Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки

  • 89 759
  • 851
  •   1
Отговори
# 285
  • Варна
  • Мнения: 10 492
п.п. искам нещо и да питам ,
1. когато сте в хипохондрична криза ,избухвате ли безпричинно за дребни неща,които в момента ви дразнят?
2. суеверни ли сте?
3. имате ли натрапчиви мисли?
4.получавате ли ПА ( треперене,"изтръпване на хранопровод",плачете ли )
5. можете ли да контролирате мисалта си

1.Да
2.Да
3.Да
4.Да(интересно само в Техномаркет и Технополис,не ме питайте защо нямам представа)
5.Уча се постоянно,мъча се да мисля за нещо положително.Сега е пролет мисля си за караванката как ще си я стегнем и ще хванем гората,там не ме е страх от нищо.

Искаше жокер,давам ти.Научи се да мислиш само за днес.Ставаш сутринта здрава си,мъжа ти и децата ти също.Значи всичко е наред.За утре ще мислиш утре.Никой не може да контролира бъдещето си и предварителните терзания са безмислени.

Аз пия Бланд при нужда.Обикновено безпокойството ми е сутрин и ако му се отдам така си заминава целия ден.Ако се усетя изнервена и неспокойна изпивам две хапчета(билкови са),при нужда на обяд още две.

А и най-важното не чета медицинска информация вече,заобикалям я на безопасно разстояние.

# 286
  • Пловдив
  • Мнения: 837


Здравей, the Дорис Simple Smile Не пия кафе от 4 месеца, само без кофеин.
Цикълът ми е непроменен от както ми е дошъл за 1ви път, редовен и болезнен
Хормоните на щитовидната, ТСХ е малко висок (5), но той е така от 2 години.
А за стреса.. постоянно съм под стрес, понеже съм свръх чувствителна, а когато ме тревожи мисълта за някоя болест, направо се побърквам Sad

ТАТ и МАТ как са?А това ТСХ трябва да го смъкнеш,щитовидната жлеза вреди в дългосрочен план.Това душене може и да е от нея.Намери си читав ендокринолог.
ТАТ е в норма, МАТ - малко завишен.
Сега ще ходя на преглед на 01.06. и ще видя откъде идва целият проблем, че не се живее така Sad

# 287
  • Пловдив
  • Мнения: 837
Разбира се след преглед при ендокринолог и вемане на мерки за повишения хормон /не можа така да се остави, защото влияе на сърцето и го уврежда/ ако продължи да те души на мен 2 неща ми помогнаха:

1. Спри кафето. Това, че е безкофеиново нищо не значи. БЕЗ кафе. При мен за дни след като спрях кафето спря това душене.
2. Ходи на масаж на яка и гръб. Много облекчава усещането, че си с каишка Simple Smile
3. Пусни изследване на гърлен секрет ако те души само нощем  Peace
Hug Hug Ще пробвам с твоите съвети! Благодарско Simple Smile

# 288
  • Пловдив
  • Мнения: 837
Здравейте! И аз пак тук. Бях писала в предни теми, после малко зачезнах, а сега се връщам с пълна сила. Наистина от това чудо няма спасение. Качеството ми на живот тотално се скапа. Имам прекрасен съпруг,приличен дом,хубава работа,2 дечица......Давам си сметка, че се страхувам именно от това, да не се разболея и да изгубя всичко,което имам. Да не видя как порастват децата ми. А те са толкова сладки. Имам много бенки по тялото, ходя вече на 3 месеца на преглед,виждам, че дори дерматоложката ме гледа странно като вляза в кабинета й. И след като мине прегледа аз продължавам да се взирам и да твърдя, че еди коя си бенка не  е хубава и къде,по дяволите, е гледала тази докторка. Всеки ден се разболявам от меланом. Имам проблеми с кръста,боли ме откакто родих голямата,вече 10 г.Биха ми упойката в гръбначния стълб и явно ми засегнаха нерв.От известно време ме схваща и врата-неудобна възглавница,работа на отворен прозорец...Да ама не,рак на костите.Сега от 2 дена ме наболява вечер стомаха, леко ми припарва.Случвало се  е и преди, е да ама сега е от рак на стомаха,а защо не и на панкреаса.Една роднина на 40г. си отиде от това,защо не и аз.Направо полудявам,да не ви изброявам другите диагнози,които си слагам ежедневно.Няма да ви разправям и как се вглеждам в децата.Милите,виждам как голяма се превръща и тя в хипохондрик,неизбежно е покрай мен.Това направо не  е живот.Умирам всеки ден.
Сияние, здравей! Да ти кажа само, че ракът (така са ми казвали и доктори), боли вече в напреднал стадий, освен това този на стомаха, костите, панкреаса, както и много други, имат доста други симптоми, един от първите е драстично, бързо отслабване с 5-6 кг. Сигурна съм, че нямаш нищо такова! Просто ти, както много от нас, явно постоянно се информираш в интернет - 1ва, най-грешна стъпка. А болката във врата, сама си разбрала откъде е. Освен това, ако прекарваш голяма част от времето си в една поза (седнала, пред компютър, например), ще започнат да те болят и глава,гръбнак и рамена..

# 289
  • Най-накрая на безкрая
  • Мнения: 282
Здравейте, а аз да попитам, пенасяте ли страховете си върху вашите близки? Аз, освен, че се страхувам за себе си, наблюдавам близките си и се притеснявам и за тях.
От вчера например ми се е свил стомаха на топка -  детето ми е абитуреинт, но стана сутринта и повръща. Каза, че е от притеснение. Аз се притесних, но как да е замина. Днес се оказа, че почти не яде, снощи е пил, пак е повръщал и въобще се чувства зле и аз вече се панирах. Още повече, че имат втора вечер и не иска да се връща.
Направо място не мога да си намеря, не знам как ще оцелея до утре.
Според вас може ли от вълнение да не яде и да повръща и моля, помогнете ми със съвети как да преживея тази нощ.

# 290
  • Мнения: 13 626
Разбира се, че може от нерви да повръща! И стомашен грип в най-неподходящото време може да е. И някой боклук да е да е изял може.

НИЩО ТРЕВОЖНО НЯМА в няколко дни стомашен дискомфорт, нали така?
Какво те е страх да не е? Най-лошот е гастрит. А с толкова чувствително момче гастрита му е в кърпа вързан в зряла възраст.

Последна редакция: сб, 27 май 2017, 20:50 от the Дорис

# 291
  • Най-накрая на безкрая
  • Мнения: 282
Дорис, не знам от какво точно ме е страх. Свило ми се е сърцето, че не се чувства добре точно на абитуриентската. Освен това пие алкохол, не яде, лошо му е. Тази вечер пак ще пият и ми е много тревожно как ще му понесе и така... Още по мъчно ми е, че може и като мен да е чувствителен, което много пречи. Абе хапят ме щъркелите ама защо пренасям върху детето и му вредя. Вие как се овладявате пред децата си?

# 292
  • Мнения: 13 626
Дорис, не знам от какво точно ме е страх. Свило ми се е сърцето, че не се чувства добре точно на абитуриентската. Освен това пие алкохол, не яде, лошо му е. Тази вечер пак ще пият и ми е много тревожно как ще му понесе и така... Още по мъчно ми е, че може и като мен да е чувствителен, което много пречи. Абе хапят ме щъркелите ама защо пренасям върху детето и му вредя. Вие как се овладявате пред децата си?


Мислиш като майка - милото ми дете ще пие, ще му е лошо, ще се измори.  Heart Eyes
След като ПАК отива, значи е добре и му е хубаво, ама друго си е на мама да се оплачеш.
Айде сега се сети ти на неговата възраст толкова ли лошо ти бе като пиеш и това спряло ли те е пак да пиеш и купонясваш? Успокой се той е добре - има проблемите на възрастните как да бие без да му е гадно.

# 293
  • Мнения: 266
Здравейте!
Бях писала преди 2-3 месеца в темата и я следя. Чета и съчувствам... Heart Eyes
Наистина натоварваме децата си с нашата хипохондрия. Страхът ни от болести е донякъде здравословен, защото е естествен инстинкт за самосъхранение и при някакви симптоми ще ни помогне да усетим по-рано, че сме се разболели. Често обаче, прескачаме  границата между здравословния страх и това, което въображението ни рисува. За себе си считам, че ми трябва самодисциплина, за да не позволявам на емоциите и фантазията си да взимат връх.
Писах, че натоварваме децата си... От опит го писах. Синът ми е на 25г. Преди няколко месеца се поскарахме. Аз го упреквах за някои неща в поведението му. Той ме контрира с думите: "Ти да не се мислиш за съвършена. Колко пъти като по-малък си ме натоварвала с твоите притеснения за болести."
Първо се обидих, та нали от грижа за него съм го правила, а после размислих. Когато беше на около 4-5 години, имахме период от 2 години с кръв в урината. В началото бяхме без диагноза. Няколко месеца по-късно изпишка камъче (4-5мм оксалатно). Междувременно лекувахме бактерии в урината. Много дълго давахме билки. Бях се изтормозила с тази кръв. Най-често видима, а не само да се регистрират еритроцити при изследване. Този период отшумя. Вече е голям, но това, което аз съм считала като обич и грижа за него, той вижда като неща, с които не е трябвало да товаря детската му психика.
Преди 3-4 седмици дъщеря ми, която е на 16г.  се прибира от училище и ми казва: "Мамо, на С.(една от най-добрите и приятелки) и откриха множествена склероза." Направо ме прободе в стомаха. Ужасих се, съжалих момиченцето и родителите, но реших да не я натоварвам с прогнози за бъдещето на приятелката и. Казах и само, че това е сериозно заболяване, но протича при всеки индивидуално, пък и медицината непрекъснато напредва и лекарите успяват да го овладеят. Дано да е така. Sad  Дълбоко в себе си продължавам да жаля за това дете.
Предстои ми ехография на щитовидна жлеза. Оперирана съм и пак имам проблеми. Притеснявам се, но поне се успокоявам с логиката, че каквото има е по-добре да се лекува навреме, отколкото от страх да не ми кажат нещо лошо, да не ходя на лекар.
Желая ви да сте здрави и по-малко притеснени на тази тема! Heart Eyes

Последна редакция: нд, 28 май 2017, 08:09 от Nanami

# 294
  • Варна
  • Мнения: 10 492

Предстои ми ехография на щитовидна жлеза. Оперирана съм и пак имам проблеми. Притеснявам се, но поне се успокоявам с логиката, че каквото има е по-добре да се лекува навреме, отколкото от страх да не ми кажат нещо лошо, да не ходя на лекар.
Желая ви да сте здрави и по-малко притеснени на тази тема! Heart Eyes


Абсолютно си права за децата,не трябва да прехвърляме страховете си върху тях.Да не говорим колко често взеха да се срещат деца хипохондрици,за които  ние имаме вина.Да ги оставим да си изживеят детството и младостта без да им натрисаме нашите страхове.
Относно щитовидната жлеза,хайде моля ви се без излишни страхове.От 3 години живея без грам жлеза и не съм умряла.Пия едно хапче и това е  Hug

# 295
  • Най-накрая на безкрая
  • Мнения: 282
Цитат
Абсолютно си права за децата,не трябва да прехвърляме страховете си върху тях.Да не говорим колко често взеха да се срещат деца хипохондрици,за които  ние имаме вина.Да ги оставим да си изживеят детството и младостта без да им натрисаме нашите страхове.

Точно това ме тревожи - да не стане като мен детето ми. Само че не знам кака да се овладявам и да не му показвам страховете си. Някой ако има изработена техника, да я сподели.

Дорис, благодаря за снощната подкрепа!

# 296
  • Мнения: 530
 CryПрекарах един ужасен уикенд. Събрахме се с приятели, с  децата....а аз така се стегнах, само ги питах дали им се виждам отслабнала, прежълтяла, бледа...Цяла вечер обличах стари дрехи, за да си докажа, че са ми големи и съм отслабнала и оттам следователно страшната диагноза.Само разпитвам всеки, с когото се видя как му се виждам. Виждам, че хората ме гледат странно и си мислят,че не съм в ред. Въобразявам си, че губя апетит, не ми се яде.Абе,страшно нещо  е това хипохондрията.

# 297
  • Мнения: 983
Разбирам те !
На теб какъв по точно ти е проблема ... в смисъл че хипохондрия - ок , но какво по точно те притеснява
Мен гърди( имам предходна операция с не най безобидната хистология)
липоми,( имам два от преди пет години и прочетох в нета страшни неща от рода че трудно се различават с напипване от ...)
дебело черво (все разхлабен стомах имам напоследък и се взирам ... дано да не е сериозно а да ми идва от притесненията и страховете)  
,,, от това ме е страх ама ... ако ми изчезнат едни симптоми идват други и колелото се върти .
Опитвам се да се успокоявам , че ходя редовно на мамолог , че липомите ги имам от 5 г. без да се променят и т. н , но не ми се получава , влеза ли да чета винаги ще намеря нещо да се обезпокоя.
Най често как някой си ходил редовно на прегледи и не му видяли нещото , но той рещил сам да се оперира и ... се оказало ...
Незнам вече какво да мисля то различни случай има ,но аз ако тругна за всяко нещо на своя глава да се оперирам за да се изследва трабва офф..... ooooh!
така че се опитвам да се самоуспокоявам, но незнам дали успявам.

# 298
  • Мнения: 530
Ох, питай ме какво не ме притеснява  Rolling Eyes Всичко що е с трите букви. Като чуя за някой познат с такава диагноза веднага припознавам симптомите в себе си.

# 299
  • Пловдив
  • Мнения: 837
CryПрекарах един ужасен уикенд. Събрахме се с приятели, с  децата....а аз така се стегнах, само ги питах дали им се виждам отслабнала, прежълтяла, бледа...Цяла вечер обличах стари дрехи, за да си докажа, че са ми големи и съм отслабнала и оттам следователно страшната диагноза.Само разпитвам всеки, с когото се видя как му се виждам. Виждам, че хората ме гледат странно и си мислят,че не съм в ред. Въобразявам си, че губя апетит, не ми се яде.Абе,страшно нещо  е това хипохондрията.
Сияние, написах ти тези неща за отслабването, за да те успокоя, не да се наплашиш още повече  Grinning Grinning Напомняш ми за мен, преди година! Аз наистина отслабнах и то с 8 кг! Освен това постоянно ми се струваше, че съм пожълтяла. Виж, аз успях да се успокоя като си пуснах туморни маркери. Няма смисъл да се тревожиш и да си докарваш излишен стрес, че и без това явно ти е в повече с тези мисли. Отиди в една лаборатория, пусни 2-3 маркера, които те притесняват и след 2 часа ще имаш резултат! Аз хем видях, че са отрицателни, хем пак звъннах в лабораторията да ми потвърдят  Joy Ох, мъка..мъка

Общи условия

Активация на акаунт