"Аз съм български лекар и работя в Америка.
Мога да ви уверя, че вероятността от подобен изход в този случай тук в САЩ е много голяма.
Рак на стомаха е изключително рядка диагноза на осемнайсет. Толкова рядка, че където и да е по света тя нама да бъде обсъждана, като вариант дълго време. Това, което ще стане в Америка е, че гастроскопията ще бъде направена по-рано, но не и в началото на заболяването.
Карциномите на стомаха в тази възраст са изключително злокачествени и много рано дават далечни метастази. Лечението е с много малък шанс за успех даже и да почне рано.
Съболезнования на роднините на починалото дете!
Ако това да обвиняват лекарите облекчава болката им то нека го правят.
Останалата част от обвинителите обаче нямат оправданието на роднините. На тях искам да кажа.
Болестта и смъртта са страшни. Благодарете се, че между тях и вас винаги ще има някой с бяла престилка, готов да понесе и недоверието, и отвращението, и страха, и обвиненията и ударите ви понякога за да ви помогне.
Просто бъдете благодарни."
Истината е, че трябва да се изработи съвсем нова стратегия за профилактика на тежките заболявания. Тук изобщо нямаме такова нещо като профилактика, а точно това е, което можеше да спаси живота на това дете, а и не само неговия.
Веднъж случаен профилактичен преглед ме спаси от загуба на зрението в млада възраст. Години по-късно липсата на профилактика едва не ми струва живота, инвалидизира ме тежко и ме прати в пенсия по болест в средата на живота. Да, пари за партиите има, за избори и кражби бол, за здраве-не. Майката на това момиче, както и всички болни, загубили близките си, а и всички, които не са засегнати, но са потенциални жертви на безхаберието на държавата, трябва да им потърсим сметка. На тези, които определят бюджета за здравеопазване. На тези, дето крадат от здравната каса. Тези чиновници, дето решиха, че няма нужда от истински профилактични прегледи, които да улавят смъртоносните болести в зародиш. От тях трябва да търсим обяснение. Лекарите са накрая.
Да е светло на душата на младото момиче!