Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
На каква възраст обикновено започват децата да говорят?
Какви са признаците, че детето има проблеми с говора или слуха?
Какви са някои методи за подпомагане на деца с проблеми в говора или слуха?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
На каква възраст обикновено започват децата да говорят?
-
Какви са признаците, че детето има проблеми с говора или слуха?
-
Какви са някои методи за подпомагане на деца с проблеми в говора или слуха?
-
Какви методи са използвали родителите за подобряване на разбирането и изостряне на слуховите възможности на детето?
-
Какви са мненията относно използването на телевизията за обучение на децата?
А поведението му направо е непоносимо! Освен, че продължава да се държи като току-що хванат от гората и пуснат в цивилизацията, продължава да пищи за всичко и постоянно. Вече никъде не го водя, даже избягвам да го събирам с други деца - по-големите не го искат с тях, а по-малките ги плаши с виковете си. Просто във всяка една секунда се чуди каква глупост да му роди главата, когато се опитвам да го спра започва да пищи. Нищо не помага, обяснявай, повтаряй, все една и съща. Как ли не пробвах, само бой не е ял още... Всъщност почти не е ял... Онзи ден (коронният му номер), както си вървели и се измъкнал от ръката на сестра ми, и скочил на улицата, идвала е кола в този момент. Сестра ми няколко часа трепери след това. Жената, шофираща автомобила и тя пребледняла и се разтреперила. Той се хили - смешно му е, игра е за него това. Просто навън не мога да мигна, буквално. Постоянно тича нанякъде и се опитва да скочи на улицата, да направи някаква поразия, от която може и да пострада. Обяснявам, повтарям, говоря, карам се - не и не. Вече изяде първия си шамар по тази причина наскоро. Пак така се изплъзна и скочи на една натоварена улица и се смее. Така се изплаших и ядосах, че го плеснах леко, не беше умишлено, но се случи. Нервите ми не издържаха... Иначе е много мил, общителен и любвеобилен. Обожава животни и бебета, не пести целувки и прегръдки, но... Не успява да се задържи в такова настроение повече от няколко минути. Все се намира нещо, за което да се разпищи. Ако не се намери такова нещо, той ще си създаде сам ситуация, подходяща за писъци. Ох, нямам нерви вече, реве ми се! Всички само повтарят "Ще мине, ще мине, ще мине...", а той расте и от нищо не отбира. Даже не мога да се зарадвам на напредъка с говора, защото поведението му сякаш става все по-изпуснато. Даже сега съм на работа и като се замислих пак едва се сдържам да не се разплача от безсилие. Колкото и да се старая, все една и съща. Три месеца пие хомеопатични успокояващи сиропи - ефектът е точно нулев. Логопедът е доволен от напредъка, но поведението му и него го притеснява. Имам чувството, че никога няма да видя бял (и тих) ден повече...
- разбираш за какво говоря предполагам, докато те децата чисто по тяхно си не го карат да прави неща, които не са му приятни, а той започна да общува много по - добре от преди.