Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LI

Франки и Алис (Frankie and Alice)
http://www.imdb.com/title/tt1221208/
Никак не е лош, става за едно гледане. Хубаво изпълнение на Хали Бери, която по принцип не харесвам особено, но тук се раздава на макс.
Филмът е по истинска история, и разказва за една стриптийзьорка в която жевеят още две личности... Неин партньор във филма е Стелан Скарсгард, който не прави нищо особено. Целия филм се изнася от Бери.

 
Петдесет нюанса по-тъмно (Fifty Shades Darker)
http://www.imdb.com/title/tt4465564/?ref_=nv_sr_1

Така, знам, че е модерно е да се плюе по 50 нюанса и повярвайте ми аз не исках да съм в тази яростна световна групичка. Опитах се да подходя с минимум очаквания и с много позитивно настроение. Ей Богу, дадох пълния шанс на филма да ми хареса поне малко и да не се чувствам като идиот, че съм дал пари за това нещо и не можах и не можах. Ами насила хубост не става, казали са го хората. Което си е зле си е зле. Какво да кажа. Филма, че е слаб е ясно, но той прост е ужасно скучен, в него няма нищо, абсолютно нищо. Трагична актьорска игра, Дакота много зле този път, спомням си, че в предния филм ми хареса съвсем мъничко, а сега бе като дрогирана. Джейми си е същото дърво. Фабулата е отчайваща. Умът ми не го побира как може този продукция да носи милиони долари приходи и какво толкова намират жените в него? И разбира се и в книгите. Светът е полудял!


Признак на живот (Life)
http://www.imdb.com/title/tt5442430/?ref_=nv_sr_1

Уфф, както обичам да казвам хеви метал филм, яката железария! Препоръчвам на всички фенове на НФ и хоръра. Това е пришълецът на 21 век!
ОК, има минуси. Героите бяха някак си повърхностни и празни, не можаха да избягат и от клишетата, но плюсовете са много повече. Фантастична сценография, удивителна работа на операторите, страхотен монтаж, перфектни специални ефекти. Калвин (името на нещото приличащо на октопод) бе наистина зловещ. По принцип много рядко ме побиват тръпки като гледам подобен тип филми, защото съм претръпнал (по традиция аз мелям всичко което се води хорър от класики до пълни простотии и еднодневки) отдавна, но като го гледах това мръсно, гадно и слузето същество усетих ледени капки по гърба ми. Усещах присъствието му все едно ме дебне из киносалона и току виж изкочи от предния ред. Атмосферата от ведра и изпълнена със закачки между екипажа се превърна в една крайно мрачна и тягостна такава, а кораба стана истинска кланица. За да се постигне всичко това голямата заслуга е на режисьора на филма.
Едно нещо ме издразни доста, слагам го в спойлер. Моля други гледали филма да изкоментират тази малко нереална сцена.
А финалът бе

И тук сме на фестивална вълна, за съжаление точно в седмица, в която ми е натоварено, и засега успях да гледам само един филм, а довечера на финалната права ще се наложи да сместя два наведнъж.
Та, за начало, нямаше как да пропусна филма на любимия ми Франсоа Озон. И Frantz не само че не ме разочарова, но и ми достави абсолютна наслада, каквато последните три заглавия на французина не успяха. Като визуални решения и тематика този филм е хем доста нетипичен за стила на режисьора, хем идеално вписващ се в изящната му естетика. Решен в черно-бяло със спорадични цветни избухвания, съчетаващ ретро декори с модерна атмосфера и чувственост, това е може би чисто артистично най-завършеният и съвършен проект на Озон. Като история и развитие на образите е хем леко наивистичен, подобно другата костюмка на Озон, "Ейнджъл", хем под пластовете романтична мъгла е остър и ироничен- както към основната тема за войната и последиците от нея, така и по-дълбоко, към идеалистичната идея за голямата и истинска любов.
Пиер Нини е прекрасен в нееднозначната си роля, но истинската звезда на филма е германката Паула Бер, която просто сияе под зоркото око на камерата. Тя е прекрасна и меланхолна, красива и сурова, цветна и вдовишки сива едновременно- класическа героиня в уж класически, но и абсолютно съвременен контекст.
Много ми хареса и леката заигравка на режисьора със зрителските очаквания към него- аз самата се улових как търся хомоеротичния момент в историята и това ме заблуждава. Не само защото не го получих при развитието на фабулата, но и защото бях подведена в отделни сцени, в които ми беше поднесен дискретно и това ме караше да се разсейвам от реалната еволюция на образите. А финалът е вълшебен- цветен завършек на сива и мрачна история, фонтан позитивизъм в пустиня на смърт и отчаяние. Точно заради него се влюбих и в самия филм. Надявам се да се влюбите и вие

Еее, значи тук се покриваме и аз писах за него преди известно време като го гледах на СФФ. 
Много хубаво ревю и съм съгласен с всичко.
На мен обаче Пиер Нини ми хареса една идейка повече. Но и двамата са просто уникални в ролите си.

Здравейте,
знаете ли дали T2 Trainspotting е качен изобщо някъде?

В петък гледах два филма на феста и си оствих уикенда да ми поотлежат, понеже за единия и в момента не съм сигурна какво точно да напиша.
Free Fire е 70-тарска гангстерска история, в която много история всъщност няма. Едни ирландци искат да си купят оръжие от едни американци (и някакъв субект с неизяснен произход и невъзможен акцент), но чакрите им нещо не се напасват на около десетата минута и оттам нататък цял филм хвърчат куршуми, кръв, мозък и уж свръхоригинални словесни каламбури. Филмът е странна смесица от Тарантино (в частта с червата и пуцането без цел и идея) и Гай Ричи (героите, страдащи от неизлечима словесна диария). Има наистина, ама наистина забавни моменти, но за съжаление се давят в морето от напън и бам-тряс. И по двата параграфа на филма нещичко не му достига- хвърчащите черва не са достатъчно впечатляващи визуално, за да се гони Тарантино, а смахнатите герои с мега-смахнати реплики не са така интересни като тези на Ричи. За сметка на това тук имаме актьорски състав, който е толкова блестящ, че и двамата горецитирани режисьори могат да си мечтаят някога някъде да им се отдаде възможността да сглобят нещо подобно. И тук не говоря само за една от най-заслужилите носителки на Оскар в последното десетилетие. Нито за винаги блестящия, винаги излъчващ заплаха Килиън Мърфи (героят му е експлозивна смецица от Томи Шелби и всички загубеняци от ирландските му филми, от Intermission до Perrier's Bounty, но за съжаление не му е дадено достатъчно екранно време). Нито пък за Арми Хамър, който е по-красивият и по-интересен вариант на Бор-чвор, ака Тор (това, ако големият Хеймсуърт имаше някакъв талант де ). Всички актьори в ансамбъла са прекрасни и всички заковават вниманието. Никой не се губи, а това е забележително при положение, че всички са крайно схематични и не правят кой знае какво друго освен да се влачат и залягат зад стени и камънаци. Отношенията помежду им са нахвърляни схематично, искаше ми се да се поразвият повечко за сметка на пукотецата, особено тези между героите на Мърфи и Ларсън. Въобще- така направен, филмът за мен е огромна загуба на потенциал, но предполагам ще се хареса много на почитателите на жанра.

Никога не съм харесвала особено Кустурица и гледах On the Milky Road заради приятелка, която много държеше да го види. И съответно изненадата ми беше огромна, че не само се забавлявах, но и излязох от салона просълзена и тотално омагьосана. Не че в този филм ги нямаше всички циганско-балкански елементи, които винаги съм мразела в творчеството на режисьора, но в добавка получих приказна и приказно красива любовна история, изумителна сюрреалистична визия (може би само тук и в "Аризонска мечта" се усеща така пълно влиянието на чешката кино-школа) и остра злободневност (Кустурица винаги е засягал темата за войната във филмите си, но тук някак беше всеобхватна и степента на сатира наистина висока, режеща направо).
И на Белучи така и лепна тази роля, че сега като се замисля, след "Малена" не съм я виждала да стои толкова адекватно на екран. Тя никога не е била актриса, просто една невероятно красива жена, която присъства като статуя във филмите. И тук, точно както в "Малена", това стигаше. Белучи, красива, лишена от особен смисъл, но толкова пищна, така олицетворяваща жената в изконната и роля на продължителка и начало, фонтан на живота в полето на смъртта, което беше това безименно сръбско село, че всяка нейна сцена придобиваше едва ли не библейски смисъл. Точно нейното присъствие превърна филма в мощна притча за силата на любовта (нищо, че тя други подбуди за любов освен красотата си не дава ). И наистина беше странно усещането, което остави нейната героиня на фона на също толкова красивата, но далеч по-витална нейна съперница- изумително как тази, която не предлага нищо освен загадката на празния си поглед, е далеч по-интересна от едно бликащо от живот, първично, безкрайно искрено създание. Тайната привлича, дори и зад нея да няма всъщност нищо кой знае колко значимо. А отворените книги никой не иска да прочете.
Въобще филмът предлага страшно много житейски дилеми, скрити зад невероятните случки и невъзможно цветната визия с къпещи се в кръв гъски, пиещи мляко змии и танцуващи соколи. За себе си знам, че ще го гледам отново и отново.

Le confessioni - някакво политиканстване се опитват да вкарат, неясно за мен, замисли ме, но не съм доволно от целта, такава, каквато аз мисля, че е.

Ех този Contratiempo задължително ще го гледам. Обожавам испански трилъри, много са добри. 

Благодаря за препоръката за филма - Hacksaw Ridge / Възражение по съвест (2016) И аз подходих с недоверие към препоръките, защото не съм фен на военни филми, но не съжалявам, че го гледах. Достави ми огромно удоволствие...Ще го запомня!

Все не успявам да напиша и аз няколко думи за втората половина от моята фестивална програма.

1. Да се присъединя към добрите думи за "Франц".
2. Да кажа, че аналогично висока оценка мога да дам и на филма на Андрей Кончаловски "Рай". Въпреки че филмът е на концлагеристка тематика. Въпреки че посланието не е особено завоалирано. Но историята е добре разказана - ясна фабула с известни завъртулки в сюжета, които да направят разказа не съвсем линеен. Както и при "Франц", обаче - номерът е в начина на показване.
Тъй като препоръчвах филма на един колега и той пред мен провери за него в Замунда - имаше го, но без субтитри / не видях дали все пак не е изцяло с руски дублаж, обаче (тъй като във филма се говори на френски, руски и немски).
3. Харесах и новия филм на Кристина Грозева и Петър Вълчанов "Слава". И тематично, и като изпълнение си е съвсем на нивото на първия филм от трилогията ("Урок"). Чакам с интерес и третия - за него нищо не казват авторите / за този поне знаех предварително по кой вестникарски случай е направен.
4. И "Асансьор за пациенти" на Иглика Трифонова ми хареса. Интересен начин на разказване.
Тъй като не гледам "Комиците" и за мен Христо Гърбов не е "изхабено лице" ... не знам, как щях да го възприема през призмата на тежащите върху него телевизионни образи.
5. За жалост не мога да кажа същото за "Безбог"... Отдавна съм свикнала, че програмата на този фестивал е наситена предимно с потискащи филми, но този ми дойде свръх безнадежден.
Иначе за дебют е доста интересно направен. Има си повече от достатъчно кинаджийски мурафети. Но няма да си спомням за него с добро чувство.
(Не мога да не направя паралел с "Племето" на Мирослав Слабошпицки - силно потискащ и безнадежден като история, пак режисьорски дебют и като такъв отчетливо арт-оформен ... но ми остава все още един от силните филмови спомени от последните години.)

Общото ми впечатление от изгледаното:
- доста черно-бели филми, като повечето от тях направени с вкус и мисъл именно по този начин;
- разбираемо е желанието на българските кинотворци да разказват за наболели проблеми, но има още доста да учат, за да го правят като големите майстори;
- дори и най-изкушената публика оценява по достойнство арт-киното, но в крайна сметка награждава не заради "арт"-а, а заради историята и симпатията към героите. Наградата "Сребриста чайка" тази година отиде при "Лудетини".  

О, филмът на Кончаловски е като кутията със снимки на баба ми

Just Be, благодаря за препоръките на тези двата, като много се надявам довечера да намеря субтитри на испанския.

Split - доста приличен трилър. Всъщност, не знам дали Макавойче не е главния виновник да ми хареса толкова, разкошна игра, но не, и идеята си я бива.

Дух в броня (Ghost in the Shell)
http://www.imdb.com/title/tt1219827/?ref_=nv_sr_1

оффф, е как може?!  Значиии това бе един от най-чаканите от мен филми, защото съм много голям фен на анимето, което си е класика в жанра. Разбира се още като разбрах кой ще е режисьор и че оФцата Скарлет Йохансон е избрана в главната роля очакванията ми доста се занижиха и въпреки това останах разочарован. Очертава се поредния провал за Парамаунт, изобщо там явно са го закъсали здраво, защото все повече затъват, но да се оправят.
Значи ефектите са уникални, графиката е убийствена, но до там. Не може да залагаш само на визуалното, а историята ти да виси във въздуха. Истинска подигравка с една мега японска класика. И сигнална лампичка за Уорнър да не правят Акира, защото ако окепазят този проект, то ще настане революция, защото говорим за библията на анимето.
Та значи става въпрос за един дистопичен свят в който хората и роботите са тясно свързани и хората за да живеят по-дълго и да не боледуват си имплантират синтетични части, а пък героинята на Скарлет е първия по рода си ‘дух в черупка’ жив, изцяло работещ човешки мозък сложен в изцяло синтетично тяло. ОК, но ‘’гениите’’ от Парамаунт заедно с режисьора послушко са изкоренили цялата философия на апонската анимация, всъщност аз не видях никаква философия, никаква вътрешна борба в ‘’Майора’’
Ако Мамору Оши не беше създал тази класика, може би нямаше да видим Матрицата, а много американски класици в НФ жанр са черпили идея от комикса и анимето, начело със Стивън Спилбърг и Джеймс Камерън.
И хоп изведнъж Парамаунт решават да филмират едно нещо, което много трудно може да се разкаже за 2 часа, наемат един некадърник и една актриса за която всички знаем, че освен да гледа тъпо друго не може да прави. Е как после да има успех??? Направо сън бесен.
Значи философията на анимето бе съвсем друга. Че човешката цивилизация е обречена, че бъдещето е на една нова пост-човешка ера и че пътят е към един свят в който само съзнанията ни общуват, пуснати на свобода в необятната мрежа. Тук това бе много слабо засегнато, краят бе съвсем различен, изобщо все едно гледаме две съвсем различни неща. Но да оставим това. Не бяха добре изградени образите на героите, всичко бе скалъпено набързо, съшито с бели конци, за да има повече време за ефекти (е тях наистина си ги биваше). Много ефектен момент бе когато ‘’Майора’’ a.k.a. Мотоко Кусонаги ‘изчезваше’ Това във филма бе само впечатляващ спец ефект, докато в анимето по този начин тя търсеше своето ‘Аз’ - в този суров и жесток свят по този начин Мотоко бягаше от него и изпадаше във философски размисли и вътрешно търсене.
За финал, може би ще се хареса на хора, които и хал хабер си нямат от оригинала, който е с култов статус изобщо в световен мащаб, но всъщност едва ли ще се хареса и на тях, защото в 21 век вече сме се нагледали на какви ли не изумителни ефекти и вече трудно може да бъдем изненадани и захласнати, така че на първо място излиза най-простичкото и най-трудното нещо за всеки един филм – историйката.
За финал, ако от Уорнър наистина решат да правят Акира, то за бога не изменяйте нищо!!! И викнете за режисьор Дени Вилньов или Зак Снайдер и не викайте известни и разпознаваеми актьори, пример ‘’Пазителите’’ на Снайдер, който за мен е един от най-великите филми правени някога.

Ако теглиш от замундите-там има субтитри. Ако не-bukvi.bg

Пък аз очаквах точно неяо доста по-арт от "Бебзог" и в някакъв смисъл даже си тръгнах разочарована от... хм... праволинейността, да кажем, на филма. Операторската работа и монтажът са изключително добри наистина, но според мен само толкова по кинаджийските въпроси. Въпреки че е тежък на мен ми беше по-скоро безинтересен.

И всъщност правя коментар за да ти кажа, че е странно, но и други хора ми споделиха, че свръзват "Безбог" с "Племето" без даже да им е ясно точно защо, просто като усещане. Последният не съм го гледала, но май ще се поправя.