Детето ми вече не иска да проходи

  • 7 751
  • 25
  •   1
Отговори
# 15
  • Бургас
  • Мнения: 4 669
Ами моят се беше ентусиазирал по едно време да го водим за ръце и да ходи. Сега не иска. Ходим само до банята за гърнето. Не е падал, не се е удрял, реших, че предпочита да е самостоятелен.
Майка ми онзи ден се опита да го уговаря да го води, но и казах да го остави.
Мисля, че не правиш нищо излишно. Период е явно, кога ли ще ни изненадат. Hug

# 16
  • Мнения: 12 052
Дъщеря ми е започнала да седи на 11м, а е проходима на 1г и 9м. Родена е в осмия месец и е отглеждана в институция!
Синът ми започна да се преобръща сам по корем седмица преди да навърши 5м, научи се да пълзи на 6м, изправи се и проходи по неподвижна опора на 7м, започна да сяда на 8м, направи първите си самостоятелни крачки на обществено място на 9м и 15дни. Трябваха му три седмици да се осмели да се пусне отново. Не е падал, не се е удрял при първите крачки. За сметка на това много трудно се научи да кляка и преди да проходи като му свършеше опората и трябваше да слезе на 4крака се тръсваше на дупе, често не уцелваше и главата му дрънваше в ламината. Но това не му пречеше да се превърти и да пълзи докато стигне до опората, за да се изправи. Умираше си от кеф да обикаля по мебелите. Моят съвет е да се оттеглиш за известно време. Сега ти си тази, която го търси и му предлага да ходи и може затова да е изгубил интерес. Някои деца не обичат да им се казва какво да правят и просто отказват да го правят. Опитай да не го подканяш известно време и може пак да поиска сам. Не се безпокои, няма здраво дете, което да не е проходило.

# 17
  • Мнения: 23
А ако все пак се е уплашил от нещо - примерно падане, и аз не съм го отчела, как бих могла да му помогна?
Иначе аз много мислих и се сетих нещо. Един ден бях малко по-изнервена (две деца, други проблеми) и точно тогава всеки път, когато исках да оставя Мишо на пода да седне, защото трабва да върша друго нещо, той все не искаше и се тръшкаше. И аз на два пъти го оставих малко по грубо и му се скарах. И двата пъти доста бързо съжалих и го гушках, но може би аз съм постъпила твърде зле с него. Не съм го била или нещо такова. Просто грубо по-грубо го накарах да седне и го оставих, докато се оправя с брат му. Много съжалявам! Ако можех да върна времето назад, никога нямаше да го направя.

# 18
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 12 676
Може от тази случка да се е уплашил.Нищо не можеш да направиш.Трябва да мине време и отново ще тръгне  Peace

# 19
  • Мнения: 23
Благодаря! Ще го почакам.  Simple Smile

# 20
  • Мнения: 6 112
А може да изпитва болка в краката или кръстчето.

Моят син е на 9г. и една сутрин /предишния ден беше съвсем подвижен/ се събуди с такива болки и вече 3 месеца не ходи както преди. Страх го е да се пусне и да ходи самостоятелно. Ако го пусна и почва да залита /може би е фобия, а може да е неврологично/. Все се подпира или държи, не може да качва стъпала, вече не скача и не тича. Още не сме намерили специалиста който да постави диагноза и да помогне, така че не знам причината, за да я споделя тук, но при дете на 1г. е хубаво да се консултирате с някакъв лекар - педиатър, детски ортопед, детски невролог. Рязката промяна в желанието да ходи със сигурност си има причина. Детето е твърде малко за да обясни какво се е случило и ви трябва помощ от специалисти. Ако причината е някакъв физически дискомфорт вероятно няма да изчезне от само себе си.

Дано да не е сериозен проблема и скоро да си върне желанието да ходи.

# 21
  • Мнения: 23
Не мисля, че изпитва физически дискомфорт, защото мъжът ми успява да го накара да си седи сам на крачетата, когато се е загледал в телевизора примерно. Дори го заобикаля и започва да го закачка да дава боц, здрасти и т.н. и той не се сърди. Освен това той все пак се изправя по мебелите и ходи покрай тях и на някои завои се пуска изцяло. Просто тези неща ги прави по рядко от преди, но не плаче или нещо такова. Разбира се , не мога да съм 100% сигурна, но така смятам. Много повече вярвам, че ние сме го отказали без да искаме. Така или иначе аз със сигурност ще се консултирам с педиатърката.

# 22
  • Пловдив
  • Мнения: 691
Здравей, мисля, че е рано да се притесняваш, племенникът ми проходи на 1 год. и 4 месеца, преди това нямаше грам желание, а братовчед ми на 1 год. и 3 месеца.  Hug

# 23
  • Мнения: 23
Момичета, искам да ви благодаря, че ме успокоявахте, когато бях притеснена. И да ви кажа, че моето момченце вече ходи (всъщност и двете вече ходят). Е, все още често залита и пада, но се пуска и си ходи. Така или иначе и до ден днешен не е проявил повече желание някой да го води за ръце. Явно той си има своите виждания за прохождането и не му харесва нашето "обучение" Laughing
Така че ако на някой му се случи детето му да проявява желание да го водят за ръчички и после се откаже, наистина няма повод за притеснение. То само ще си реши да тръгне, когато се чувства готово. Точно това, което и вие ми казахте. Макар, че аз никога не съм се тревожила, че не е проходил, а за гова, че не искаше вече да го водим за ръце и да се учи да ходи. Както и да е! Важното е, че вече е минало!
Всичко хубаво, момичета!

# 24
  • Бургас
  • Мнения: 4 669
Браво! Да са ти живи и здрави дечицата, много радост да ти носят!

# 25
  • Мнения: 23
Благодаря!

Общи условия

Активация на акаунт