Мисля, че е нужно повече време, за да се убедиш, че това е човекът, заради когото може да зарежеш всичко изградено до сега. Макар че това трудно се разбира, ако си влюбен, увлечен, ако има и сексуално привличане. Два-три месеца заедно ще дадат малко по-голяма представа, но пак не съм убедена, че са достатъчни. Защо не се прехвърлиш в неговата компания, дори и на по-ниска позиция? Компромис е, но пък може да имате повече време заедно за опознаване. А и появата на дете е божа работа - може да се случи веднага, може след година-две.... И ако през това време разбереш, че той не е точно ТОЙ, поне нещо от възможността за същата кариера ще е налице.
- Публикувана: 12 фев. 2017, 11:34 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2017, 10:05 ч.
Възходяща кариера или любовта на живота...?
А кой гледа детето, докато си пътува?
Свекърва ѝ ще го гледа. Тук малко ли хора си дават децата на майки/свекърви, докато са малки?
Хайде да не драматизираме толкова.
Лъки, наистина ти мисля само доброто и ако си сигурна в човека, сега е момента за сериозна крачка.
Лъки, наистина ти мисля само доброто и ако си сигурна в човека, сега е момента за сериозна крачка.
Заобиколена съм от съпруги на моряци,
Никоя от тях не се самоопределя като "самотна майка ", защото съпругът пътува.
Има едно нещо, което абсолютно всяка споделя, когато мъжът се задържи малко по - дълго на сушата
И то е : " да тръгва най - после, че започнахме да се караме. Да си почина малко, да мина на моя си ежедневен ритъм, да започнем да си липсваме, защото като се върне е толкова хубаво, като младоженци".
Учудвам се, че предварително се убеждаваш, че ще си самотна майка.
Никоя от тях не се самоопределя като "самотна майка ", защото съпругът пътува.
Има едно нещо, което абсолютно всяка споделя, когато мъжът се задържи малко по - дълго на сушата
И то е : " да тръгва най - после, че започнахме да се караме. Да си почина малко, да мина на моя си ежедневен ритъм, да започнем да си липсваме, защото като се върне е толкова хубаво, като младоженци".
Учудвам се, че предварително се убеждаваш, че ще си самотна майка.
Лъки, наистина ти мисля само доброто и ако си сигурна в човека, сега е момента за сериозна крачка.
е, да, и после кажи, че не си взела решение!
Аз мисля, че наистина си готова. Обмислила си възможните варианти, подготвена си за тях и решението ти няма да е взето само на база емоции. Поздравления за което.
А съмнения вина ги ще има. Бъдещето е непредвидимо и ни кара да се чувстваме несигурни. Важното е да сме готови да посрещнем предизвикателствата на утрешния ден. Ако може, до любимия човек
Пожелавам ти това да се окаже най-правилния избор в живота ти и да сте много щастливи заедно.
А съмнения вина ги ще има. Бъдещето е непредвидимо и ни кара да се чувстваме несигурни. Важното е да сме готови да посрещнем предизвикателствата на утрешния ден. Ако може, до любимия човек
Пожелавам ти това да се окаже най-правилния избор в живота ти и да сте много щастливи заедно.
То и да е самотна майка, не е голяма беда, доколкото разбирам няма финансови проблеми, а и винаги може да продължи кариерата си, ако иска.
По-лошо е да не стане майка, щото времето не прощава. Не е в първа младост, честно казано /но пък всеки с приоритетите си, аз на 34 години, по- скоро щях да мисля за дете, отколкото за кариера/
По-лошо е да не стане майка, щото времето не прощава. Не е в първа младост, честно казано /но пък всеки с приоритетите си, аз на 34 години, по- скоро щях да мисля за дете, отколкото за кариера/
Учудвам се, че предварително се убеждаваш, че ще си самотна майка.
Заобиколена съм от съпруги на моряци,
Никоя от тях не се самоопределя като "самотна майка ", защото съпругът пътува.
Има едно нещо, което абсолютно всяка споделя, когато мъжът се задържи малко по - дълго на сушата
И то е : " да тръгва най - после, че започнахме да се караме. Да си почина малко, да мина на моя си ежедневен ритъм, да започнем да си липсваме, защото като се върне е толкова хубаво, като младоженци".
Учудвам се, че предварително се убеждаваш, че ще си самотна майка.
Никоя от тях не се самоопределя като "самотна майка ", защото съпругът пътува.
Има едно нещо, което абсолютно всяка споделя, когато мъжът се задържи малко по - дълго на сушата
И то е : " да тръгва най - после, че започнахме да се караме. Да си почина малко, да мина на моя си ежедневен ритъм, да започнем да си липсваме, защото като се върне е толкова хубаво, като младоженци".
Учудвам се, че предварително се убеждаваш, че ще си самотна майка.
Аз я разбрах много добре.
Ако не срещне подходящ за семейство мъж, минава към план Б, дете, което ще си отглежда сама.
Така, че тя е подготвена психически и финансово.
Ако пък има късмет с този мъж, само може да се радва и да е щастлива.
Ако не срещне подходящ за семейство мъж, минава към план Б, дете, което ще си отглежда сама.
Така, че тя е подготвена психически и финансово.
Ако пък има късмет с този мъж, само може да се радва и да е щастлива.
Учудвам се, че предварително се убеждаваш, че ще си самотна майка.
И видях, че Не се сърди, човече е
Написала, че 1/3 от време ще си самотна майка.
Аз се заблудих, че са твои думи,
Че щом си със съпруг с такива професия
Ще си самотна майка и затова тръгнах да пиша.
So Lucky*, хората са различни и приемат една и съща ситуация по различен начин.
Моя роднина работеше това, което работиш и ти. След близо 20 години стаж се отказа заради мъж и сега имат дете. Не съжалява и не ѝ липсва. Разликата е, че тя тогава беше на 40+, ако има значение.
В един момент всяка жена застава пред дилемата: дете или кариера. Аз самата до една възраст дадох приоритет на кариерата си, ММ- също. Оженихме се и няколко години нямахме деца по тази причина. После забавих темпото, родих големия ни син, върнах се на работа, работих доста време и решихме, че е време за второ. Сега ще си поседя малко вкъщи и (живот и здраве) отново ще се върна на работа, но аз си знам, че не съм жена, която да си стои с удоволствие вкъщи т.е. да е домакиня. Обичам си децата, ММ, сем-то, домашния уют, но не се чувствам добре в ролята на домакиня и ММ чудесно го знаеше още преди да създадем сем-то.
Истината обаче е, че майчинството ме "дръпна" малко назад и трябваше да наваксвам (след първото дете), сега отново ще е така. Прекъсването няма как да не се отрази на кариера.
Време има за всичко и възможности всякакви. Понякога затваряш една врата, за да отвориш друга.
Успех!
Моя роднина работеше това, което работиш и ти. След близо 20 години стаж се отказа заради мъж и сега имат дете. Не съжалява и не ѝ липсва. Разликата е, че тя тогава беше на 40+, ако има значение.
В един момент всяка жена застава пред дилемата: дете или кариера. Аз самата до една възраст дадох приоритет на кариерата си, ММ- също. Оженихме се и няколко години нямахме деца по тази причина. После забавих темпото, родих големия ни син, върнах се на работа, работих доста време и решихме, че е време за второ. Сега ще си поседя малко вкъщи и (живот и здраве) отново ще се върна на работа, но аз си знам, че не съм жена, която да си стои с удоволствие вкъщи т.е. да е домакиня. Обичам си децата, ММ, сем-то, домашния уют, но не се чувствам добре в ролята на домакиня и ММ чудесно го знаеше още преди да създадем сем-то.
Истината обаче е, че майчинството ме "дръпна" малко назад и трябваше да наваксвам (след първото дете), сега отново ще е така. Прекъсването няма как да не се отрази на кариера.
Време има за всичко и възможности всякакви. Понякога затваряш една врата, за да отвориш друга.
Успех!
Далеч не всяка жена застава пред дилема дете-кариера, защото дилема няма. Въпросът е не в дилемата, а дали й стиска да направи това, което иска, поемайки рисковете нещата да не се получат така, както иска. Обаче иска ли много нещо, не й дреме за рисковете. А ако повече я е страх да изгуби това, което има пред това да спечели това, което иска, то започва хватката с дилемата.
Въпросът с дърпането назад и наваксването е насадено отвън, а не реално нещо, което изначално е проблем пред жената. Хубавото на децата е, че променят гледната точка, а една жена с деца вече има и друга гледна точка относно т.нар. кариера, което много често не е никаква кариера, а дълго време работа в една област или една компания. За да е кариера първо трябва да има растеж и после, да станеш име сред равни.
Въпросът с дърпането назад и наваксването е насадено отвън, а не реално нещо, което изначално е проблем пред жената. Хубавото на децата е, че променят гледната точка, а една жена с деца вече има и друга гледна точка относно т.нар. кариера, което много често не е никаква кариера, а дълго време работа в една област или една компания. За да е кариера първо трябва да има растеж и после, да станеш име сред равни.