За какво си мислите постоянно напоследък?

Интересно, аз съм човек "устроен" по подобен начин. Или поне бях, или мислех, че съм такава..

Сещам се за думите - "За да имаш поглед над голямото, трябва да имаш поглед и над малкото." Като всеки човек се явява умалена версия на планетата Земя (планетата вече като жив организъм). В периоди от живота ми, в които (привидно) съм била най-добре, най-безгрижна, било ми е най-лежерно, комфортно и уредено, аз съм изпадала в такива - хм...динамични състояния. Усещала съм го точно по този начин - прекалено ми е спокойно, имам нужда да се скарам, за да раздвижа обстановката да внеса баланс в себе си; липсвало ми е нещо. А в момента знаеш ли колко искам да ми е спокойно?. Как бленувам единствено за сигурност, за здраве и дипломатично разрешаване на проблемите. И не че съм се променила - аз съм същият човек с интересите си. Не е и заради годините или отговорностите. Разликите с преди и сега са, че преди не чувствах, че съм на мястото си; не чувствах, че живея собствения си живот, чувствала съм се като жертва на обстоятелствата на даден етап. Изпитвала съм и страх, и несигурност, и чувство за вина.
От не много дългия ми житейски опит съм се убедила, че първо, всичко се повтаря - както лошото, така и хубавото(!); второ, реалността никога не е толкова страшна, колкото я рисува въображението ни, и трето - опитвай се да държиш мозъка си винаги зает. Ако целта ми е т.Б, как да направя така, че полека-лека да стигна до нея.
Може би на колективно ниво светът усеща какво се случва в нас, или ние, подобно на живителни клетки, усещаме тежестта, надвиснала над него. (Във втория случай би било добре да се огледаме доколко основателни са грижите ни.)

karzz, не знам от какво естество са проблемите ти, силно се надявам да не са здравословни. Всичко друго се намества и поправя във времето.

Пожелавам ти го.. на теб и на всички, които се нуждаят от спокойствие. Нека ти се случват само хубави неща.

Мисля си как от главите си патим мнозина.. аз например развих фагофобия, с която опитвам да се боря и към момента сравнително добре се справям, дано скоро да премине окончателно. Искам спокойствие, здраве и към това се стремя.

Мисля си постоянно, че трябва да си направя едни пълни изследвания, вместо да чета из нета кое симптом на какво е.
Също, че трябва да намеря някакъв начин да избягам от битовизмите или да спра да ги възприемам като някаква лавина, която ме залива.

Мисля си, че ако имах късмета да мога да имам още една бременост , поне, бих била най-щастливия човек на света!Времето прекарано вкъщи с децата , беше най-ползотворното време за себеразвитие, което съм имала.

Мисля си.. още осмислям новината, че почти сигурно няма да мога да бъда майка, в същото време една приятелка ми се обади да се оплаче от нейното, и че не ѝ издържали нервите и го ошамарила, защото.. не се справяло в училище и не му се учило.

Мисля си, за решенията, за изборите, за живота. Това през, което сме минали, и дали можеше да е по-различно.

Оххх, колко различни неща ни тормозят всички....

deede, с цялото си сърце ти желая ДА СТАНЕШ МАМА !!!

Мисля си, че всеки избор, всяка една пътека, която сме избрали пред друга, ни е довела до това, което живеем в момента. Често съм се питала, правилно ли съм избрала в един или друг момент, дали не е имало друг по-добър вариант.. отговаряйки си искрено, това е било правилното за този момент. Към това мислене, тези други варианти, всичко. И така пътят намира своя ход. Добър или не толкова.

Когато бях по-млада непрекъснато си задавах този въпрос, независимо от резултата, но с течение на времето и трупането на житейски опит вече спрях. Логиката ми е, че към момента, когато съм направила избор и съм взела решение, аз съм преценила, че към конкретната ситуация това е било най-правилното решение за мен, за нас, за каквото и да е и по този начин не се терзая ама какво би било? То просто няма смисъл, времето назад не може да се върне.

В тези случаи си препрочитам стихотворението на Роберт Фрост за двата пътя….

Мисля си още, по повод на изборите в живота, че имам такива, които не са били особено добра идея, но първенството води този с пушенето. Това е такава тъпотия, щеше да е много хубаво да си го спестя. И още има, но няма много смисъл да се ядосва човек за неща, които не може да промени.

А кое те накара да запалиш първата цигара? Аз не успях да ги науча, но и никога не са ме изкушавали. Единственият ми порок е сладкото, но него го контролирам доста добре и въобще не ме притеснява.

Първата цигара се пали от келешлък
Нищо в тялото не крещи “цигара, цигара!” както става 6 месеца по-късно и за съжаление доживот

Както казва Hazel. от келешлък, но явно имам предразположение и бързо съм развила зависимост. И към сладко имам зависимост, с годините повече успявам да я контролирам от неволя

Също си мисля, че не обичам да ми се споделят неща, които ме поставят в неудобна ситуация.

Абсолютно. Точно така пропуших и аз, заедно седна дружка. Всички пушат, как така ние не?

Защо непрекъснато ни заливат с новини от САЩ? То не са пожари, то не са катастрофи. Кво ме интересува?! Тук всичко е ток и жица, нямаме актуални тема, започват новините с Америка! Абе, я......