щом са ви стигнали дотам отношенията.
Докъде са стигнали? Дотам да е отгледала самостоятелен индивид, отлепен от полата на мама?
Еми браво на нея.- Публикувана: 18 фев. 2017, 23:47 ч.
- Последно мнение: 14 март 2017, 10:10 ч.
Проблем с родителите
Докъде са стигнали? Дотам да е отгледала самостоятелен индивид, отлепен от полата на мама?
Еми браво на нея.
Според мен нещата трябва да се случват естествено. Защо насила да отделяш примерно 19 годишно като му плащаш квартира и режийни. Ако правилно си го възпитал само ще се отдели като му укрепнат крилете.
А какво ще кажете за грижата за възрастни родители? Ще вземете ли да живее с вас такъв или ще го оставите сам като наминавате. Или пък старчески дом...
А какво ще кажете за грижата за възрастни родители? Ще вземете ли да живее с вас такъв или ще го оставите сам като наминавате. Или пък старчески дом...
Разбира се, че не трябва да е насила. Идеята трябва да е в главата му още от детството. Не е задължително да е точно на 19. Но, освен в случай със сам и болен родител, нуждаещ се от грижи, най-късно при завършване на университета отделянето трябва да се случи. За доброто и на двете страни е.
Когато отидем за някой уикенд на селската къща всички заедно, ми е супер готино и за момент се изкушавам да си помисля колко хубаво би било синът ми да живееше с нас. После си первам мислено един зад врата и си припомням, че всъщност ми се иска той да е пак моето бебе и аз да съм на 20+, а не на 40+ и се освествам.
Когато отидем за някой уикенд на селската къща всички заедно, ми е супер готино и за момент се изкушавам да си помисля колко хубаво би било синът ми да живееше с нас. После си первам мислено един зад врата и си припомням, че всъщност ми се иска той да е пак моето бебе и аз да съм на 20+, а не на 40+ и се освествам.
Значи моля ви ... защо мерите с двоен аршин? Смятате, че ако един млад 19 годишен човек от град А отиде да учи в град Б, е приемливо и нормално в първите 1-2 години, родителите му да поемат издръжката, за да се "окопити" и вземе в ръце, НО ако същия млад 19 годишен човек е жител на град Б и остане да учи в град Б, и ако родителите му поемат издръжката за самостоятелно съществуване извън семейството, за да се "окопити" и вземе в ръце е "натирване".
Значи моля ви ... защо мерите с двоен аршин? Смятате, че ако един млад 19 годишен човек от град А отиде да учи в град Б, е приемливо и нормално в първите 1-2 години, родителите му да поемат издръжката, за да се "окопити" и вземе в ръце, НО ако същия млад 19 годишен човек е жител на град Б и остане да учи в град Б, и ако родителите му поемат издръжката за самостоятелно съществуване извън семейството, за да се "окопити" и вземе в ръце е "натирване".
Да, точно така смятам и не смятам да се извинявам за това си мнение. Ако образованието налага да напуснеш бащиния дом на 19 е едно. Ако обаче родителите ти зорлем те гонят от него, за да си самостоятелен е съвсем друго. И изобщо не смятам, че ми е двоен аршинът.
Нищо не казахте за възрастните родители...
Възрастните родители не са точно по темата, но при тях ситуациите могат да много разнообразни и нещо, което е добро в една ситуация, не е никак добро в друга. Ако възрастният е например с Алцхаймер, добре е да има професионална грижа, ако семейството може да си я позволи. Грижата за такъв човек е толкова убийствена, че има опасност обгрижващият да се гътне преди болния. Баща ми си отиде от Алцхаймер, та знам за какво става дума. От много неща зависи решаването на конкретния казус. Но като цяло, ако за децата въпросът е как да стартират живота си като възрастни, за родителите е обратното- как да ги изпратим от живота.
По-малко ги мисли хората, по-спокойно ще си живееш.
Никой не ти пречи да си живеете като в дядовата ръкавичка по 3-4 поколения, сакън мамините златни да не похарчат някой грешен лев за квартира или за отделно домакинство. По-важното е, че се обичате и мама ще си дондурка дечицата, докато е жива. Пък всички останали си мразят децата и ги натирват навън да си трошат главите с чистене, пране на чорапи и сметки. Дано и снахата, и зетят също са доволни и щастливи.
Мхм.
Не ги мисля, хората- давам моето виждане, като антипод на твоето.
А, къде съм написала, че не ми пречи да живеем 3- 4 поколения под един покрив- ти ще кажеш, а аз ще чакам с интерес.
От мой личен опит, ще ти кажа, че когато съм живяла по принуда с майка ми, вече като пълнолетна, съм плащала половината от всички консумативи, имала съм отделен рафт в хладилника и каквото съм си купила, и сготвила, това съм яла.
Пак ще кажа- не те обвинявам, че отношенията ти с децата ти са такива, че предпочиташ да им плащаш от наем, през храна, консумативи, следване и парцалки, до презервативи и дискотеки, само и само да ти се махнат от главата.
Но, не виждам защо рипаш срещу мен, само защото моите отношения с моите деца са други и защото не им е необходимо да бъдат дондеркани нито вкъщи, нито навън.
И ми е много интересно, откога му викат самостоятелност на това- да дондуркаш пълнолетното отроче, осигурявайки му пълна самостоятелност, плащайки му всички разходи, надявайки се, че най- сетне, ще вземе да се научи да си пере чорапите и да си мие задника самО?
Докъде са стигнали? Дотам да е отгледала самостоятелен индивид, отлепен от полата на мама?
Еми браво на нея.Стига, Бърди, какво самостоятелно има в пълнолетен индивид, на когото мама и тате плащат квартира ,храна, консумативи, образование, презервативи и дискотеки?
А, къде съм написала, че не ми пречи да живеем 3- 4 поколения под един покрив- ти ще кажеш, а аз ще чакам с интерес.
То и аз никъде не съм писала, че съм си натирила сина, ама ти само това успя да измислиш, та чак и отношенията помежду ни намеси.
Гузна съвест, че си живяла при мама като вече семейна? Няма проблем, само не и на мой гръб, моля.
Стига, Бърди, какво самостоятелно има в пълнолетен индивид, на когото мама и тате плащат квартира ,храна, консумативи, образование, презервативи и дискотеки?
Малко по-голяма, отколкото като семеен с все домочадие при мама в бившата си детска стая.
То и аз никъде не съм писала, че съм си натирила сина, ама ти само това успя да измислиш, та чак и отношенията помежду ни намеси.
Гузна съвест, че си живяла при мама като вече семейна? Няма проблем, само не и на мой гръб, моля.
Ти защитаваш мнение, че децата трябва да бъдат натирени.
Трябва ли да ти копирам постовете, в които го правиш?
От къде да знам, че и ти като ма ко, едно пишеш, а друго правиш?
Аз гузна съвест нямам, но теб не мога да те разбера- като поповете си- "не ме гледай какво правя, а слушай какво говоря."
Колко ограничен човек трябва да си, за да вярваш, че всяко мнение е в резултат на личен опит, а не на принципни разбирания?
Ако напиша, че всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие, веднага ще подскочиш радостно, че мъжът ми ме бие? Ако напиша, че пиенето на сярна киселина може да доведе до смърт, също ли ще си убедена, че лично съм го пробвала?
Вярвай си.
Ако напиша, че всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие, веднага ще подскочиш радостно, че мъжът ми ме бие? Ако напиша, че пиенето на сярна киселина може да доведе до смърт, също ли ще си убедена, че лично съм го пробвала?
Вярвай си.
Колко ограничен човек трябва да си, за да вярваш, че всяко мнение е в резултат на личен опит, а не на принципни разбирания?
Ако напиша, че всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие, веднага ще подскочиш радостно, че мъжът ми ме бие? Ако напиша, че пиенето на сярна киселина може да доведе до смърт, също ли ще си убедена, че лично съм го пробвала?
Вярвай си.
Ако напиша, че всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие, веднага ще подскочиш радостно, че мъжът ми ме бие? Ако напиша, че пиенето на сярна киселина може да доведе до смърт, също ли ще си убедена, че лично съм го пробвала?
Вярвай си.
Колко ограничен човек трябва да бъде, за да си помисли, че с толкова несръчен опит ще се измъкне от неловката ситуация, в която се е наврял?
Значи, ти защитаваш със зъби и нокти натирването навън и издържането на пълнолетните деца, ама само " по принцип"!?
А в частност, за сина ти не се отнася- той ще бъде дондуркан вкъщи.
Ми, добре.
Аз разбрах, че те няма да я издържат напълно, а ще поемат някаква част (примерно наема), а тя ще се хване на работа на 4-часов работен ден и ще покрива основните си разходи. Не виждам нищо лошо. Моята майка настоя да ми плати оставащите семестриални такси. Тя си разбира, че така е редно. Само че това не значи, че съм останала на дистанционна издръжка.
Все пак смятам, че първи курс не особено удачен момент да започнеш работа, ако имаш други варианти пред себе си. Аз започнах работа/стаж на 4 часа в първи курс и ми беше доста трудно. 4 часа на работа, после 5-6 във факултета (или в обратна последователност), прибирам се скапана, не ми се учи по нощите, идват сесии... Има си някакъв период на свикване и напасване.
Все пак смятам, че първи курс не особено удачен момент да започнеш работа, ако имаш други варианти пред себе си. Аз започнах работа/стаж на 4 часа в първи курс и ми беше доста трудно. 4 часа на работа, после 5-6 във факултета (или в обратна последователност), прибирам се скапана, не ми се учи по нощите, идват сесии... Има си някакъв период на свикване и напасване.
Значи, ти защитаваш със зъби и нокти натирването навън и издържането на пълнолетните деца, ама само " по принцип"!?
А в частност, за сина ти не се отнася- той ще бъде дондуркан вкъщи.
Ми, добре.
Натирването е само в твоята глава, absurT. Не бери грижа за сина ми – нито е натирен, нито е при мама да го дондурка. За желанието на някои деца сами да се изнесат от дома на родителите си, за да бъдат самостоятелни, дума няма да обеля, че току-виж си пуснала слух, че синът ми избягал от мен.
Честит празник, усмихни се и... Пий си редовно хапчетата, моля. Поне тези за акъл.
