Проблем с родителите

Със зор ги натирваме. Държат се за полата на мама, ама ние ги изблъскваме.

Абе, моля ти се... Ти го изриташ през вратата, то се връща през прозореца. Ти го метнеш през терасата, то се стиска за парапета и не пуска... 

хм, моят син от миналата година - 10 годишен - се будеше сам, че и нас буди, когато е първа смяна /тази година дори 6:30 вече ставаше/.
А тока - ми просто няма да го плащаш, като ви го кръцнат ще се сети, че няма къде да си зареди телефона и ще го плати. И изобщо - има начини тези неща да са научени отвкъщи. Като цяло съм за изнасянето около 2-3та година студентство /ако има такова/, но има трудни специалности - медицина например, при които е доста трудно да се работи. Макар че и те си намират къде да поработват за по час-два.
Студентите в кампуса да не би да им спират тока... Реално самостоятелният живот започва към края на студентството, няма какво да се лъжем. Ако е лека специалност може и на 18 да го натириш.

Не е натирване, а даване на възможност да живее самостоятелно и с достатъчно лично пространство. ДУндуркане би било, ако му се поемат всички разходи повече от няколко месеца. Нормално е в първите месеци да има някаква помощ от родителите- финансова, храна и т.н., но тя постепенно да намалява. В живеенето отделно има много позитиви, но лично за мен един от най-големите е да мога, ако искам и гола да ходя у дома и да не се налага да се съобразявам с никого. Повечето от порасналите ни деца също оценяват този позитив.

То зависи и от детето.И да го накараш да излезе на квартира то ,като не иска да се самообслужва няма да го прави.И да му спрат тока ще се прибере при мама.Ще си носи мръсните чорапи и ще плаче по телефона на мама как не може да се изпере...И скоро ще се прибере обратно.
Ако детето иска да се изнесе ,а не може по -добре му плащай сметките отколкото да сглупи и да се омъжи /ожени за първия само и само да не е в къщи.
Няма правило.Правиш и реагираш така ,че детето да ти натресе най-малко проблеми при самостоятелния старт в живота.Защото каквото и да направи ,като грешки си е пълнолетно.Носи си всички отговорности по закон.Даже и за неволни грешки.

Честит празник и на теб!
За укротяване на злобата хапчета няма, но ако успееш, ще се почувстваш по- добре и ще можеш да синхронизираш желанията си с действителността си.

Уиш, в много малко специалности, студентите успяват да заработят достатъчно, за да се издържат основно, а родителите да поемат само наема, да кажем.
Синът ти е с такава специалност, но има куп други, които няма начин да го направят.
И родителите си ги издържат изцяло, само и само да са отделно.
След като имат финансовата възможност да го правят, няма проблем, но да се ограничават, само и само " детето" да живее в комфорт, и да им опразни къщата, някак не го разбирам.

Разбира се, говоря от личен опит, за отношенията в семейството ми, а не " по принцип".
Синът ми, докато учеше, заработваше прилично, и помагаше в сметките, и в храната.
Що се отнася до купоните- имахме си определени дни, в които ние си правехме нашите извън града дори, а той- своите, вкъщи.

Ми, не сме си пречили, но и не съм му чистила и пускала пералните преди купона, нито след това.
Отделихме се, когато съумя да си поеме разходите напълно- на 25г.

Да, затова писах, че не е задължително отделянето да се случи още на 18-19 години, а може и по-късно. Ако семейството няма възможност да плаща наем, или няма друго жилище, или специалността на детето не позволява да работи за нещо повече от джобните, не е проблем да се изчака завършването на университета и стъпването на краката. Но, след като завърши и започне работа, и за двете страни е добре да се отделят. Изключвам крайни случаи- например, болен родител, нуждаещ се от помощ и грижа.

Не разбирам защо, когато децата искат да учат в университет, е необходимо веднага да бъдат отделени или да им се намеква за това. Родителите би трябвало, за да дадат добър старт в живота на децата си, да поемат разходите по обучението и да им осигурят добра атмосфера за учене, а не да се налага да работят нископлатена работа(в повечето случаи), заради която да не могат да си учат уроците. Доброто образование трябва да е приоритет за родителя, а не някаква насилствена самостоятелност. Пък и самостоятелността се изгражда с времето и не смятам, че децата не са самостоятелни, докато живеят с родителите си. Всичко зависи от родителя как възпитава детето си. Живот и здраве, като порастне дъщеря ми, ще искам да й дам най-доброто образование и спокойствие за да си чете лекциите, а не да мисли за сметки и битовизми. След това целият живот е пред нея, за да се реализира в желаната професия, да създава семейство и да бъде самостоятелна. Живях с майка ми до 24г., но това не ми е попречило да съм достатъчно самостоятелна. Грижих се изцяло за домакинството, тъй като майка ми работеше много. Работех през лятото по собствено желание, никой не ме е карал насила. После се изнесох по любов, както се казва  Просто смятам, че нещата трябва да стават постепенно, а не-завършваш училище и се изнасяш. Пък и реалността в България е такава, че квартирите са скъпи и е много трудно един 19 годишен човек да се справя сам.

А пък ние насила ги караме.  Пращаме ги в мините.

"Скоро ще уча в университет", писано февруари-март, не ми говори за "млад човек" а за "човече" / малък (по възраст, не по душа) човек.Напълно разбирам родителите ти в опита да спрат този... порив? каприз? - да започнеш съжителство с някого. Защо толкова държиш да прескочиш младостта? Да се бухнеш от детството направо в отговорностите и ежедневието на възрастен (не на младеж / девойка)? Но ако толкова държиш да го направиш - вземете се бракосъчетайте. Безплатно е (е, или медицинското се плаща, но за това все ще намерите пари). Стиска ли ти? На него стиска ли му? Ако сте пълнолетни, съгласието на родителите така или иначе не се изисква. А ако не сте пълнолетни - или ако не ви стиска (или на някой от вас) - помисли си, че този принц чаровен е приходящ, появил се преди 2 години от някъде си и след най-много 2 ще отиде в същото това забвение, от което се е взел, а родителите ти са ти родители винаги - и преди това, и по време на, и след това. И винаги ще ти мислят доброто. На теб, не на "вас", не на "него", на теб и на евентуалните деца, които нароиш преди да осъзнаеш какво правиш - или на онези, които направиш съзнателно и целенасочено доста години по-късно, вече като зрял, осъзнал се човек, не под влиянието на потоците от хормони на непреминалия пубертет.

ПП
ВИЕ ли имате апартамент? ВИЕ ли го купихте - кандидатствахте за заем, като двойка? Или родителите ти (или неговите) имат допълнително жилище, което ти удобно приемаш за ВАШЕ?

Имам чувството, че повечето не са чели малкото постове на авторката. Не знам как решихте, че основната й цел е да се изнесе, за да заживее с гаджето. Прочели сте го между редовете сигурно, но аз такова директно твърдение не видях, та предпочитам да разсъждавам над фактите, които са споделени, не над интерпретации. Отделно, момичето ясно написа, че апартаментът, който спомена й е приписан от баба и дядо. Какви квартири, наеми и т.н.? Четете, бе хора, стои си написаното. Като заръбате понякога нещо четено-недочетено, че като развиете цял латино сериал, няма спирка. Чак ви завиждам на въображението

АбсурТ, дали не може да опиташ да направиш разлика между желание на родителя да подпомогне детето си да бъде самостоятелно и натирване? Второто значи оставяне само да се справи, което изключва да му се плаща наема и сметките  Също ако е възможно, да допуснеш, ще детето може да е инициаторът на "натирването"? И изобщо, свят шарен варианти много. Всеки знае себе си, но чак да жалиш чуждите съдби по раздумка във форум? Дори за теб е ниска топка 

Аз не живея с родителите си от 14-годишна. След 7 клас отидох да уча в друг град. Първите 4 години живях у леля ми. Да са живи и здрави, огромен жест към нашите и зверска отговорност! Въпреки, че живеех у тях, бих казала, че бях доста самостоятелна в битов план. Включвах се във всички дейности, според времето, с което разполагах. Спазвах вечерен час, разпределях си джобните сама, даже почти всяка седмица връщах пари на нашите, оставаха ми. На 5- тата година и сестра ми дойде да учи в същия град и тогава ни наеха квартира вече. Разбира се, родителите ни плащаха всичко, аз бях последна година в гимназията. После влязох в университет на другия край на страната, но записах задочно, за да мога да работя. Лично решение, хем да добият трудови навици, хем да не натоварвам нашите финансово толкова много. Те настояваха за редовно, но аз не се съгласих. Първата година, обаче, се върнах да живея при тях, за да видя как ще се справям с ученето и за да не генерирам по-големи разходи, че сестра ми си беше на квартира все още. Втората година вече влязох в ритъм, отидох при сестра ми, започнах работа, в офис и т.н. Но заплатата ми беше толкова смешна, че абсурд да се издържам сама. Нашите си ни плащаха квартирата, сметките основно и част от храната. Аз поемах личните си разходи, джобните на сестра ми, храна и разни консумативи, доколкото мога. То с 250 лв /2004-2005 г./, какво да платиш по напред. Благодарна съм на родителите си, че ни дадоха тази възможност, те си знаят какво им е коствало във всяко отношение. Но определено бих казала, че това ми помогна много, както да бъда самостоятелна, така и да стартирам житейския си път. Дано успея да "натиря" и аз така дъщеря ми някой ден.

На 18 години моите родители ми резнаха кранчето и казаха да се оправям сама.Единствено имах право да остана да живея в апартамента им ,но заплащайки си сметките.Намерих си работа,завърших си и средното и висшето,но останах в дома на нашите.Гаджета минаваха и заминаваха,докато не се появи ММ.Моя съвет към авторката и всички които са в подобна ситуация и четат темата е да не бързате да заживявате с мъж.Ако толкова държите да нямате вечерен час си го извоюваите, но разумно.За 18 години би трябвало да сте оправдали доверието на родителите си.За работата,започни,тъкмо ще научиш от първа ръка как се изкарват пари и ще се научиш да цениш труда си.А колкото до Сульо (гаджето),ако наистина иска да е с теб,ще покаже на вашите,че може да се разчита на него.Ако ли не- СЛЕДВАЩИЯ.Мъже по земята с лопати да ги ринеш, родителите са само едни.Ако се изнесеш където и да е,не забременявай преди да си завършиш образованието.Или поне докато не се омъжиш.(не,че брака гарантира нещо,но все пак)Имам случай пред мен в който двойката беше заедно 4 години(изнесли се така лекомислено),мацката забременя.Нещасника в началото уж прие добре нещата,сгодиха се.Тя роди и той реши,че това не било за него и си би камшика.Не бил понасял бебето да реве.Мислете си хубаво нещата,да не ревете после!!!

Аз мисля, че най-доброто което можем да направим за децата ни е да бъдат самостоятелни, да имат възможността да правят своите грешки и да си вземат уроците от тях. Така, че абсолютно подкрепям тезата, че колкото по-рано се отделят от семейното гнездо, толкова е по-добре за тях. Пък ако щеш с финансовата подкрепа на родителите в началото.  Много е различно да си носиш отговорност сам за всичко, като почнеш от битовите неща и стигнеш..."алармата звъни...още малко ще си поспя...мама ще ме събуди".
Всички обичаме децата си и е грозно да се твърди, че някои по-малко, защото са на мнение, че те децата трябва да напуснат семейното гнездо на 20г. Напротив другото според мен е мечешка услуга и криворазбрана любов и грижа.
Последните 5 години работя с много млади хора, точно студенти. Прекрасни деца, упорити, самостоятелни, учат и работят едновременно. И с отличие завършваха. И никога факта,че учат и работят не им е пречил. Напротив бяха най-организираните,  най-упоритите, най-целеустремените. В началото/1-2г/ живеят на общежитие, после на квартира. Най-успешни и най-добре се реализираха тези, които бяха най-самостоятелни. На някой родителите им помагаха финансово в началото, но много скоро сами се справяха.
Това, че са студенти не оправдание да не работят докато учат...знаем и колко се учи в нашите университети.
В заключение ще кажа, че колкото по-лесен искаме да направи живота им, толкова по-труден е той за тях...и толкова те не се справят...И дундуркани деца минаха покрай мен...за тях все няма работа, за тях все някой друг е виновен... държавата, правителството, университета...
Както се казва: яйцето като не е опряло до дупето си е друго, може да се моташ и отлагаш и да си стоиш на сигурно и топло в къщи....А това с поделените отговорности за общото домакинство е бошлаф....като не си ги изпълни, какво ще стане... мама ще мрънка, ама ще ги направи тя.

Някой да ми даде идея как да наритам моя синковец.
Не ще да работи, защото щяло да му пречи на ученето  .  Сега съм го оставила без пари, но скоро и храната смятам да му спра .