За какво си мислите постоянно напоследък?

Завидях!

И при нас от 2-3 дена е пролет!
И това, ако е януари,зимен месец.

Провинция Онтарио по принцип е със сравнително мека зима. Не е като студените провинции Албърта, Саскачуан и Манитоба. Явно тази година зимата ще им е по-студена, а може и да е подготовка за следващата зима, когато да съперничи на студените провинции.

В момента има студен фронт, който засяга не само Онтарио, но и близките до нас щати. Тези температури изобщо не са типични. Случват се всъщност веднъж в годината за седмица, но не всяка година. Имам снимка от колата си на път за Дисни, минус 28 градуса от преди десетина години.
А какъв сняг падна във Вашингтон! В същото време лос Анджелис гори!

22 градуса си беше тук по обяд. Аз искам малко истински студ, дъжд, мрачно време. ама не много, седмица, да речем, да усетя, че е зима.

Обичам зимата със зимните ѝ радости и съм благодарна,
че имам покрив, под който да се прибера на топло и уютно.
Наистина се радвам, че имаме четири сезона и дано се запази умереността на климата ни.
Умереност в нещата е единственият път за мен в много отношения - също и по темата с борбата с килограмите. Просто ми е невъзможно да действам абсолютно стриктно, провалям се.
Успея ли обаче да хвана златната среда, имам успех.
Е, не е бърз и главоломен, предполагам и с годините ще е по-трудно,
но за мен е задоволителен. Едно от нещата, за които си дадох реална сметка, е че при мен много често похапването на нещо е на емоционална или пощеливска ( не знам дали има такава дума, ама как да обясня, че ми се прияжда торта със сливи като чета "Мери Попинз" ), и съответно гледам да имам някакви по-здравословни и нискокалорични решения за такива моменти. Живеейки и работейки по този начин, по който го прави голяма част от нас, реалният глад си е направо благодат, до която често не стигаме.
В последните месеци си дадох и сметка какво би означавало за мен да не мога да се движа активно, защото ми се изостри стара травма на коляното, и имаше около две седмици, в които се придвижвах минимално. Направо... движението е живот, в пълния смисъл на думата, и съм благодарна на всеки един момент, в който мога да усетя земята под краката си.

Мислех си и по темата за позитивизма.
Аз по принцип съм реалист, човек, който вярва на това, което може да види и да докосне. Въпреки това считам, че положителната мисъл и отношение имат огромно въздействие върху много неща.

От няколко дни не съм излизала от къщи, въздухът е пълен със сажди. Училища и учреждения са затворени. Чувствам се като през ковид времената. Пожарите продължават!

никога, от нищо друго( извън здравето, сериозни състояния на моите деца, но там все пак е различно), не съм се страхувала повече, отколкото при пожар!
преживяла съм два
вторият заради високоволтов, скъсан  кабел зад къщата, и ...не знам дали има думи, които да успокоят хората там в момента
дано само, по- скоро се успокои времето

Знаеш ли кое е най-лошото, когато хората около теб непрекъснато ти натякват за това, че си дебел, всеки ден, без изключение. Несъмнено е хубаво да си слаб, но не и да те следят под лупа колко и какво ядеш. Моето положение е такова, баща ми особено се е вманиачил в килограмите ми и не мисля, че така ми помага. Колкото и да се тревожиш за някого, не можеш все да го ръчкаш, отдавна вече ми е мега досадно това. Той си е втълпил, че аз трябва да отслабна на всяка цена и дори ми се ядосва и повишава тон понякога, защото аз не съм вманиачена като него. Е, това пък според теб редно ли е, с тормоз и упреци да караш някого да отслабва? Отделно си имам психологически проблеми, и последното, което ми трябва, са обвинения.

Solstice, не, не е редно, но знам защо той го прави. Защото е адски трудно да гледаш истински близък за теб човек, който са си вреди, и да останеш безучастен. Обикновено преди тормоза и упреците има съвети, желание да ти помогнат с диета, с каквото и да е, но като минат месеци и години и няма никакъв резултат... всеки се изнервя.

Но независимо колко го обвиняваш, килограмите остават върху теб и това е твоята битка, ако решиш да я почнеш. Баща ти няма вина.

Успех от мен, дано намериш правилния подход!

С къс фитил съм за килограми, както се казва, и слабите също плачем. “на колко солети си? ядеш ли? диета ли спазваш?……
И, повярвай, никой от всичките тези хора не отразява, че съм само 152см. и е съвсем в норма теглото да е под 50 кг. И почти съм убедена, изключвам близки от обкръжението, критикуващите са от една порода.

Понеже днес имах повече време и разцъках форума - замислих се за това, кога някои хора успяват да вземат участие в толкова много теми и все да са компетентни и перфектни.
Иначе, мисля за пролет и хубаво време.

Ха, де!
Мисля си колко много загубено време от живота е това!
Много се ограничавам аз, защото е жалко да си пропилея живота във виртуално живеене.

Аз се забавлявам и нямам русло. Мисля, че си объркала потребителското име или си разчела погрешно някакъв пост. Не съм се оплаквала от руслото.

В работно време.
На въпроса как си намират работа, с толкова свободно време, не знам какъв отговор да дам.