Дневникът тема 76 - Да отслабнем всички заедно!

От опит мога да кажа, че твърде дълго живях с комплекси, преди да разбера, че хората ме харесват и обичат такава, каквато съм, само аз не се обичам. Е, заобичах се, макар и късно, към 22-23 годишна възраст. От тогава се обичам всякак. Отслабвам, защото се чувствам по-добре по-слаба, а не от суета.

Духче
Съни

За съжаление наистина не се харесвам, но отчасти обвинявам за това моята майка, защото тя винаги ми е натяквала, че съм дебела. И то не по приемлив начин, а с думи като дебела, станала си свиня, вземи отслабни, че на нищо не приличаш. Знам, че не го прави с лошо, защото принципно е добър човек и ми мисли доброто, но не мисля, че това беше правилния начин да подходи към мен. Плюс, че доста често ме караше да си крия нещата, които не бяха хубави в мен. Например ръцете. Тях до ден днешен ги крия нон стоп. Не си позволявам да излизам по къс ръкав, защото са ми огромни, та дори и в най-големите жеги слагам перелинка, жилетка или нещо друго отгоре. За нещо различно от дънки - просто няма смисъл да коментирам. В гардероба имам само дълги дънки и панталони. Винаги ми е било тъжно, че толкова много съм се комплексирала от тялото си и от начина, по който съм изглеждала и изглеждам сега. Мои съученички, които бяха по-пълни от мен носеха тениски, потници, а аз блузи с дълъг ръкав, пуловери и още не знам си какво.

Именно, имах по-пълни съученички и приятелки, които с кеф си носеха и полите, и късите ръкави, и роклите, че и на море ходеха. Аз имах период, в който дори на море не исках да ходя. Пълен кретенизъм от моя страна. Подчертавам, че на ръст 165, съм стигала най-много до 74 кг. Тоест, не съм била 100 + кг. Обичай себе си и си живей живота.

Sunny29,  mishoka55 Като ви четях все едно аз съм го писала това за харесването  Много е важно вътрешното спокойствие и увереност, която при мен до ден днешен, макар и вече с тнормално тегло, липсва Знам, че всичко е само в главата ми, но все още немога да се заобичам такава каквато съм  Все имам чувството, че съм дебеличка и нищо неми отива, но полагам усилия да го преодолея  Изпитвам ужас от поли над коляното, а аз също съм имала съученички, който без свян тресяха щедро целулит и сланинка в къси панталони и потници  Опитвам се де не ми пука за мнението на околните, а аз да се чувставм добре в кожата си и понякога, когато успея да си го внуша, се чувствам супер, пък и изглеждам добре, ама пуста психика....

Вероятно след години, а може би  по скоро ще бъда обвинена от моите дъщери със същото.Аз съм брутално откровена с тях по абсолютно всякакви въпроси. Те са на 7 и 10 години. Ами не мога да кажа на черното бяло-излиза малката на килима на състезание, ами той корема й стърчи, съжалявам, но дебели или закръглени гимнастички няма как да има, то може да има, но те ще са без успехи. Другата на 10 години има корем, като седне се сгъва на две..ами козунаци няма да меся, от как са родени ме виждат, че всяка сутрин спортувам..минус 10, минус 20, плюс 40 аз съм вън или в залата. Ако трицепса им се клати, ами да ще им го кажа или да направят нещо или да го скрият. Аз си показвам много гърба и ръцете, но краката ми никога не са на показ, въпреки, че ми се носят и миди дължини. Това е положението, обичам ги безкрайно много и понеже освен майка държа да ме имат за приятел/доколкото е възможно/ смятам за редно, че съвети и насоки от мен са по добре, отколкото да им се смеят и да ги обиждат.

Днес съм изключително добре с храната, а сега съм след фризьор и ще ходим на вечеря в Щастливеца.
Закуска-овесени ядки с извара, обяд пилешко филе намазано с извара и 2 сварени яйца, а сега в ресторанта ще е салата и пържола.

Честит празник!

Здравейте момичета

Честит празник на всички. Бъдете много обичани, уважавани и ценени майки и съпруги 
Веднага скачам по темите

За морските храни - ОБОЖАВАМ ГИ!!!! Мога да живея само на миди, октоподи и калмари. Като отида в Гърция не поглеждам друго. За съжаление тук още не съм намерила място, където да ми харесват. В Пирин голф клуб горе-долу ги докарваха, но пак не е същото

Манекенски мерки - аз съм много нисичка и най-добре се чувствам на 48 кг. За съжаление не вярвам да постигна тези килограми, като се има предвит годините ми, но и на 50 кг ще се радвам 

Относно майките - ами да си призная предпочитам майка ми да ме беше оставила да съм си злояда, каквато съм била, като малка, вместо постоянно да ме тъпче с храна и сега да няма нещо, което да не обичам. Освен това майка ми и цялата нейна родА са със сериозни килограми /всички са над 90 кг жени/ и направо ми става лошо. Голяма борба пада, за да удържам фронта 

Аз за днес си бях планирала да си се почерпя за празника и си го направих. Ядох само на обяд, но за десерт замина 1 парче бисквитена торта, 1 шоколад Линд и една вафла. Спирам до тук, че утре трябва да отводнявам, за да съм готова за спининга в петък
Тренировката днес ми беше супер приятна - натоварих се добре, но имах енергия и не се изморих, въпреки, че почти не съм спала /ПМС-то ми разказва играта - горещи вълни през един час. Няма спане  /

Духче,
Може да се каже, че съм психически готова - поне така се чувствам в момента. Това пропадане трябва да спре, защото иначе не знам докъде ще я докарам, а и като почна да предприемам стъпки в правилната посока, започвам да се чувствам и по-добре, все едно си връщам част от контрола, който тотално бях изгубила през последните месеци.

Amour,
Обяснението всъщност звучи логично. Аз имам love-hate връзка с въглехидратите. От една страна, те са ми най-вкусната храна. Категорично. От пица и паста, през шоколад и всичко сладко, до най-прости варени картофи (дори без сол) - обожавам ги и обичам да ги ям. Но категорично не ми влияят добре. Отделно и големите ми преяждания са се случвали именно с въглехидрати.

Сесил,
То и аз имам да свалям около толкова. Плюс-минус едно кило, все тая. На 15 ще съм доволна, 20 звучат оптимално, но засега не смея да мечтая. 

Менюто днес:
- 4 с.л. овесени ядки (обикновени) с гореща вода и 1 ч. л. мед; неподсладен чай от върбинка
- някакво телешко с ориз и зеленчуци (разни кълнове, зеле, някаква китайска щуротия, но не от китайски ресторант). Телешкото беше малко жилаво, но пък комбинацията ме нахрани много добре - носех си ябълка за следобед, но не я изядох. Някъде следобед се "случиха" и 2 бонбона за 8-и март.
- 2 варени яйца с 2 с.л. домашна лютеница и 2 малки филийки от пълнозърнестия хляб (отива да свършва вече), приключени в 19:30.

Въглехидратите пак са прекалено много, поне малко от малко трябва да ги намаля. Вода - доста, приблизително 2 л. Сън - много зле, будих се на всеки час и като цяло спах страшно леко.

 

Честит празник, мили дами! Бъдете здрави, щастливи и обичани!

Подхванали сте темата за майките.
Като дете и ученичка не съм била дебела, макар да се смятах за такава. При качени 2-3кг веднага се хващах да отслабвам.
Никога обаче майка ми не ме е критикувала или казвала по груб начин че съм дебела и трябва да отслабна.
Има хиляди начини, по които може да се намекне, насочи, каже...на едно дете че има нужда от промяна на хранене, повече движение или друго.
Да кажеш на 5-15г дете "Дебел си" е крайно погрешно, или да му обясняваш кои части от тялото му не са ти по вкуса.
В бъдеще може да създаде много сериозни проблеми.
Така че съветът ми е, бъдете по-умерени, подбирайте думите си...е насочвайте.

Храната ми за днес

З. Банан и 2пълнозърнести бисквити
О. 200гр катък с печена чушка
С.з. Банан и няколко сушени сливи
В. Салата китайско зеле с рукола. Пилешко филе на тиган с лук

Много съм съгласна. Познавам няколко жени, които все още се борят с пораженията от майките си.
Приятелка загуби братовчедка си, която беше на 16 заради подобни възгледи, но всичко зависи от семейната среда.

При мен, пък беше обратното, само че с баща ми. Като качех някое и друго кило ми викаше "Ей кюфте, да вземеш да се стегнеш", а ако отслабна започваше да ме бъзика, че съм ходещ скелет. То нямаше оправия

Между другото шегата на страна, обаче това с децата наистина е деликатна тема. Сестра ми винаги е била супер слаба /когато забременя беше 43 кг. на 22 години/ Веднъж чичо ми я избъзика, че е качила малко на ушите и тя така се впрегна, че изкара цяла седмица само с по 1 ябълка на ден. Добре, че я стегнах навреме, че можеше да стане голяма беля тогава 

Честит празник и от мен 

Кайсия, и моите издънки идват често от това, че не съм си сготвила. Но пътувам през ден и не знам кое къде ми е понякога, пък камо ли да си сготвя. Но все повече осъзнавам, че ако искам да постигна нещо, трябва да намеря начин. Ти без закуска ли ще бъдеш и това режима от Любо ли ти е?

Моля не се карайте за първото място, то е мое  Аз има да свалям по формулата от Кайсия, ръста минус 110, 40кг. Звучи страшно направо. Честно казано 25-30кг да сваля, ме устройват перфектно 

Духче, имаш право на собствено мнение  Това, което описваш е мечтания психолог, но дори и да попаднеш на такъв, няма как цял живот да го посещаваш. Това имах предвид под временнно. Иначе наистина е страхотно и много освобождаващо да можеш да се разкриеш напълно пред някой без страх от осъждане, без притеснение ...Да не говорим за финансовата страна на нещата, защото си е скъпо удоволствие. Всеки достоен труд трябва да получи и достойна отплата, но стандарта, поне моя не ми позволява такива екстри  .

Амур, дай боже всекиму такъв партньор 

По отношение на децата според мен трябва да се спазва по-умерена линия, да не се изпада в крайности. Може да получат комплекси за цял живот. В крайна сметка перфектната визия не е задължителна и не гарантира щастие и удовлетвореност от себе си.

По отношение на майките, моята много държеше всичко в чинията да се изяде. В нашата къща винаги сме се хранили обилно, но не съм била пълна като дете или тийн. Напълнях на дърти години  от съвкупност от фактори. Спиране на цигарите, хормонални и противоалергични лекарства, и не на последно място от неправилна обработка на емоциите и стреса т.е. емоционално преяждане. Ако някой ми беше казал, че ще се докарам  до тези кг щях да го обявя за луд. Поне с годините, защото вече доста години задържам високи кг, започнах да нося спокойно и панталони, и нормални блузи, и цветове каквито ми се носят, а не да се чудя с какъв по-тъмен чувал да се покрия 

Днес денят го обявих за празничен и каквото такова, от утре с нови сили 

Това ми хареса, включвам се в него, а от утре ще си пийвам кефира.  Дано само стане това с кефира и всичко  ще е наред, че човек подхлъзхне ли се един ден, имам предвид не само малко шоколад/баница, а да си хапне повечко от всичко, после и следващите дни организмът си иска.

Добро утро, момичета

georgieva88 - а кога отслабна? т.е. колко време мина от както отслабна? Сега ще ви разкажа една случка, ама.... хахах живях в Словения по еразъм, вече бях поотслабнала, но не до сегашните си килограми. Една сутрин отивам в общата баня и тоалетна да си мия зъбите, вдигам главата към огледалото хахаха и подскочих. Без майтап.   Много време ми отне докато започна да се виждам такава, каквато съм. Все търсех в огледалото дебелото момиче.

Вяра - октпода стана бомба, при все че беше силно занемарен покрай ориза на Кроманьонеца. Купувам морски гадинки такива от магазин на Красно Село - винаги пресни са, а цените им са сходни с Фантастико Даре.... уморих ги мидите... ама старателно им благодарих, че ще се нахраня с тях  

Country Strong - звучи чудесно, с теб сме  

z.2012   ами то не е само това, не е просто да отидеш и да кажеш кое ти тежи. Психолога е едно пътуване към самия себе си, в което си сам - винаги си сам, но и не съвсем - поне с мен е така. Не зная до колко съм права, но все си мисля, че "всеки" (макар много да не харесвам обобщенията) та всеки, който е отговорен към себе си, децата си и обществото трябва да работи над самия себе си - над характера си, душевното си състояние, баланс и комфорт - само така можем да изградим едно по-различно от сегашното си общество. Общество, в което днешните изстъпления могат да намалеят, защото аз вярвам че никой не се ражда лош, злобен, комплексиран, депресиран, склонен да измъчва животни, да убива, да изнасилва - всичко това си го причиняваме ние, сами на себе си и на тези около нас. Но за да не съм крайна - не един комплексиран кретен, вместо да си насочи енергията към нещо съзидателно и да работи над себе си, я избива на вън, върху околните и причинява сума гадости. Или дори както е по проблема събрал ни тук, дори с майките, бащите, сестрите, лелите, съучениците .. никой не знае как да бъде майка, нито приятел, нито гадже - всички правим грешки, понякога грешките ни оставят фатални последици върху съзнанието ни. Не знам, пак казвам просто аз съм такъв човек - аз много искам да бъда щастлива, но да бъда истински щастлива, да разбирам себе си, потребностите си, желанията си, мислите си, страховете си - да ги разбирам до колкото мога и да ги владея - до колкото мога. Защото всяко неразбрано, а просто "пометено под килима и забравено" един ден се връща със страшна сила. И да, давам си сметка, че не съм родител и нямам семейство - в този смисъл отговорностите, времето и парите ми са различно разпределени от тези на някой друг, но ...все пак е до избор. И то съзнателен.

За майките и обществото - комплексирали са ме. Много. Родители, магазинерки, съученички... мъже, любови Но комплексите ми за външния вид изчезнаха - как и кога - не мога да ви кажа. Просто все по-често се улавям, че се харесвам.
И в тоя ред на мисли, днес изглеждам чудесно, чувствам се "свита" . Фаста мина супер до 23 час, после ядох... щото забравих   върнах се от фитнес, изкъпах се и почнах да готвя за вечеря, и 30-40 минути педи 24 тия часа ръфнах малко моцарела ма здраве да е
З и О - йок. Спорт: интервално кардио на колелото 20 мин и 10 мин пътечка.
В - много ама от сърце   1 пипало от октопод, миди, 2-3 резенчета суха моцарела, 1 мъничка филийка от моя домашен хляб, салата. Не ми е било тежко, есктра ми е
Сега станах в 5 и 40 та малко ще ми е трудно да удържа фаста до 12, но ще опитам.

Още не съм решила кога ще ям торта - то като знам, че когато си поискам мога да ям ми се отяде  
Много съм доволна, вече не зная колко дни съм си на "моя" режим и постигам нещо, което никога до сега не съм постигала - следвам собствените си правила, без да се отпускам и без да си намирам извинения. И мисля, че има ефект!

Хубав ден на всички

Зетче,и аз изкарах един празничен ден,който завърши със солидно количество шоколад.Днес продължавам вече делнично и режимно.Не съм на режима на Любо-там всяко хранене е 150 гр (измерено сурово) пилешко филе +200 гр зеленчуци.А за закуска -протеин със кокосово масло.Аз не съм много по пилешкото,и по закусването също.Не закусвам.Пия две кафета сутрин(със подсладител обаче),после тренирам, веднага след тренировка една ябълка и най-много след час и половина обядвам(свинска пържола със броколи и сирене някакво).Следобед -ябълка пак и/или 1л тахан.Вечеря-салата,но богата-със всичко.В интерес на истината-мисля,че не съм на минус със калориите,а по-скоро съм със усещането че  приемам колкото  изразходвам.Ще видим-след няколко седмица каква е истината.
Манекенските мерки са за манекенки. Да докарам височината -100 ще е супер,но и това на този етап ми се струва трудно постижимо.
Моите двете деца са съвсем различни.Едното е доста злоядо-до скоро беше със тегло под нормата,сега започна да влиза чак във долната граница.Не обича много да се храни(като изключим сладкото,разбира се) и виси по един час на масата най-малко,докато се нахрани. Малкото пък обича храната. Пълничък е леко,но не му личи,защото  е висок.На яслата им слагат печат на ръката-ако са си изяли зеленчуците или плодовете,които им дават следобед-за да стимулират децата които не искат .Моят се връща всеки ден -не със един печат на ръката,ами със печати и на двете ръце.Скоро може да започне да се връща и със печати по краката .ММ вика-скоро очаквам да ми вдигнат таксата ,защото няма да са на сметка със храната покрай нашият син .. Поне е здравословна -предимно зеленчуци,плодове следобед,обяд-протеин,зеленчук,Вх. В къщи по-трудно става това със здравословната храна.
Съгласна съм със г-ца Дух,че никой не знае как да бъде майка,брат,баща и т.н-Всички допускаме грешки и се налага да се учим в движение .Често най-големите грешки допускаме именно със децата си,и разбира се ,намеренията ни са били най-добри.Аз всеки ден се уча да бъда майка,и всеки ден допускам и доста грешки-но няма как и да е иначе.