Възходяща кариера или любовта на живота...?

  • 22 336
  • 330
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 4 841
Има и още един момент. Ти няма да прекараш целия си живот в обкръжението на любимия мъж и хипотетичните деца. Страната, в която би се преместила - знаеш ли езика, познаваш ли културата и манталитета на местните, би ли се вписала лесно в общността, би ли искала децата ти да растат и да се възпитават точно там, сред точно тези хора. Климатът, разстоянията, здравната и образователната система, отношението към чужденците и децата от смесени бракове - това са все фактори, които в един момент могат да развалят идиличната картинка. Както се казва в доброто старо клише - "Да не бъркаме туризма с емиграцията".
Принципно, голяма част от тези фактори могат да се преодолеят успешно с много любов, но тъй като при вас явно става въпрос по-скоро за "Дошло ми е времето и това е добра възможност", всичко трябва да е много добре обмислено, за да няма неприятни изненади.

# 31
  • Мнения: 290
Така или иначе една жена като роди и "кариерата и" се затлачва малко или много.
Но на мен  ми се струва, че си в началната еуфория на една връзка, където всичко ти изглежда прекрасно и свръх надеждно.  Да си поставяш такива въпроси при наличие на някаква псевдо връзка от разстояние ми се струва много наивно. Че и кариерата да си залагаш, която от 19 годишна градиш.  Но все някога трябва да се омъжиш и да имаш деца. Дали ще е с този или друг мъж и проблемът с кариерата ще ти стои пак под въпрос. Но съществува едно схващане,че веднъж като си постигнал нещо, после пак може да се изкачиш по стълбицата. И защо не избереш и двете. Нима е необходимо всяка майка да се отказва от работа, кариера и т.н. Щом си свръх амбициозна и си се справила с големи кариерни върхове значи и със семейство ще се справиш. Обсъди кариерната си ситуация с приятеля си. Щом той е перфектния мъж, както ти си мислиш значи ще може да вземете оптималното решение.

# 32
  • Мнения: X
трябва да реша какво ще правя с работата си
Чувала съм, че понякога можеш да ползваш една-две години неплатен отпуск.
Вариант ли е?

# 33
  • Мнения: 27 291
Значи имаш 3 месеца. За три месеца съвместно съжителство, може да се разбере не малко за партньора и накъде вървят нещата. Все пак, имаш време, за да вземеш решение.
Не. След месец ще отида при него(нямам валидна виза в момента), и евентуално ще прекараме месец, месец и половина заедно, може и повече ако си подам оставката. Laughing
Скрит текст:
Има и още един момент. Ти няма да прекараш целия си живот в обкръжението на любимия мъж и хипотетичните деца. Страната, в която би се преместила - знаеш ли езика, познаваш ли културата и манталитета на местните, би ли се вписала лесно в общността, би ли искала децата ти да растат и да се възпитават точно там, сред точно тези хора. Климатът, разстоянията, здравната и образователната система, отношението към чужденците и децата от смесени бракове - това са все фактори, които в един момент могат да развалят идиличната картинка. Както се казва в доброто старо клише - "Да не бъркаме туризма с емиграцията".
Принципно, голяма част от тези фактори могат да се преодолеят успешно с много любов, но тъй като при вас явно става въпрос по-скоро за "Дошло ми е времето и това е добра възможност", всичко трябва да е много добре обмислено, за да няма неприятни изненади.


Няма имиграция, българин е. И плановете са да живеем в България.


трябва да реша какво ще правя с работата си
Чувала съм, че понякога можеш да ползваш една-две години неплатен отпуск.
Вариант ли е?
Да, мога да взема дълъг off time, но и ако нещата не се случат, връщането ще е по трудно, което не ме притеснява особено.
Ако имаме деца, тази кариера е свършена, работата ми е свързана с пътуване и отсъствие в 6-8 месечен период, което няма да стане ако имам семейство.

# 34
  • Мнения: 6 417
Верните решения ни правят щастливи. По това ще разбереш дали да верните.

# 35
  • Мнения: 1 266
Здравей, замислих се наистина по твоя въпрос. Иска ми се да ти дам добър съвет. Може би ако беше на 20+, нямаше да се замислиш, и щеше да хукнеш след мъжа, но на 30+ вече не сме така романтични. Според мен трябва да опитате да съчетавате нещата няколко месеца, както са те посъветвали други дами преди мен. Знаеш ли колко пъти съм чувала "В началото всичко беше перфектно"? Хиляди пъти! Защото всяко начало е така, все още не сте се разкрили напълно един пред друг. Но когато мине повече време и човек се отпусне да бъде повече себе си, си проличава допадате ли си наистина, или не. Това е моят съвет. Изчакай няколко месеца, дори година. Ти ще си го усетиш колко да е. И прецени, но не и след "малко повече от месец"... Успех и да пишеш като направиш избор Simple Smile

# 36
  • Мнения: X
Верните решения ни правят щастливи. По това ще разбереш дали да верните.
Но ще го разбере постфактум. А дали ще има възможност за поправка, ако решението е било погрешно?

# 37
  • Мнения: 27 291
Благодаря на всички за отговорите, много сте мили. Hug

# 38
  • Мнения: X
Сега прочетох за спецификата на работата ти. Да, наистина трудно ще я съвместиш със семейство и особено с деца. В такъв случай, ако искаш семейство, така или иначе, ще трябва да смениш попрището. Но първо опознай по-добре мъжа в реалния живот, особено в съвместното съжителство. Не се хвърляй със затворени очи.

# 39
  • Мнения: 27 291
Аз чак сега видях, че сте "заедно" от 1 месец и то на огромно разстояние.  Rolling Eyes
Кога пък имахте време да обсъдите преместване, бременност, деца, отказване от кариера?
Я се стегни и не прави глупости заради мъже.
И аз не знам как обсъдихме всичко за толкова малко време... Rolling Eyes С бившия ми за 7 години, дори не бяхме обсъждали колко деца искаме... Всичко е супер спонтанно, а най страшното е че го чувствам все едно сме заедно от години. Thinking

# 40
  • Мнения: 61 563
Браво, Лъкинце! Heart Eyes
Много се радвам за теб! Особено като прочетох, че е българин и няма да емигрираш никъде! Grinning
Аз те подкрепям с две ръце и два крака! Hug Hug Hug
Ти си умно момиче, знаеш какво правиш, не се съмнявам в доброто развитие! bouquet
Дори и да напуснеш твоята компания, след майчинството ще ти се подредят нещата. Имаш авторитет, опит, умения, всичко!
Действай! Hug

# 41
  • Мнения: 47 352
Граденето на кариера, която е до степен да пречи на личния живот е лоша идея и за мъж, и за жена. Лишава го от доста по-важни неща в живота. Предпочитам баланс м/у работа и останалото в живота.
Затова, ако по принцип отговарям на въпроса "кариера или любов" ще кажа - любов. Но! Вие сте в такъв начален етап, че да зарежеш всичко и да хукнеш не е разумно решение. Може да си го познаваш като човек от 7 г., но да живееш с него е нещо  много различно. Дори да се разбираш чудесно с един човек, не е гаранция, че ще успеете да живеете заедно, камо ли да правите семейство. Използвайте отпуските си, за да живеете в един дом. Не на хотел, вкъщи, с ежедневните битовизми. Пак няма да е достатъчно, но все пак ще добиеш малка представа.

Не разбрах неговата работа също ли е свързана с толкова пътувания?

Защо винаги жените се чудят дали да зарежат кариерата си в името на мъж?
Никога не съм чула за обратния вариант...  Laughing
Аз познавам. Но наистина са чувствително по-малко.

Последна редакция: нд, 12 фев 2017, 14:44 от Не се сърди, човече

# 42
  • Мнения: 27 291

Не разбрах неговата работа също ли е свързана с толкова пътувания?

В един същ бранш работим,естеството на работата е същото,
 но той е по нагоре в стълбицата, и може да се прибира по често, работи и за друга компания.
Ще поживеем заедно, ако аз напусна моята работа. Laughing
Браво, Лъкинце! Heart Eyes
Много се радвам за теб! Особено като прочетох, че е българин и няма да емигрираш никъде! Grinning
Скрит текст:
Аз те подкрепям с две ръце и два крака! Hug Hug Hug
Ти си умно момиче, знаеш какво правиш, не се съмнявам в доброто развитие! bouquet
Дори и да напуснеш твоята компания, след майчинството ще ти се подредят нещата. Имаш авторитет, опит, умения, всичко!
Действай! Hug
Хепинце, и аз те обичам. Hug Hug Hug

# 43
  • Мнения: 12 722
Ще поживеем заедно, ако аз напусна моята работа. Laughing

Щом си съгласна на този вариант. Който според мен, не е единствен.

# 44
  • Мнения: 47 352
So Lucky*, в такъв случай много бих се замислила дали да правя семейство...
Променяш коренно живота си и като дойдат децата реално ще си и баща, и майка.
Освен ако и от негова страна не видиш някакъв знак, че е готов да промени режима си за сметка на работата.

Щом си съгласна на този вариант. Който според мен, не е единствен.
Peace

Общи условия

Активация на акаунт