Аз за себе си имам отговор, защо нищо сега няма онзи вкус. Едно че съм преситена с разни вкусови и второ - пушач с дълъг стаж съм. Еми няма как да усещам вкусовете като отпреди 25 години, като пуша от толкова.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 20:14 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2025, 15:22 ч.
За вкуса на миналото
Помните ли кубинските портокали? Зелени отвън, сладки и ароматни отвътре. Дали има и сега някъде?
А най-ужасното на тези празни рафтове, че всички бяха зад продавачката, трябва да я помолиш тя да ти подаде нещо, за да го видиш.А те, продавачките, изглеждаха винаги така, сякаш си им изял киселото мляко с вилица.А посмееш да попиташ или пипнеш нещо, а си излетял от магазина.Ами като гледахме западните филми и се дивяхме на огромните маркети, в които хората се разхождаха между рафтовете с количките, оглеждаха всеки един продукт, четат, избират, бавят се с часове...колко изостанали сме били.
И в магазините и из учрежденията, съм запомнила една мантра- ”дано имаме късмет продавачката(чиновничката) да е в настроение, да си свършим работата ”. Пък колко важно беше да имаш приятелка или родниба продавачка, та като ” пуснат нещи ново„да се вредиш”...
И в магазините и из учрежденията, съм запомнила една мантра- ”дано имаме късмет продавачката(чиновничката) да е в настроение, да си свършим работата ”. Пък колко важно беше да имаш приятелка или родниба продавачка, та като ” пуснат нещи ново„да се вредиш”...
Зная, че не е за темата, но е такъв бисер, че не мога да се въздържа. Току-що по новините от БСПто лидерката каза лозунг $да превърнем страховете на хората в надежда за нас$. Е, кажете ми, какво точно трябва да разбираме? Имаше една реплика в Горещ вятър - $кой идиот измисли това$ - $я, бате$. Та, кой измисли този лозунг?
Аз също изпитвам тъга по някои вкусове от миналото. И аз на първо място по ваниловия сладолед между две вафлички - никога повече не изпитах този вкус. Или пък сладолед на клечка Скрежко...
Вкусът на луканката, на шунката с кокал, на кайзера и на филето също ми липсват.
Милинките от пекарната до кино Република във Варна.
Дори кебапчетата имаха друг вкус преди - бяха по-сочни и по-вкусни.
Мъжът ми тъгува по плезирите, аз по едни сладки питки с портоколави корички и бадеми - наричаха се Слънчогледи.
Най-много обаче ме е яд за едни невероятни пурички в сладкарница Будапеща във Варна - завит блат за торта Гараш, пълнени с крем за торта Гараш.
Топлите печени фъстъци на една количка до същата сладкарница Будапеща и бабата арменка, която ги продава.
Банички с масло без сирене - любими, никога повече не намерих такива.
Пресовани сушени банани в пакетче - невероятно вкусно лакомство.
Шоколадови бутилчици, пълни с ликьорче.
Шоколадови бонбони Южен плод - със смокинов крем.
Бонбони Балкан - всеки увит като шоколадче и с картинка - кафе, лешник, вишничка, страшно вкусни.
Бонбони Морско дъно - фин, хубав млечен шоколад, нищо общо с днешните бонбони със същото име.
Бонбони Дипломат - всички търсехме дъвчащите и изяждахме първо тях.
Шоколад Крава беше много хубав, също шоколад Аеро.
Шипков мармелад - продаваше се в дървени каци, на килограм - с една дървена лопатка ти слагат върху кафява амбалажна хартия и го завиват. И като си отидеш вкъщи и майка ти го сложи в съд, те е яд за онази част, останала по хартията.
Виенските кифли.
Сусамова халва от Ябланица.
И, разбира се, резливата боза.
Вкусът на луканката, на шунката с кокал, на кайзера и на филето също ми липсват.
Милинките от пекарната до кино Република във Варна.
Дори кебапчетата имаха друг вкус преди - бяха по-сочни и по-вкусни.
Мъжът ми тъгува по плезирите, аз по едни сладки питки с портоколави корички и бадеми - наричаха се Слънчогледи.
Най-много обаче ме е яд за едни невероятни пурички в сладкарница Будапеща във Варна - завит блат за торта Гараш, пълнени с крем за торта Гараш.
Топлите печени фъстъци на една количка до същата сладкарница Будапеща и бабата арменка, която ги продава.
Банички с масло без сирене - любими, никога повече не намерих такива.
Пресовани сушени банани в пакетче - невероятно вкусно лакомство.
Шоколадови бутилчици, пълни с ликьорче.
Шоколадови бонбони Южен плод - със смокинов крем.
Бонбони Балкан - всеки увит като шоколадче и с картинка - кафе, лешник, вишничка, страшно вкусни.
Бонбони Морско дъно - фин, хубав млечен шоколад, нищо общо с днешните бонбони със същото име.
Бонбони Дипломат - всички търсехме дъвчащите и изяждахме първо тях.
Шоколад Крава беше много хубав, също шоколад Аеро.
Шипков мармелад - продаваше се в дървени каци, на килограм - с една дървена лопатка ти слагат върху кафява амбалажна хартия и го завиват. И като си отидеш вкъщи и майка ти го сложи в съд, те е яд за онази част, останала по хартията.
Виенските кифли.
Сусамова халва от Ябланица.
И, разбира се, резливата боза.
Зная, че не е за темата, но е такъв бисер, че не мога да се въздържа. Току-що по новините от БСПто лидерката каза лозунг $да превърнем страховете на хората в надежда за нас$. Е, кажете ми, какво точно трябва да разбираме? Имаше една реплика в Горещ вятър - $кой идиот измисли това$ - $я, бате$. Та, кой измисли този лозунг?
Нещо не си разбрала, това трябваше да е лозунгът на ГЕРБ за предстоящите избори, но се отказаха, защото нещо дълбокият смисъл остана неразбран от масите:
http://kanal3.bg/news/bulgaria/parlamentarni-novini/47823-GERB-s … redizboren-slogan
Сигурно са били вкусни заради липсата на консерванти и Е-та.
Спомням си, че много обичах кренвирши, салами, колбаси и т.н. Нямат нищо общо със сегашните.
Известно време след 89, като навлязаха Е-тата, развих алергия към тези неща. То всъщност се оказа, че съм алергична към соята. Просто са почнали да ги правят със соя, вместо с месо.
Обичах и пастет. Докато развих страшна алергия и към него. Ужасни обриви и пъпки.
Същата работа и примерно с кексовете от магазините, вафлите и т.н. Ако хапна от тях и пъпчасвам ужасно. С домашно приготвени неща нямам проблем.
Спомням си, че много обичах кренвирши, салами, колбаси и т.н. Нямат нищо общо със сегашните.
Известно време след 89, като навлязаха Е-тата, развих алергия към тези неща. То всъщност се оказа, че съм алергична към соята. Просто са почнали да ги правят със соя, вместо с месо.
Обичах и пастет. Докато развих страшна алергия и към него. Ужасни обриви и пъпки.
Същата работа и примерно с кексовете от магазините, вафлите и т.н. Ако хапна от тях и пъпчасвам ужасно. С домашно приготвени неща нямам проблем.
Зная, че не е за темата, но е такъв бисер, че не мога да се въздържа. Току-що по новините от БСПто лидерката каза лозунг $да превърнем страховете на хората в надежда за нас$. Е, кажете ми, какво точно трябва да разбираме? Имаше една реплика в Горещ вятър - $кой идиот измисли това$ - $я, бате$. Та, кой измисли този лозунг?
Андариел, аз също го чух, но нещо не си разбрала. Потвърждавам казаното в предходен пост. Тя цитира лозунг, който от ГЕРБ са избрали за изборите.[/b] След това Нинова каза кои са страховете на българина.
За вкусовете от Соца и аз имам хубави спомени. Например тази лютеница с хорцето ми е останала като идеал за лютеница. Този вкус не съм открила в нито една от разнообразните сегашни марки. Вкусът на салам Камчия също беше различен и много по-хубав от сегашния. Спомням си за едни ловджийски наденичка, които страшно обичах. А създармата беше от истинско месо. И не само тя. Светалчо ги е изредила. Незабравими!
Не знам как са се обличали чужденките-туристки, но в последните 2 години пътувах до няколко държави и наблюденията ми показват, че при обикновените хора в ежедневието, българките са облечени по-добре. Нарочно влизах в магазини за дамска мода и убедено казвам, че тук има по-хубави неща. Не говоря за магазини за висша мода от известни марки, където влизат само супер богати.
Сигурно са били вкусни заради липсата на консерванти и Е-та.
Спомням си, че много обичах кренвирши, салами, колбаси и т.н. Нямат нищо общо със сегашните.
Известно време след 89, като навлязаха Е-тата, развих алергия към тези неща. То всъщност се оказа, че съм алергична към соята. Просто са почнали да ги правят със соя, вместо с месо.
Обичах и пастет. Докато развих страшна алергия и към него. Ужасни обриви и пъпки.
Същата работа и примерно с кексовете от магазините, вафлите и т.н. Ако хапна от тях и пъпчасвам ужасно. С домашно приготвени неща нямам проблем.
Спомням си, че много обичах кренвирши, салами, колбаси и т.н. Нямат нищо общо със сегашните.
Известно време след 89, като навлязаха Е-тата, развих алергия към тези неща. То всъщност се оказа, че съм алергична към соята. Просто са почнали да ги правят със соя, вместо с месо.
Обичах и пастет. Докато развих страшна алергия и към него. Ужасни обриви и пъпки.
Същата работа и примерно с кексовете от магазините, вафлите и т.н. Ако хапна от тях и пъпчасвам ужасно. С домашно приготвени неща нямам проблем.
Още 80-те години започнаха да добавят соя в колбасите. Стабилизатори добавяха много по-отдавна, но всичко това, вероятно е било с мярка.
Сега, освен консервантите и соята, в колбасите има мас и смлени кокали и кожички.
Поне от 5 години не опитвам какъвто и да е колбас. Получавам адски стомашни болки и не знам точно от коя съставка. Няма да е от месото, де.
То и без друго е доста оскъдно.
Мога да се включа с пример за бозата- сега за да пия такава вкусна истинска и качествена боза трябва да е на хармоника био бозата в пъти по-скъпа, всичко останало е пълен фалш. Навремето обикновената боза си беше био- със захар, а не фруктозо-глюкозен сироп, подсладител , консерванти и т.н.
почти излизат от соца. Зная, че не е за темата, но е такъв бисер, че не мога да се въздържа. Току-що по новините от БСПто лидерката каза лозунг $да превърнем страховете на хората в надежда за нас$. Е, кажете ми, какво точно трябва да разбираме? Имаше една реплика в Горещ вятър - $кой идиот измисли това$ - $я, бате$. Та, кой измисли този лозунг?
И още нещо по актуално, герберите се отказах от този лозунг,защото е безумен
Чети повече,следи нещата и не дезинформирай!!!
Липсват ми тогавашните виенски кифлички. Намазани с масло, поръсени с ким и запечени на тостера. Мняммммм!