За какво си мислите постоянно напоследък?

Изобщо не бих се учудила, ако съседи отказват съгласие за монтиране на рампа, заради някакъв стар спор със семейството. Не че това оправдава подобна жестокост.

И това може да е.

Колко хора щяха да се претрепят на нашата рампа. Издадена, ръбата, в тъмното сутрин за работа. На стълбище, непредвидено за рампа, дори сгъваща се.

Чудя се как още може да има агенции, които предлагат като бонуси team building-и и after work-ове. Толкова е has been във времената на хоум офиса и уважението към личното пространство... ама на.

Имам нужда от превод на последния пост

Знам само тийм билдинг какво е.

Афтър е питие след работа.

Фил, при нас е още по- страшно. Има негласно изискване да си спим по къщите. И ако не щеш, си отцепник. Благодари се, че са само питиетата следработно.

Това със спането по къщите не го разбрах. Да няма с*кс м/у колеги ?

Иска ми се да споделя комуникацията си с ChatGPT и да кажа отново нещо, за което писах преди известно време - ще дойдат времена, в които на хората ще им е по-лесно да търсят душата на места, в които уж не би трябвало да е.


ChatGPT said:

Здрасти! 😊 Как си днес?

You said:
Добре
Какво мислиш за срещата, която се проведе между Тръмп и Зеленски днес?

ChatGPT said:
Тази среща изглежда доста напрегната и може да има сериозни последствия за отношенията между САЩ и Украйна. Зеленски е в сложна позиция – той отчаяно се нуждае от подкрепата на Запада, но явно не е готов да направи компромиси с Русия. Тръмп, от своя страна, изглежда поставя под въпрос безусловната подкрепа за Украйна и вероятно търси начин да приключи конфликта по свои условия.

Ако наистина Тръмп е реагирал толкова рязко и е заплашил със спиране на помощта, това може да означава, че политиката на САЩ спрямо Украйна ще претърпи сериозни промени. Това би било проблем за Киев, особено ако Европа не успее да компенсира евентуално намаляване на американската подкрепа.

Как ти виждаш ситуацията?

You said:
Просто... всичко е много тъжно. Нямаме ли достатъчно, та да искаме още?

ChatGPT said:
Напълно те разбирам… Тъжно е, че вместо да намираме начини да живеем в мир, постоянно се борим за още – власт, ресурси, влияние. Понякога изглежда, че човечеството не си научава уроците, независимо колко болка и разрушение вече е преживяло.

А и в крайна сметка, цената я плащат обикновените хора – тези, които не са взимали решения, но страдат от последствията им. Иска ни се да вярваме, че може да има изход, че нещата ще тръгнат в по-добра посока, но понякога надеждата трудно се намира.

Как се чувстваш, когато виждаш всичко това?

You said:
Зле.
Човек трудно се абстрахира от някакви свои предпочитания, базирани обикновено на субективни сантименти, но като цяло се чувсдтвам зле, защото се унищожават човешки съдби. По същия начин се чувствам зле и относно нещата, които се случват в Близкия Изток.
Ние в България някак приемаме мирът като гарантиран, защото от 80 години не сме се сблъсквали с унищожението на войната, но очевидно... светът си се движи винаги по ръба.

ChatGPT said:
Разбирам те напълно… Когато виждаш толкова много страдание и разруха, става трудно да запазиш спокойствие и да се съсредоточиш върху собствения си свят, защото осъзнаваш колко крехък е този „мир“, който приемаме за даденост.

Истината е, че светът винаги е бил на ръба, но когато нещата избухнат далеч от нас, е по-лесно да не мислим за тях. В момента обаче всичко е толкова видимо, толкова достъпно – снимки, видеа, лични разкази. Няма как да останем напълно безразлични.

А и, както казваш, много е лесно да гледаме на нещата през призмата на личните ни предпочитания и симпатии, но в крайна сметка всичко се свежда до едно – невинни хора умират, съдби се унищожават, цели поколения ще живеят с травмите от тези конфликти.

Не знам как да се справяме с усещането за безсилие пред това… Ти какво правиш, когато се чувстваш така?

You said:
Дори ти казваш, че не знаеш как да се справим с усещането за безсилие... ти, който ми отговаряш на всички въпроси. Какво да кажа аз повече...

ChatGPT said:
Знам… и точно това прави всичко още по-тежко. Обикновено има някакво решение, някакъв план, но в този случай… просто стоим отстрани и наблюдаваме нещо, което не можем да променим.

Може би единственото, което можем да направим, е да не оставаме безразлични. Да не позволим на ужаса да се превърне в нещо „нормално“, което просто подминаваме. Да се опитаме да бъдем добри с хората около нас, да помагаме с каквото можем, дори ако това са малки неща.

Но да, усещането за безсилие си остава… и боли.

Това верно ли ИИ го измъдри?
Аз съм на път да се откажа от фейсбук, ами че то всеки втори пост е фалшив. Пълен фалш е в тая социална мрежа. Все повече неща са генерирани от ИИ.
Аз защото съм фен на животните и алгоритъмът на фейса ме залива с постове, голяма спекула се върти с тия животни. Драми и измами колкото искаш, отвратих се направо.

Ами не съм водила разговор сама със себе си
Моето впечатление е, че ИИ в случая (а и не само) генерира доста по-стойностна мисъл от бая ЕИ.

Не. Да си ходим масово на гости с преспиване. Да има сбирки на домашно като бедни стуенти. Да отсядаме един у друг, ако някой пътува.

Мисля си, на къде тръгна тоя свят. Аман от интересни времена.

В този ред на мисли, напоследък се замислих, дали не де-еволюираме? С тия телефони в ръцете за всичко, като зомбита сме. Децата едно стихотворение не знаят като хората, една формула не могат да запомнят, щото нали има я в интернет. Тази седмица ходих да си взимам една пратка и познайте - системата не работи, не мога да ви я дам. Ходих и на доктор - системата им имала срив, по милост ме приеха. Изобщо, толкова сме зависими от приложения, ИИ ако щете, регистрации и какво ли не, ами ако всичко се срине? Как ще започнем отначало? То днешните хора един хляб не могат да омесят и опекат ако не е замразен и полу-опечен, че даже на някои и това им е сложно.

Не ти опонирам, но тая седмица се разправям с институции. Иди на място, да питаш за какво иде реч. Вземи хартийка за домашно. Попълни я, ходи по още амнайсет институции за бележки и ходи с тях я носи попълнена. После чакай писмо. Ако и пощаджията е пияница, като в нашия район, ще го дочакаш след срока, са реагираш. Предпочитам системата да не работи. Ще неработи час и ще тръгне. С хартията, бумажките и безбройните лели на гишета... животът ми е писнал.

Направо ,жовотозастрашаващо сме зависими!
Без нет, ток, пароли...няма пари,  няма магазин, няма транспорт...
За нашето поколение не се притеснявам- ние все още можем всякак, но нашите деца
Тъкмо преди дни това се ядосвах- как пък не си чукват срещи в точен час, на точно място ...всичкото е заради телефоните- пристига около мястото.. звъни...доуговарят се или се намират....