Здравейте
Малко романтика преди да дойдат картечниците
- Публикувана: 4 март 2017, 20:26 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2017, 23:21 ч.
"До живот" - нов сериал по ATV с Фахрие Евджен и Енгин Акюрек - тема 5
Много съжалявам, но от дълго време НЕТ-а ми работи спорадично и не ми е възможно да гледам и да пиша в темата. Когато имам за кратко НЕТ надничам. Кабелната отначало ме убеждаваше , че проблемът е в рутера , сега го търси по трасето, дано да го открият, за да си изгледам серията, че се задава нова. Липсвате ми сладуранки, липсва ми Енгин, Фахрие и дори Сарп.
Един прекрасен колаж от Хаяско...
И от ФБ - преведения от Теменужка Христова разказ на Виктория от Парагвай, присъствала на срещата с Енгин на 22-02-2017
Разказ на Виктория от Парагвай за срещата с Енгин Акюрек, на 22.02.2017г.
"За всички фенове на Енгин Акюрек: с желание да споделя преживяното и с условието, че не съм писател... Едно незабравимо преживяване.
Сряда, 22.02.2017г., Истанбул: Дейзи от Пуерто Рико, Дора от Аржентина, Патрисия от Мексико, Елза от Чили, Хасан - нашият турски гид и преводач и аз, Виктория от Парагвай, лутайки се, се озовахме на мястото на срещата - кафе "Булвар”. Лицата на момичетата изразяваха напрежение и нетърпение. Господин Алпер ни посрещна приятелски усмихнат.
Качихме се на втория етаж в кафенето, където се запознахме с Махта – жена усмихната, щастлива, със спокоен поглед и ангелско лице. Помещението беше тясно, затова поздравихме останалите момичета отдалеч. Махта ни раздаде пропуските, на които видяхме написани имената си. Докато чакахме, Алпер, Пънар, Зюхал, Хасан и Дейзи поддържаха приятен разговор. Най-сетне дойде поканата да се придвижваме към мястото на срещата с Енгин. Качихме се отново в колата, шофирана от Хасан и последвахме автомобила на Алпер, който се движеше пред нас.
Както разглеждах, изведнъж пред мен се появи табела с надпис Артистанбул и сърцето ми ускори неимоверно биенето си. Докато ние изчаквахме отвън нашата приятелка Дейзи, за да влезем заедно, останалите започнаха да се настаняват. Упътиха ни към втория етаж на сградата на Артистанбул. Оставихме палтата и личните си вещи на съхранение и се отправихме към залата. Познах мястото! Онази същата зала,свидетел на предишната среща, овалната маса, аранжирана като за празник с балони, торта, свещи, вода и разбира се-чай. Столовете около масата вече бяха заети и тъй като помещението не беше много голямо, ни настаниха на донесоха допълнителни столове, паралелно разположени. Всички стояхме нервни, развълнувани, с телефони в ръце, очакващи Големия момент. Бяха ни казали правилата и дори в последния момент някой спомена, че не бива да прегръщаме Енгин и че продължителността на срещата ще е само 40 минути общо за всички.
Най - после настъпи Моментът. Пред погледа ми се появи стройна фигура, елегантно изкачваща стълбите. Беше той! Беше Енгин! Боже мили, каква емоция! Носеше черен суитчър, сини дънки и черни боти. Спря на вратата и поздрави, поемайки си дълбоко въздух, с приятна усмивка на лицето. Веждите му подскочиха нагоре, в очите му проблясваше срамежливост, но и радост и удоволствие. Може би си мислеше: „Ох,какво ли ми предстои?!”
Не откъсвахме поглед от него.Той поздрави Алпер и придружаващите го, после Махта, погледна ни и подаде ръка на Дейзи. Сърцето ми биеше лудо, защото следващата по ред бях аз. Енгин ме погледна право в очите; усмихнахме се един на друг. Почувствах върху себе си погледа му, онзи поглед, от който струи нежност, като физически допир. За мен времето беше спряло!
Подаде ми ръка - какво кавалерство и деликатност имаше в онази протегната ръка! Казах: "Аз съм Виктория. От Парагвай съм." Но той вече беше видял пропуските ни. Подарявайки ни усмивката си за добре дошли, се ръкува с Дора, после с Патрисия и Елза. Обърна се и поздрави г-жа Авива и тези, които стояха наблизо. Тъй като не можеше да достигне по далекостоящите, вдигна ръце и отправи поздрав към всички.
Седнахме по местата си. Изразът на лицето му, заедно с жестовете, движението на ръцете и специалната харизматична усмивка, правеха така, че да го разбираме без думи.
Дойде време да задаваме въпросите си. Всички седяхме парализирани, мълчаливи. Дейзи разчупи леда, запитвайки го кой е неговият любим персонаж, на което той усмихнато отговори: „Сега е Даахан!” Дора попита дали Даахан ще успее да задмине Мустафа Булут; разказа му, че гледаме онлайн сериалите му и ги превеждаме, а той слушаше изненадан и усмихнат. „Прекосихме Атлантическия океан, за да се запознаем с теб!”- казах аз, а г- н Хасан превеждаше. Енгин се усмихна и попита за пръв път ли посещаваме Турция. Отговорих, че на мен ми е за първи път. За Дора беше втори път, тя му разказа, че сме присъствали на премиерата на книгата на Бурак Тамдоан. А той изненадан и доволен възкликна: „Оооо, аз не успях да присъствам, защото имах снимки". Продължи разговора, задавайки въпрос: „КПА в момента ли се излъчва в Пуерто Рико?” Всички в хор отговорихме утвърдително и допълнихме, че се излъчва също в Уругвай, Аржентина и в най - скоро време се надяваме да го гледаме и в Парагвай. Усмихнат, Енгин каза: „Преди години ние гледахме американски сериали и тв предавания. А днес е обратно - много турски сериали се продават и превеждат в Америка.”
Някой попита дали е собственик на списание "Кafasina gore" и той много сериозно отговори, че не е собственик. Разказахме му, че ние, феновете от Латинска Америка сме си сформирали група в WhatsApp, "Engin amor latino". В групата има момичета от Перу, Уругвай, Панама, Пуерто Рико, Боливия.Там си споделяме и обсъждаме разказите от списанието. Разказахме му също, че по време и след всяко онлайн гледане на поредния епизод на ОК се опитваме да разгадаем действието чрез неговата игра (жестовете, изражението на очите и лицето му). Не спираше да се учудва. Въпроси и отговори се редуваха. Дойде моят ред.
Попитах го какво е чувството да бъдеш номиниран за такива престижни награди, каквито са наградите ЕМИ?! Със сериозно лице ми отговори: „Аз не претендирам и не очаквам да бъда най -добрият актьор на света; в Турция има много добри актьори!” После с широка усмивка допълни: „Но съм щастлив, че имах възможност да представлявам родината си!” Въпросът на Патрисия беше: „Какво обичате да четете?” Енгин отговори, че има широка гама от литературни интереси, но предпочита предимно история. Каза, че има много турски писатели, чиито стил му допада, че следи и за появата на нови автори.
Дейзи попита как се подготвя за своите образи? Отговорът беше,че за да бъде персонажът му достоверен, му е нужна задълбочена предварителна подготовка и даде пример с Даахан. Как да представиш чувствата на човек, прекарал невинен в затвора 11 години?! Каза ни, че е отделил специално време за подготовката на всеки един от изиграните от него образи.
След като приключихме с въпросите, дойде ред на тортата и свещичките, а след това и връчването на подаръците ни. Незабравим и специален момент! Погледнах го в очите и казах:”Бяха ни помолили да ти дадем само един подарък, но аз ти донесох три подаръка в един.” Засмяхме се. Хасан превеждаше надлежно всяка дума. В малка чантичка се намираше първият ми подарък - собственоръчно изплетен шал, завършен две седмици преди пътуването. Преди да извади подаръка от опаковката, Енгин го подръпна комично. В този момент сякаш видях Комисар Йомер пред себе си да се шегува. Уви шала около врата си, изненадвайки ме със силна сърдечна прегръдка. Не можех да повярвам, бях като парализирана! От вълнение дори забравих да го прегърна и автоматично стисках шала , който обгръщаше врата му в ръцете си. Исках да заплача и същевременно да избухна в бурен смях! Това за мен си остават дълбоки и неописуеми чувства! Направиха ни снимки и най-сетне аз също го прегърнах. Връчих му втория си подарък - дървено ковчеже, чиято вътрешна част беше облепена с негови снимки и снимки от страницата ни - Енгин Акюрек Парагвай. Една от снимките беше с посвещение, което той прочете с усмивка. Кофчежето съдържаше типични предмети от Парагвай. Подробно обясних на Енгин как ние приготвяме нашата напитка, подобна на турския чай, но студен. Той наблюдаваше и слушаше с интерес. Третият ми подарък беше малка книга на английски със заглавие "Щастливият принц". На първата страница бях написала посвещение на турски, на английски и на испански. Той прочете написаното внимателно и задълбочено. Срамежливата усмивка на лицето му се превърна в широка и искрена, след прочита на думите ми, добавяйки едно „Оххххх!!!” накрая. Ами на три езика бях написала: ”Благодаря, че сбъдна съня ми! Пожелавам ти всичко най- добро! Нека продължават успехите ти!” Бях като вдървена, представете си...
След срещата, вече навън, си направихме снимки заедно с Махта и останалите, докато чакахме Енгин да излезе. Той дойде и застана между мен и Патрисия и за наша голяма изненада, ни прегърна силно и двете. Дясната ръка върху Патрисия, лявата - върху моите рамене. Изглеждаше щастлив сред нас. Ние повтаряхме : „Обичаме те!” На турски, на английски...
Енгин не спираше да се усмихва, радостта му беше заразителна. Всички гледахме в камерата на Махта за снимката, когато се сетих, че в чантата си нося знаме на Парагвай и го извадих. Енгин го разгъна с усмивка и прегръщайки ме, застана за нови снимки.попитах го ще се подпише ли върху знамето и му подадох химикал.Той го взе, замисли се и каза, че не се чувства достоен да се подпише върху знаме, защото уважава институцията и символа, които то представлява - своята държава! Извадих телефона си и го помолих за лична снимка. Съгласи се, взе го и внимателно, търсейки подходящ ъгъл, направи три снимки. Мога да кажа,че Енгин е най-добрият фотограф, който ме е снимал. Толкова търпение, предразположеност, любов и посвещение на своите фенове! Спомням си, че Дора му подари шапката си с цветовете на Аржентина. Направихме си много снимки с него.
Енгин се сбогува с нас, изпращайки въздушни целувки и отново влезе в Артистанбул.
Чувствам се щастлива и благодарна за възможността да се запозная с този голям Човек на име Енгин Акюрек! Благодарна съм на г-н Алпер, на съпругата му Пънар, на Зюхал, на нашата скъпа приятелка Махта, на всички, които участваха в тази среща и с които споделихме незабравими моменти и емоции. Специални благодарности на нашият турски преводач г-н Хасан, за неговата отзивчивост и търпение! Благодаря ти, Турция! Вълшебна страна с добри и внимателни хора!
Мемоари от моята среща с Енгин в Артистанбул, сряда, 22.02.2017г. Беше една среща, предвидена с продължителност 40 минути, и която в действителност продължи почти два часа.
От Парагвай: Благодаря ти, Енгин Акюрек! Seni seviyorum! Rohayhu!"
Превод от испански :Теменужка Христова
По АТV са излъчили кратък материал за срещата )))
https://www.facebook.com/ENGINcilerr/videos/1434213196651829/
И от ФБ - преведения от Теменужка Христова разказ на Виктория от Парагвай, присъствала на срещата с Енгин на 22-02-2017
Разказ на Виктория от Парагвай за срещата с Енгин Акюрек, на 22.02.2017г.
"За всички фенове на Енгин Акюрек: с желание да споделя преживяното и с условието, че не съм писател... Едно незабравимо преживяване.
Сряда, 22.02.2017г., Истанбул: Дейзи от Пуерто Рико, Дора от Аржентина, Патрисия от Мексико, Елза от Чили, Хасан - нашият турски гид и преводач и аз, Виктория от Парагвай, лутайки се, се озовахме на мястото на срещата - кафе "Булвар”. Лицата на момичетата изразяваха напрежение и нетърпение. Господин Алпер ни посрещна приятелски усмихнат.
Качихме се на втория етаж в кафенето, където се запознахме с Махта – жена усмихната, щастлива, със спокоен поглед и ангелско лице. Помещението беше тясно, затова поздравихме останалите момичета отдалеч. Махта ни раздаде пропуските, на които видяхме написани имената си. Докато чакахме, Алпер, Пънар, Зюхал, Хасан и Дейзи поддържаха приятен разговор. Най-сетне дойде поканата да се придвижваме към мястото на срещата с Енгин. Качихме се отново в колата, шофирана от Хасан и последвахме автомобила на Алпер, който се движеше пред нас.
Както разглеждах, изведнъж пред мен се появи табела с надпис Артистанбул и сърцето ми ускори неимоверно биенето си. Докато ние изчаквахме отвън нашата приятелка Дейзи, за да влезем заедно, останалите започнаха да се настаняват. Упътиха ни към втория етаж на сградата на Артистанбул. Оставихме палтата и личните си вещи на съхранение и се отправихме към залата. Познах мястото! Онази същата зала,свидетел на предишната среща, овалната маса, аранжирана като за празник с балони, торта, свещи, вода и разбира се-чай. Столовете около масата вече бяха заети и тъй като помещението не беше много голямо, ни настаниха на донесоха допълнителни столове, паралелно разположени. Всички стояхме нервни, развълнувани, с телефони в ръце, очакващи Големия момент. Бяха ни казали правилата и дори в последния момент някой спомена, че не бива да прегръщаме Енгин и че продължителността на срещата ще е само 40 минути общо за всички.
Най - после настъпи Моментът. Пред погледа ми се появи стройна фигура, елегантно изкачваща стълбите. Беше той! Беше Енгин! Боже мили, каква емоция! Носеше черен суитчър, сини дънки и черни боти. Спря на вратата и поздрави, поемайки си дълбоко въздух, с приятна усмивка на лицето. Веждите му подскочиха нагоре, в очите му проблясваше срамежливост, но и радост и удоволствие. Може би си мислеше: „Ох,какво ли ми предстои?!”
Не откъсвахме поглед от него.Той поздрави Алпер и придружаващите го, после Махта, погледна ни и подаде ръка на Дейзи. Сърцето ми биеше лудо, защото следващата по ред бях аз. Енгин ме погледна право в очите; усмихнахме се един на друг. Почувствах върху себе си погледа му, онзи поглед, от който струи нежност, като физически допир. За мен времето беше спряло!
Подаде ми ръка - какво кавалерство и деликатност имаше в онази протегната ръка! Казах: "Аз съм Виктория. От Парагвай съм." Но той вече беше видял пропуските ни. Подарявайки ни усмивката си за добре дошли, се ръкува с Дора, после с Патрисия и Елза. Обърна се и поздрави г-жа Авива и тези, които стояха наблизо. Тъй като не можеше да достигне по далекостоящите, вдигна ръце и отправи поздрав към всички.
Седнахме по местата си. Изразът на лицето му, заедно с жестовете, движението на ръцете и специалната харизматична усмивка, правеха така, че да го разбираме без думи.
Дойде време да задаваме въпросите си. Всички седяхме парализирани, мълчаливи. Дейзи разчупи леда, запитвайки го кой е неговият любим персонаж, на което той усмихнато отговори: „Сега е Даахан!” Дора попита дали Даахан ще успее да задмине Мустафа Булут; разказа му, че гледаме онлайн сериалите му и ги превеждаме, а той слушаше изненадан и усмихнат. „Прекосихме Атлантическия океан, за да се запознаем с теб!”- казах аз, а г- н Хасан превеждаше. Енгин се усмихна и попита за пръв път ли посещаваме Турция. Отговорих, че на мен ми е за първи път. За Дора беше втори път, тя му разказа, че сме присъствали на премиерата на книгата на Бурак Тамдоан. А той изненадан и доволен възкликна: „Оооо, аз не успях да присъствам, защото имах снимки". Продължи разговора, задавайки въпрос: „КПА в момента ли се излъчва в Пуерто Рико?” Всички в хор отговорихме утвърдително и допълнихме, че се излъчва също в Уругвай, Аржентина и в най - скоро време се надяваме да го гледаме и в Парагвай. Усмихнат, Енгин каза: „Преди години ние гледахме американски сериали и тв предавания. А днес е обратно - много турски сериали се продават и превеждат в Америка.”
Някой попита дали е собственик на списание "Кafasina gore" и той много сериозно отговори, че не е собственик. Разказахме му, че ние, феновете от Латинска Америка сме си сформирали група в WhatsApp, "Engin amor latino". В групата има момичета от Перу, Уругвай, Панама, Пуерто Рико, Боливия.Там си споделяме и обсъждаме разказите от списанието. Разказахме му също, че по време и след всяко онлайн гледане на поредния епизод на ОК се опитваме да разгадаем действието чрез неговата игра (жестовете, изражението на очите и лицето му). Не спираше да се учудва. Въпроси и отговори се редуваха. Дойде моят ред.
Попитах го какво е чувството да бъдеш номиниран за такива престижни награди, каквито са наградите ЕМИ?! Със сериозно лице ми отговори: „Аз не претендирам и не очаквам да бъда най -добрият актьор на света; в Турция има много добри актьори!” После с широка усмивка допълни: „Но съм щастлив, че имах възможност да представлявам родината си!” Въпросът на Патрисия беше: „Какво обичате да четете?” Енгин отговори, че има широка гама от литературни интереси, но предпочита предимно история. Каза, че има много турски писатели, чиито стил му допада, че следи и за появата на нови автори.
Дейзи попита как се подготвя за своите образи? Отговорът беше,че за да бъде персонажът му достоверен, му е нужна задълбочена предварителна подготовка и даде пример с Даахан. Как да представиш чувствата на човек, прекарал невинен в затвора 11 години?! Каза ни, че е отделил специално време за подготовката на всеки един от изиграните от него образи.
След като приключихме с въпросите, дойде ред на тортата и свещичките, а след това и връчването на подаръците ни. Незабравим и специален момент! Погледнах го в очите и казах:”Бяха ни помолили да ти дадем само един подарък, но аз ти донесох три подаръка в един.” Засмяхме се. Хасан превеждаше надлежно всяка дума. В малка чантичка се намираше първият ми подарък - собственоръчно изплетен шал, завършен две седмици преди пътуването. Преди да извади подаръка от опаковката, Енгин го подръпна комично. В този момент сякаш видях Комисар Йомер пред себе си да се шегува. Уви шала около врата си, изненадвайки ме със силна сърдечна прегръдка. Не можех да повярвам, бях като парализирана! От вълнение дори забравих да го прегърна и автоматично стисках шала , който обгръщаше врата му в ръцете си. Исках да заплача и същевременно да избухна в бурен смях! Това за мен си остават дълбоки и неописуеми чувства! Направиха ни снимки и най-сетне аз също го прегърнах. Връчих му втория си подарък - дървено ковчеже, чиято вътрешна част беше облепена с негови снимки и снимки от страницата ни - Енгин Акюрек Парагвай. Една от снимките беше с посвещение, което той прочете с усмивка. Кофчежето съдържаше типични предмети от Парагвай. Подробно обясних на Енгин как ние приготвяме нашата напитка, подобна на турския чай, но студен. Той наблюдаваше и слушаше с интерес. Третият ми подарък беше малка книга на английски със заглавие "Щастливият принц". На първата страница бях написала посвещение на турски, на английски и на испански. Той прочете написаното внимателно и задълбочено. Срамежливата усмивка на лицето му се превърна в широка и искрена, след прочита на думите ми, добавяйки едно „Оххххх!!!” накрая. Ами на три езика бях написала: ”Благодаря, че сбъдна съня ми! Пожелавам ти всичко най- добро! Нека продължават успехите ти!” Бях като вдървена, представете си...
След срещата, вече навън, си направихме снимки заедно с Махта и останалите, докато чакахме Енгин да излезе. Той дойде и застана между мен и Патрисия и за наша голяма изненада, ни прегърна силно и двете. Дясната ръка върху Патрисия, лявата - върху моите рамене. Изглеждаше щастлив сред нас. Ние повтаряхме : „Обичаме те!” На турски, на английски...
Енгин не спираше да се усмихва, радостта му беше заразителна. Всички гледахме в камерата на Махта за снимката, когато се сетих, че в чантата си нося знаме на Парагвай и го извадих. Енгин го разгъна с усмивка и прегръщайки ме, застана за нови снимки.попитах го ще се подпише ли върху знамето и му подадох химикал.Той го взе, замисли се и каза, че не се чувства достоен да се подпише върху знаме, защото уважава институцията и символа, които то представлява - своята държава! Извадих телефона си и го помолих за лична снимка. Съгласи се, взе го и внимателно, търсейки подходящ ъгъл, направи три снимки. Мога да кажа,че Енгин е най-добрият фотограф, който ме е снимал. Толкова търпение, предразположеност, любов и посвещение на своите фенове! Спомням си, че Дора му подари шапката си с цветовете на Аржентина. Направихме си много снимки с него.
Енгин се сбогува с нас, изпращайки въздушни целувки и отново влезе в Артистанбул.
Чувствам се щастлива и благодарна за възможността да се запозная с този голям Човек на име Енгин Акюрек! Благодарна съм на г-н Алпер, на съпругата му Пънар, на Зюхал, на нашата скъпа приятелка Махта, на всички, които участваха в тази среща и с които споделихме незабравими моменти и емоции. Специални благодарности на нашият турски преводач г-н Хасан, за неговата отзивчивост и търпение! Благодаря ти, Турция! Вълшебна страна с добри и внимателни хора!
Мемоари от моята среща с Енгин в Артистанбул, сряда, 22.02.2017г. Беше една среща, предвидена с продължителност 40 минути, и която в действителност продължи почти два часа.
От Парагвай: Благодаря ти, Енгин Акюрек! Seni seviyorum! Rohayhu!"
Превод от испански :Теменужка Христова
По АТV са излъчили кратък материал за срещата )))
https://www.facebook.com/ENGINcilerr/videos/1434213196651829/
Да го качват по-скоро в тубето, че да си го запиша)))))))))))))
Аз не знам сега, да прималявам ли заради Данчо и Силвето, или за скубя коси заради картечниците? )))))))))))))))))))
Молим, веднагически!
Какъв е този тежко въоръжен отряд пред бараката
Берилката си търси боя с този нож дето го размахва
Марица,прималявай спокойно,защото картечниците не са за ГГ
Ама оня гад, Ендер, казва на баща си, че ще вземе сърцето на Даахан - Селви! 
Да не искаш да кажеш, че засадата им няма да попадне на търсеното? Оххххххххххххх
От Барисеа:
Докато не отмъстим, хлябът и
водата са забранени за нас!
Ще те убия!
Ей, ненормалник!
Кога ще видя сина си?
Ще си довършим работата.
Тук никой не може да те докосне.
Ще разкажа всичко на Дахан -
коя съм, какво направих...
А ти... какво искаш да направиш?
Ще му отнема любимата!
Тоест, Селви... тоест, сърцето му!
Да не искаш да кажеш, че засадата им няма да попадне на търсеното? ОхххххххххххххОт Барисеа:
Докато не отмъстим, хлябът и
водата са забранени за нас!
Ще те убия!
Ей, ненормалник!
Кога ще видя сина си?
Ще си довършим работата.
Тук никой не може да те докосне.
Ще разкажа всичко на Дахан -
коя съм, какво направих...
А ти... какво искаш да направиш?
Ще му отнема любимата!
Тоест, Селви... тоест, сърцето му!
Ама оня гад, Ендер, казва на баща си, че ще вземе сърцето на Даахан - Селви! Да не искаш да кажеш, че засадата им няма да попадне на търсеното? Оххххххххххххх
От Барисеа:
Докато не отмъстим, хлябът и
водата са забранени за нас!
Ще те убия!
Ей, ненормалник!
Кога ще видя сина си?
Ще си довършим работата.
Тук никой не може да те докосне.
Ще разкажа всичко на Дахан -
коя съм, какво направих...
А ти... какво искаш да направиш?
Ще му отнема любимата!
Тоест, Селви... тоест, сърцето му!
Да не искаш да кажеш, че засадата им няма да попадне на търсеното? ОхххххххххххххОт Барисеа:
Докато не отмъстим, хлябът и
водата са забранени за нас!
Ще те убия!
Ей, ненормалник!
Кога ще видя сина си?
Ще си довършим работата.
Тук никой не може да те докосне.
Ще разкажа всичко на Дахан -
коя съм, какво направих...
А ти... какво искаш да направиш?
Ще му отнема любимата!
Тоест, Селви... тоест, сърцето му!
Къде си видяла в 9 епизод да убият ГГ
Не виждаш ли,че и на панайр са отишли 
)) Аз стоя и си гризкам ноктите, сякаш мене ше ме отвличат разбойници! )))))))))) Ич да не утрепат ГГ, достатъчно е да ги изтормозят пак... сякаш до тук им е малко.. 
Препоръчани теми