Привет на всички тези, които почиват, от другите, които не могат да си го позволят!
Обаче, въпреки трудностите в този живот, някои от нас, вече изгледаха серията със субтитри и искат да споделят:
Серията, чийто край ми мина под фразата "И каждый раз навек прощайтесь! Когда уходите на миг!" от една балада. Тъжно и житейско...Никой, освен нас не знаеше, че онази прегръдка до колата, ще е последна между майка и син.
Мисля си, че следващата серия ще е още по-тежка. Ще наблюдаваме човешки мъки от безсилие да промени нещо. Ще наблюдаваме, как Джесур се учи да живее с тази загуба. И никой не може да помогне в това. Човек сам се справя в подобна ситуация.
Не ми се гадае, как ще се развие действието по основната линия. Всичко ще ми е интересно. Само се надявам, една смърт да стига за сериала.
За останалото...Харесаха ми местата, където Джесур и Сюхан, бяха близки. Най-много тази със съня. Хареса ми много там, където мечтаеха. Може би, ще се изпълни тази мечта накрая, като хепи енд.
Отделно, Джесур и прокурора са добър тандем за откриване на истината. Джесур е горещата кръв, а прокурора е опита в това начинание.
На две от сцените се посмях. Едната, където Джесур дръпна телефона от ръката на охраната, на излизане от фирмата и се обади на Тахсин. Тахсин си глътна дъвката, направо. Другата беше, когато изловиха бившите прокурор и полицейски. Много добре, беше направена сцената и как се подредиха един до друг. Изглеждаха мъжкарски и само дето не бръкнаха в кобурите за пистолетите.
Толкова имам възможност да напиша сега. А да...Адалет да започва да пече сухари, защото Тахсин го прибраха