Познай коя е книгата - 15

Погледна Гарет право в очите.
— Значи, изобщо не сте дошли при мен, за да ме предупредите, че ми предстои да умра.
— Така е — призна лекарят с отчужден тон. — Не за това влязох в контакт с вас.
— Искали сте да ме известите, че ще стана Вестител, така ли?
Гудрич кимна с глава.
— Да, трябваше да ви разкрия това скрито лице на действителността. Задачата ми бе да ви посветя в тази дейност, да се уверя, че ще бъдете способен да изпълните ролята, която предстоеше да ви бъде поверена.
— Но защо на мен?
Гарет разпери ръце в знак, че това е съдбовно предопределение.
— Не се опитвайте да разберете това, за което няма обяснение.
Вятърът отново бе задухал. За Натан бе време да получи потвърждение на това, което така го беше потресло.
— Малори ще умре, нали?
Гарет сложи ръка на рамото му и произнесе с много мек глас:
— Да, Натан, боя се, че да.
Младият адвокат рязко отблъсна благодетелната ръка на лекаря.
— На защо, за Бога? — изкрещя той отчаяно.
Гарет си пое дълбоко въздух, преди да отговори:
— Първото изпитание, което очаква новия Вестител, е много трудно, защото се състои в това да придружи към смъртта човека, който му е най-близък.
— Това е адски подло — извика той, доближавайки го със заплашителен вид.
Неколцина разхождащи се из парка се бяха спрели, за да наблюдават сценката.
— Успокойте се, не съм аз този, който измисля правилата — с тъга в гласа отговори Гудрич. — Аз също съм минал през това, Натан.
Сянката на Емили пробяга в този миг през погледа на Гарет и принуди беса на Натан рязко да спадне.
— Защо? — попита той, напълно обезоръжен. — Защо ми е нужна смъртта на жената, която толкова обичам, за да придобия този статус?
— Така е открай време. Такава е цената, която човек трябва да плати, за да стане Вестител.