Екопътеки и всякакви приятни разходки

LittleCactus, съжалявам, че си го приела за заядлив. Качвала съм Синаница два пъти, като любител-турист (имам опит не само с Рила, а с всички планини в Бг), бая зор видях. Казах за професионалист, защото съм виждала двойка с деца, но си личеше, че са с голям тренинг

Именно, темата е за екопътеки, а не за високопланински маршрути. Затова споменах подготовката.

Синаница съм качвала от ляво, от билото, което идва от х.Вихрен. Десет часа път горе-долу отиване и връщане, без много и дълги почивки. Има голям зор преди Муратов връх, който не е опасен, но е само изкачване. Опасно ми се видя след пътеката, която слиза към х.Синаница. Има два варианта - точно по билото, където е супер наклон и хлъзгаво, и подсичаща, която е по-добре. Но някъде към средата подсичащата се слива с билната. Мен ме беше страх, признавам. Но съм виждала майка и баща с 3-4 годишни деца в специализирани раници да качват Вихрен от страната с веригите. Без да се държат за тях и заобикаляйки хората по пътя. Крачеха толкова уверено и двамата, че шапки им свалям. Въпреки, че признавам риска - никой не е застрахован, че няма да стъпи на криво или да се подхлъзне на грешното камъче.
Ако ви се ходи до Синаница, по-приемлив вариант би бил този от х.Вихрен до х.Синаница с преспиване и на другия ден обратно. По-добре пропуснете върха, долу при езерото също е страшна красота. И имайте едно на ум при спускането от Муратовата порта. В този участък стават големи поразии. Хората вече са уморени и към края го дават малко по инерция. Моят мъж падна много лошо на глава от едни високи около два метра морени миналата година. Слава Богу, му се размина. Но го видях как пада и още не мога да повярвам, че оцеля. А е от уверено ходещите хора, не като мен бъзла.
Иначе има и други варианти за Синаница, за тях нищо не мога да кажа, само от х.Вихрен съм ходила.
И все пак, ако рискувате ( защото за мен си е голям риск и не препоръчвам), минете по билото, а не се качвайте на върха от х.Синаница. Горе срещнахме едни младежи, които дойдоха от тази посока и бяха силно стресирани.

Благодаря за подробното инфо. Точно маршрута от х. Вихрен до х. Синаница гледахме, в един пътепис му дават 4 часа в посока (с деца) и от снимките ми се видя съвсем приемливо като трудност предвид какво сме качвали в Рила. Мислехме го точно с преспиване в хижата. Бъндеришка порта сме я виждали, но не сме я качвали, тогава приоритет бяха езерата. Има две места по маршрута, които са зор, но на мен ми се струва съвсем поносимо. Затова и попитах за трудност, да го сравня с други наши преходи. Но ако е по-дълъг от 4 часа в посока, не знам дали ще й издържат нервите на малката. Тя обича да ходи сама и не знам как ще й се отрази толкова време носене, за сега час и половина най-дълго е носена без за е сваляна. Притеснява ме и жегата, слънцето, въпреки, че живеем на 1300 н.в. и е свикнала с нея, но разбира се ще се тръгне рано-рано призори и ще се носи слънцезащита. Ще почета още и ще реша накъде да поемем 🙂 дали да се впуснем в това приключение сега. А как е хижа Синаница, някакви впечатления от нея?

Само съм хапвала там, за стаите не знам. Много ми се иска да ходя с преспиване в хижа, но изключително рядко мога да си позволя повече от еднодневна почивка, за съжаление. Ако сте група, няма ли някой да се навие да пази децата долу, а вие сами да минете по билната пътека към върха, не от хижата?
Десетте часа са с почивките, но не помня да са били много и дълги...а и нямам спомен да сме ходили бавно, освен докато пълзяхме точно към връх Синаница.

И да споделя, че днес поради противоречивите прогнози за времето, решихме да е нещо по-ниско и отидохме до Рилска Скакавица. Хубаво място, не много трудно, даже лесно, ако човек има опит. Час и 15-20 минути до хижата без бързане и нагоре още около половин. Внимавайте само с мокрите камъни под водопада. Всеки иска да достигне максимално близо до него, но са ужасно хлъзгави.

Кактусче, дай Стара планина. Мазалат, а още по-добре Триглав. До хижата е супер лек маршрут и малката има къде да походи и да се раздвижи. То реално е основно по черния път и на няколко места шорткъти. А ако решиш за Триглав свиркай, там ми е фърлен пъпа. До върха също става с раница и дете. Синаница с малката на гръб малко зор ще ви дойде мисля.

То Стара планина ще се иде, въпросът е дали август или есента😝
Мъжът иска приключение, още го мъдрим, ако се решим да идем на Синаница, ще се похваля, ако се получи😉 благодаря много за всички отговорили по темата 💐

Миналата година ММ беше на екскурзионно по Пирин и каза, че хижа Синаница не е ок, за върха 2 от дамите в групата им са се отказали, така че вие си решавате, като се има предвид, че в тази група няма "слаби" елементи и ходят поне на 2 такива в година, а едната дама всяка година е по 10 дни в Пирин и е минавала кончето и Вихрен и ..., но този я е препънал.

Тази година с приятелка минахме от Паниците до Райското пръскало. По 4 часа и половина в едната посока. Иска си сериозна подготовка. Сега август месец ме чакат Мусала и Вихрен. Този уикенд ще ходя до Бекови скали над Равногор.

И аз това съм намислила. Ама за Вихрен трябват по- специални обувки.

Поръчала съм. Повече без такива не тръгвам.

Какви си взе, ако не е тайна?

Време е да дам отчет за Костенец- бях ви споменала, че ще ходим. 🙂
Първо вилната зона на с. Костенец е супер- ние бяхме там- голяма красота, минерална вода и спокойствие. Бяхме десет дни там и ето какво успяхме да видим: От вилната зона се качихме до х. Гургулица- има маркирана пътека. От хижата тръгва пътеката за водопад Скаловитец- голямо ходене, а вода нямаше никаква, както всички водопади, трябва да се прави напролет. Единият ден от вилната зона на Долна баня-с. Свети Спас се качихме до х. Венетица- много ми хареса. Малко преди хижата пътеката се отделя за манастир Свети Спас, но бяхме напреднали с времето и не отидохме. Ходихме до Боровец, оттам с лифта до горе и до х. Чакър войвода. След нея пътеката продължава за х. Марица и после х. Заврачица. Един ден ходихме с теснолинейката- качихме се от Септември и слязохме на гара Аврамово. Оттам пеша през родопски махали слязохме надолу и хванахме обратния влак от две гари преди Аврамово обратно към Септември. Един ден ходихме до с. Радуил, където бях чела, че има екопътека. Трябваше да е кръгова до един параклис, походихме преди да се уверим, че е непроходима от едната страна и минахме от другата 😉 Там до параклиса р. Ибър среща р. Марица и двете реки се вливат. Разходихме се нагоре по течението на Ибър, там хора си правеха пикник, други се къпеха. В самата вилна зона на Костенец има параклис с много хубава гледка- беше на 10 мин от хотела и там си пиехме кафето понякога. Костенският водопад не го коментирам- той се намира все едно в парка на селцето, никакъв преход, изключително близо. Освен разходките ходихме и на селския пазар, за който и тук ме посъветвахте- купихме си домашни нещица. Ходихме и в избата в гр. Момин проход, откъдето се сдобихме с вино, аз бях и на басейна два дни. Отидохме да пробваме и ресторанта на хотел Езерото, който ми препоръчахте тук. За храната никакви суперлативи, но самото място на хотела много хубаво- има езеро с рибки вътре, малък зоокът, беседки на брега на езерото.
Нагледахме се десет дни на на красоти, ядохме диви ягоди, набрахме много гъби и билки, които си донесохме вкъщи.
Малко накратко разказах, но се опитах да обобщя цялата почивка- ако някой има конкретни въпроси, съм насреща 🙂

Ето такива.

Наистина ли нямаше вода на Скаловитец? Септември миналата година бяхме там и имаше вода.

П.П. Един много хубав водопад с лесен достъп и пълноводен, дори и през лятото, е Овчаренския водопад, познат още като водопад Горица. Намира се до Овчарци, преди Сапарева баня. Посетих го миналата седмица с децата и много ни допадна.

За Крушунските водопади някой мнение? Все остават за следващия път.