Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LI

Nocturnal animals - много ми хареса. Завладяващ, напрегнат през цялото време. Том Форд се в справил прекрасно режисьорски. Съвършенно преплитане на реалност и художественна измислица, впечатляващи кадри. Ейми и Джейк също са страхотни в ролите си. След края стоях и гледах в точка и исках още. Различен и вълнуващ филм

You Were Never Really Here
Имах възможността да видя версия номер две на показания тази година в Кан нов филм на Лин Рамзи и вече повече от седмица се чудя какво и как да пиша за него. Не за друго, но не искам да го принизявам с клиширани фрази от типа на "Шофьор на такси" на 21-ви век" (още повече, че като стил и атмосфера напомня далеч повече на Drive с хипнотичната си музика и още по-хипнотичния плот, отколкото на скорсезиевата класика).
Когато се разшумя около него в Кан, си го набелязах с идеята, че вече съм гледала филм на Рамзи и съм го харесала. До октомври вече бях забравила, че въпросният филм е потресаващият We Need to Talk About Kevin, и се оказах съвсем неподготвена за силния шамар, който получих в киното. А той беше наистина силен. Никога досега не съм изпитвала такова отвращение от насилие на голям екран, като нито гореспоменатият Drive, нито дори "Необратимо" предлагат толкова реалистични, толкова неприятни и невъзможни за изтърпяване сцени на разбити черепи, разпилян мозък и разплискана кръв. И аз, и приятелката, с която бяхме заедно на прожекцията, неколкократно се извръщахме, а доста хора в препълнения киносалон (фестивална прожекция) си излязоха още преди средата. При това чешката публика е интелигентна и подготвена и въпросните излезли надали са били лели, тръгнали с идеята да гледат ром-ком. Просто предложеното ястие беше подправено с повече от очакваната доза пипер. Освен насилието съществена част за финалния вкус на ястието е абсурдният хумор, на моменти толкова неочакван и толкова нереален, че смехът в залата звучеше като хлипане (представете си убиец и жертва, прострени на кървав кухненски под, пеещи весело поп-парче под съпровода на радиото, хванати за ръка... това веднага след сцена на мъчения със същите двама)
С горното въоббще не искам да отказвам когото и да било да гледа, нито намеквам, че изживяването не си е струвало. В добавка на графичното насилие филмът е драматичен, дълбок, френетично поетичен, халюциногенен и украсен с едно от най-впечатляващите актьорски изпълнения в последните десетилетия. Режисурата на Рамзи е безкомпромисна, ако и леко хаотична- в момента шотландката за трети път пренарежда парчетата от пъзела и е много вероятно зрителите на официалната версия, която излиза февруари, да гледат нещо съвсем различно от мен, както аз съм видяла не това, което впечатли журито в Кан. Самият филм позволява неколкократен монтаж, бивайки съшит от отделни абстрактни парчета, започващ от нищото и свършващ в нищото, позволяващ, всъщност настояващ зрителя сам да си сглоби голямата картина.  Историята е нещото на втори план, та който очаква да види психо-трилър или криминале, както е по описание, ще получи само психото, донякъде трилъра, но не и криминалето. Да, има престъпление, да, има разгръщане на интрига, има и напрежение, но не те са централни. Центърът е някъде в безкрайния кошмар, населяващ главата на героя- който е нещо средно между наемен убиец и детектив, но и нежен син, и объркано уплашено дете, и ветеран от някоя от пустинните бури, неуточнено коя. Миналото му получаваме в серия от ретроспекции, сънища, халюцинации, блясък на нож или удар по маса, но никога в напълно разгънат наратив, така както и в настоящето действието скача от сцена в сцена, често оставяйки ни да си свържем точка А с точка Б по интуиция. Финалът е отворен, за мое съжаление и донякъде висящ във въздуха, но това може и да бъде коригирано във финалния вариант.
Музиката е нещото, което най-силно свързва филма с Drive- натрапчива, електронна, брилянтна дотолкова, че на моменти е дори по-интересна от случващото се на екран. Дело изцяло на Джони Грийнууд от Radiohead, тя е може би най-доброто, което съм чувала като филмова композиция някога, и е в изящен унисон с френетичната атмосфера на лентата.
Друг линк е главният персонаж. Общо взето Хоакин Финикс играе наистина еквивалент на шофьора, но не този на Де Ниро, а този на Гослинг, и го играе двеста пъти по-добре. Не за първи път казвам, че за мен най-добрите активно работещи в момента актьори са двама- той и Крисчън Бейл (ако някой пита защо Бейл, ще кажа само- Out Of the Furnace). Тази конкретно роля е показно на всичко, което Финикс умее- тихата ярост, режещият хумор, мрачната интензивност, дълбоката меланхолия, всичко присъства, всичко е разпределено и концентрирано до степен да не можеш да откъснеш поглед от брадясалото му лице два часа и след това да го сънуваш всеки ден в продължение на седмици. Има една сцена към края на филма, Джо на пода на луксозна спалня, разпадащ се секунда по секунда на съставни части, треперещ, хлипащ, цял една огромна рана- е, тази сцена не си представям кой друг би я изиграл така, както успя този вече далеч не бляскав, далеч не холивудски, съвсем обикновен на вид, но абсолютно гениален актьор. Ако не за друго, то само заради него този филм е задължителен за гледане. Да, не е роля за Оскар- твърде е добра, за да попадне в толкова тривиална компания. Гледайте

Аз не разбрах защо трябва да го гледам този филм. Може ли да опиташ да се събереш в три изречения?

Мога, но заради теб нямам намерение да го правя.

Да ти поясня - доколкото съм разбрала, Джо си пада по стойностни филми, които провокират зрителя да мисли и не дават еднозначни отговори. Това обикновено обаче са филми, които са тежки за гледане, изискват концентрация и внимание, както и определена нагласа. В смисъл, ако ще се гледа след дълъг работен ден и човек е уморен и иска да си прецъка нещо, не са това филмите. В повечето случаи и не държат в напрежение - в смисъл човек може да отгатне накъде отива историята, и това понякога още повече подтиска. Защото виждаш тъжният финал дълго преди надписите да са се показали. Та - ако ще гледаш препоръчан от нея филм трябва да си като цяло киноман, да обичаш малко по-различните драми/трилъри и да си с подходящата настройка. Когато съм била с такава, винаги са ми харесвали. Когато обаче съм била изморена и разконцентрирана не мога да ги понеса.
ПП: We need to talk about Kevin, и на мен много ми хареса. Препоръчвам, но пак си е тежък филм, в който действието се развива бавно. Tilda Swinton е страхотна, както и всички млади актьори, които играят Кевин.

Аз точно така го намерих всъщност. Като търсих други филми с актрисата от "Невестата".
Филма го има в Замунда.

Хубаво, но от нейния преразказ по картинка не разбрах защо ми препоръчва филма. Щеше да е по-лесно ако каже "Гледах го, хареса ми. Препоръчвам го и на вас" вместо да се упражнява във филмов анализ.

Въпрос на личен избор. За мен подобни - харесах го, препоръчвам - са напълно безполезни. Искам да видя как мисли човека, какво му е харесало във филма и да преценя дали и на мен ще ми хареса. Иначе може да ми препоръчат и Бързи и Яростни 7, щото им е харесал, ама това значи ли, че аз ще искам да го гледам. Като не те кефи анализа, прескачаш и си свиркаш. Мен пък си ми харесва, и съм благодарна, че още има хора, които знаят как да изразят мнението си подобаващо.

Рейтингите на филмите са напълно достатъчни в такъв случай да ти кажат дали да го гледаш или не
На други пък ни харесват дълги коментари

Пролет, благодаря за хубавата защита, но в случая няма смисъл- господинът го знаем отдавна и не само оттук, и идеята му е да покаже превъзходство, не да пита

Глупости. Просто искам да пишете хубави текстове.

Винаги когато човек е бил особено впечатлен от даден филм не може да се изкаже късо. Думите си напират.

Хоакин Финикс бях гледала навремето във филм за Джони Кеш. Забравила съм заглавието. Но се справи отлично. Некомерсиален актьор.

Сакън! Словото напира в мен до степен - Много, много ми хареса!
От мен някой да очаква да го убедя да гледа филм, освен с посочените по-горе думи, е мисия невъзможна.
Харесвам постовете на Джой и друг път съм казвала, че тя може да ме накара да гледам филм, който иначе не бих гледала.
И препоръки само с "Харесва ми", за немалко американски филми, също са ми достатъчни. Но има кино и кино.

Някой не знае какво иска Като пишат хубави текстове - що ги пишат, като не се пише - ама дайте хубави текстове де...
Имаше една дето статистите на Пазолини забелязала, не и главните герои Явно и този екземпляр е такъв

По това какво искаш ти може да се напише психологически труд за аномалиите, причинени от социалните мрежи.