Проблем с родителите

  • 21 371
  • 266
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 31
Хубаво е да се отделиш, но не го прави емоционално. От опит ти казвам, родителите ти виждат  в теб в момента единствено бунт.
Успокой се! Постави си цели!  Направи го стъпка по стъпка. Първо си намери работа! Виж как се справяш с парите, под техния покрив. Започни да учиш, виж как съчетаваш двете неща. Когато те видят, че успяваш да работиш, да учиш /качествено/, можеш да поговориш с тях и да им обясниш, че искаш и е по-добре за личностното развитие да бъдеш самостоятелна. Ще отнеме само няколко месеца. През това време ходи за по ден, два в този апартамент и си отделяй лично пространство за теб и приятеля ти. Трябва да видиш и с него как се живее под един покрив. Съжителството между двама души, може да е изпълнено с редица предизвикателства, за които все още не подозираш. Няма да имаш свободното време, с което си разполагала досега. Ще работиш, учиш и поддържаш домакинство. Ще започнат да те дразнят битовизмите, монотонността и навиците на момчето. Може и да се справите. Това, че си на 18г. не значи, че не можеш да изградиш стабилна връзка или да започнеш добра кариера. Млади хора се търсят навсякъде, особено, ако знаят езици. А колкото до връзката, може да продължи и 20 години, и 2... Може до края на живота, може и да не се получи. За това няма възраст и гаранция. Просто трябва да минете през този момент много мъдро, смирено и с непрестанна комуникация.
Успех!  

# 226
  • София
  • Мнения: 12 006
Някой да ми даде идея как да наритам моя синковец.
Не ще да работи, защото щяло да му пречи на ученето  Joy.  Сега съм го оставила без пари, но скоро и храната смятам да му спра Simple Smile.
А замисляла ли си се, че наистина може да му пречи. Не знам какво учи и колко време му отнема, но може специалността му да изисква повече усилия и след това да се чувства твърде изморен за да съчетава с работа. Има хора, дейни, които могат и 5 неща едновременно да правят. Има други с по едно и са изморени. Пробвай да разбереш мързи ли го или наистина няма възможност да отделя време и енергия за работа.  Да не стане накрая да забатачи ученето, заради работата. Време за работа ще има цял живот пред себе си,  ама без образование му намаляват шансовете за хубава работа. Принципно при вас не е като в БГ и има варианти за по 2 или 4 часа работа, но дали ще му стигат парите да се издържа с нещо подобно не знам.

# 227
  • София
  • Мнения: 24 838


АбсурТ, дали не може да опиташ да направиш разлика между желание на родителя да подпомогне детето си да бъде самостоятелно и натирване? Второто значи оставяне само да се справи, което изключва да му се плаща наема и сметките  Wink Също ако е възможно, да допуснеш, ще детето може да е инициаторът на "натирването"? И изобщо, свят шарен варианти много. Всеки знае себе си, но чак да жалиш чуждите съдби по раздумка във форум? Дори за теб е ниска топка  Wink
....................
Аз не живея с родителите си от 14-годишна. След 7 клас отидох да уча в друг град. Първите 4 години живях у леля ми.
..............
 На 5- тата година и сестра ми дойде да учи в същия град и тогава ни наеха квартира вече. Разбира се, родителите ни плащаха всичко, аз бях последна година в гимназията.
...........................
 После влязох в университет на другия край на страната, но записах задочно, за да мога да работя. Лично решение, хем да добият трудови навици, хем да не натоварвам нашите финансово толкова много. Те настояваха за редовно, но аз не се съгласих. Първата година, обаче, се върнах да живея при тях, за да видя как ще се справям с ученето и за да не генерирам по-големи разходи, че сестра ми си беше на квартира все още. Втората година вече влязох в ритъм, отидох при сестра ми, започнах работа, в офис и т.н. Но заплатата ми беше толкова смешна, че абсурд да се издържам сама. Нашите си ни плащаха квартирата, сметките основно и част от храната. Аз поемах личните си разходи, джобните на сестра ми, храна и разни консумативи, доколкото мога. То с 250 лв /2004-2005 г./, какво да платиш по напред. Благодарна съм на родителите си, че ни дадоха тази възможност, те си знаят какво им е коствало във всяко отношение.

Така...........Отбелязала съм ти разликите с това, което коментираме- Деца от малко населено място, изпратени в големия град да завършат средното си образование.

После, в друг град, да следват.

Нищо общо няма с това, от което авторката страда.
Тя е в големия град, учи с всичките му екстри на семейната обстановка, без да ѝ се налага, непълнолетна, да си прави сметка кога да си купи за ядене, кога за кино, например, че и да си връща джобните, за да помогне на родителите си.

И на нея, през ум не ѝ минава да не генерира излишни разходи на родителите си, за разлика от теб.

Така че, аз от високи топки- като теб, разбирам, но от ниски- като нея, не само се дразня, ами и не приемам че трябва да им се подгъзва, с извинение за израза.

# 228
  • София
  • Мнения: 24 838
Някой да ми даде идея как да наритам моя синковец.
Не ще да работи, защото щяло да му пречи на ученето  Joy.  Сега съм го оставила без пари, но скоро и храната смятам да му спра Simple Smile.
Не знам дали ще съм ти от полза, но дали да не му кажеш в прав ред, че той е мъжът в къщата и след като е навършил пълнолетие, е нормално да поеме някакво задължение, за да ти помогне да го изучиш?

Извади му снимките от бебе и първолаче, и му кажи да изчисли колко години ти опъваш, за да го докараш до сегашния му вид- 2 метра мъж, студент. Mr. Green
Така направи една приятелка и се оказа удар в десятката. Peace

# 229
  • София
  • Мнения: 12 006
...
Извади му снимките от бебе и първолаче, и му кажи да изчисли колко години ти опъваш, за да го докараш до сегашния му вид- 2 метра мъж, студент. Mr. Green
Така направи една приятелка и се оказа удар в десятката. Peace
Сравнението на завършил и реализирал се човек с незавършил студент е нелепо и неравносилно на пазара на труда.

# 230
  • София
  • Мнения: 24 838

Сравнението на завършил и реализирал се човек с незавършил студент е нелепо и неравносилно на пазара на труда.

Не, не става въпрос за пазара на труда, а за пазарлъка с майка му и мързела, който трябва да го напусне, след като е здрав, прав и млад индивид. Simple Smile

# 231
  • София
  • Мнения: 12 006
Не всички специалности позволяват работа, която да осигури достатъчен доход за квартира, сметки, храна, дрехи и т.н. разходи. Затова и написах да провери дали е мързел или реална невъзможност за работа.

# 232
  • София
  • Мнения: 24 838
Майка му описа достатъчно- не иде реч да се издържа сам, а да поработва по малко, за да ѝ помага.
Едва ли тя няма представа от специалността му и доколко позволява работа.

# 233
  • Бургас
  • Мнения: 1 277
АбсурТ, разбрах те. Но и в същият град да живеех, ако имахме свободно жилище щях да се изнеса там при първа възможност, но без гадже Mr. Green Трябва да призная, че мразя малките градове и освен желанието ми да уча и да се развивам, другата основна причина да отида в друг град след 7-ми клас беше да се махна от малкото градче и селските клюки. В първи курс в унивесристета, когато трябваше да се върна при нашите, едвам дочаках да свърша годината и да бягам с 200.
Аз подкрепям поощряването на младежта да се изнася отрано от семейното гнездо. По много причини, най-вече психологически. Подчертвавам, не става дума за насилствено изхвърляне, едва ли не, а за постепенно, но сигурно отделяне на децата след завършване на гимназия. Според личните възможности, особености и т.н.
Мъжът ми живееше с родителите си преди да се съберем. Ами разликите между нас в битов план бяха огромни. Вярно, че майка му е от тези, които обгрижват до откат, баща му е от мъжете, които чакат всичко жената да свърши и тя покрай него, по инерция дондуркаше и сина си. Слава богу, в голяма степен успях да го превъзпитам. Както чакаше на мама да му сготви и да му сложи, така сега той готви повече от мен Mr. Green И му харесва Laughing В доста отношения нямаше навици за елементарни неща в битов план. Но е факт, че си зависи от семейното възпитание най-вече.

# 234
  • Мнения: 12 722
Подчертвавам, не става дума за насилствено изхвърляне, едва ли не, а за постепенно, но сигурно отделяне на децата след завършване на гимназия.


Аз пък не познавам млади, които не искат да се отделят.  И винаги искат да работят , да изкарат собствени пари.

# 235
  • Бургас
  • Мнения: 1 277
Подчертвавам, не става дума за насилствено изхвърляне, едва ли не, а за постепенно, но сигурно отделяне на децата след завършване на гимназия.


Аз пък не познавам млади, които не искат да се отделят.

Ами и аз не познавам, но това не значи, че няма такива. А има и от другия вид, да се отделят, ама само физически Mr. Green Аз лично говоря за цялостно отделяне, пак казвам, според възможностите и ситуацията, това става постепенно. Но се започва точно с работата. Все пак някакви доходи трябва да има младия човек, че да започне отнякъде.
Иначе, логичното е наистина, повечето млади хора да искат да се изнесат от родителите си, това е нормално. На тази възраст 16-18, повечето младежи вече неистово мечтаят за деня, в който ще кажат "довиждане, вече ще си правя каквото си искам"  Laughing . Е, малко не им е ясно какво ги чака, но така си върви живота.
Аз работех летата от 16 годишна, аз настоявах, исках да си изкарвам някакви пари, да не вися само на родителите си. Така си разсъждавам от едно време и за мен е недопустимо да ме дондуркат до дълбока старост, както много родители правят, а децата с охота приемат. Абсурдно ми е на мен това.

# 236
  • Мнения: 402
Някой да ми даде идея как да наритам моя синковец.
Не ще да работи, защото щяло да му пречи на ученето  Joy.  Сега съм го оставила без пари, но скоро и храната смятам да му спра Simple Smile.

В напълно идентична на твоята ситуация съм и аз.Миналата година момата завърши и я приеха в тежката специалност, която сама си избра, защото професията се котира добре на световен пазар.Срамежливо подхвърлих, че не е лошо да поработва някой час и получих отговора, който твоят синковец ти е дал.Сключихме споразумение.Храня, давам джобни и осигурявам уютно и топло гнездо, но искам насреща не просто взети всички изпити, а и взети с висока оценка.Като резултат получи много хубава стипендия и в нея се породи желание в трети курс да полети за една година с Еразъм в англоезична страна/ние не живеем в такава/.Втори курс, който се задава есента ще ходи и на академия за английски, за да се снабди с нужното ниво, наред с лекциите и изпитите.Спестява си стипендията за третата година, когато ще и е нужна.Предпочитам да се научи да планира и да гради автобиография и кариера като хората, вместо да се разсейва с работа за стотинки, която освен всичко ще я забави.Има и друго.При нас фирмите, които предлагат работа по специалността в перспектива, обикалят и наемат кадърните деца с висок успех още от университета.Конкуренцията е сериозна.

# 237
  • Мнения: 12 722
И коя е тази тежка специалност?

# 238
  • Мнения: 31
Аз все още не съм родител /надявам се скоро да бъда/, не знам как мислите вие и не познавам грижите ви. От коментарите, обаче, разбирам, че децата ви са на моята възраст. Уча право, средният ми успех е над 5,50. Работя на пълен работен ден. Живея самостоятелно  и поддържам домакинство. Смея да твърдя, че и трите неща върша качествено. Не го пиша за да се хваля, а да се направи равносметка. Децата ви наистина може да имат приоритети в живота и да се налага да ги издържате, но все пак вие сте млади и трябва и да живеете. Винаги има начин. 6 дни след абитуриентския ми бал, бях на работа. Преди това работих сезонно, докато бях на училище в престижна езикова гимназия. В началото не можех да си плащам сметките сама и родителите ми помагаха. Не мога да приема, обаче, че съм млад човек, който е способен на работа и в същото време ще иска от родителите си 5лв. за кафе. В момента ми плащат образованието, защото аз не мога да си го позволя. В момента, в който успея да плащам и него, ще ги освобя от този ангажимент. Далеч не са бедни, напротив. Но с нищо не да ми длъжни!!!

# 239
  • Мнения: 29 390
Браво, прекрасно се справяш!
Обаче. Не всяка специалност позволява да се работи, особено на пълен работен ден. Веднага давам и примери – медицина, някои инженерни специалности. Там задочно/дистанционно обучение изобщо няма, натовареността е много голяма, отсъствията от упражнения и лекции се санкционират тежко. Може да се работи от определен курс нататък и то по време на стажовете – платени или безплатни.
Така че нека не поставяме всички случаи и ситуации под общ знаменател.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт