено пазарува ММ, но е с много редки пръсти и много харчи.

Общи условия

Активация на акаунт