Как сте с търпението?
Мен хич ме няма , поизнервена и нетърпелива. Хем искам свобода, хем не ми се връща на работа, хем за сега е привързана към мен и не търпи други!
Благодаря ти,всъщност откакто се е родил дори да бяхме за малко заедно с баща му,аз пак сама се оправях и реших,по-добре далече от него и щастлива,не ме бъркат грижите за детето. Майки ми ми помага понякога,но все пак работи и рядко й го оставям. За търпението,мога да кажа,че на моменти вря и кипя,но като цяло самото дете,ме направи много търпелива и спокойна. Опитвам се да се контролирам и да не избухвам пред него. А иначе понякога ми дотяга едно и също всекидневно,а и е друго когато любим човек дойде и вечер поне те гушне и каже едно благодаря,ноооо и този ден ще дойде за мен. За сега се радвам на сина си и гледам позитивно на живота. А за чистенето никога не съм прекалявала с него,чистя си както обикновенно,ни го пазя и стерелизирам,напротив за мен имунитета се изгражда така. Не си представяйте целия в кал и мръсотия,но не го спирам от нищо,позволено за неговата възраст.