🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz 🌊Teмa 2

Цвети 

Благодаря за прекрасната тема! 🌹💖

Цвети, благодаря!

Интересен въпрос повдигна Вал.
Да, има общо в ситуациите на Оруч и Илве. Но при Оруч имаше и нещо друго, освен това, което посочихте в края на предишната тема. Той бе свидетел на всички мъки и тревоги на Елени и Есме. Уж и двете ги обича. Знаейки за какво става въпрос, той не само излъга, ами и се закле в Бог. Освен това същата тази троица, неговите роднини, се опитваха да убият Ели.
Да не говорим, че Ели спаси Исо, а след това и Зарифе. Но и цялата Фуртуна да спаси- все тая, няма да им мигне окото отново да направят някоя подлост. И, разбира се, да сложат на топа двете момчета.
Илве сега навлиза в ситуацията. Не знаем как са се случали нещата и дали е имала възможност изобщо да реагира пред заплахите на Шериф. Нейното дете е абсолютно невинно. Освен това все си мисля, че тя ще измисли план Б. Или пък няма да издържи, ще признае за фалшификацията и ще се върне в село Кочари, за да е под защитата на Адил. Но това би станало на по-късен етап, след като Адил разбере за починалото дете.

А общото при Оруч и Илве е не само лъжата, но и паниката. В паниката си не са успели да измислят нищо друго.

Този особено драматичен момент в сериала, когато започнаха да си говорят за миналото.



Между другото, докато преглеждах някои ключови сцени, видях, че съм сбъркала в нещо. Не два път Есме нарече Адил по име, а само един път. Не произнесе името му пред сестра си, а единствено когато във финалната сцена каза на Ели за починалото си дете. Знаково- за пръв път произнесе "Адил", а не "Кочари" именно пред дъщеря им.

Цвети, благодарност и от мен за новата тема.

Вярно Знаково е. Това дете не е нито Кочари, нито Фуртуна, то е рожба на любовта на две уникални личности. И ако и до сега Адил ясно се отличаваше от рода си, то в последната серия видяхме и Есме да се освобождава от зависимостите и страховете на родовото мислене. Съвсем различна беше от досегашната Есме. Което продължава и във фрага.

Есме и Адил за първи път видяха дъщеря си като бебе.



Есме вече има много силен мотив да се отлъчи от Фурутна. Тя постепенно проглежда и вижда лъжите, на които е била подвластна. Интересно ми е да видя и баба Ширин каква страна ще заеме, защото тя неминуемо в един момент ще се отзове в положението на Оруч.
По отношение на ситуациите на Илве и Оруч, те колкото и да са подобни толкова и е много различно. Илве защити невинно дете, а Оруч защити хората, които са виновни за цялата тази ситуация, хората, които са продали Елени и се опитваха да я убият.

Благодаря за новата тема 🌹. Ех, на Улаш наистина му пасна черноморския край, и двата проекта му заспаха. Дано до края на тази тема нашите хора са разбрали истината и да видим как ще се справят след това,  като се замисля и за тримата ще е шок ,след 20 години да разбереш, че имаш дете и то какво прекрасно и добро същество е. Няма даа им е лесно. До тук видяхме Елени ,заряза всичко и дойде да ги търси , да видим Адил и Есме какво ще направят.

Благодаря за темата, много се радвам, че си имаме местенце, където да споделяме размисли и страсти
Относно лъжите на Илве и Оруч - въобще не могат да бъдат сравнявани. Илве стана жертва на престъпление - заплаха, докато Оруч стана престъпник - затаи истина с цел да прикрие престъпление. От там и разликата в поведението на зрителите, отношението на обществото към жертвите и извършителите на престъпление винаги е било различно.

Цвети, много ти благодаря за прекрасната тема, и като съдържание, и като оформление!
Присъединявам се към пожеланието на Василева до края ѝ да въздъхнем с облекчение, че истината вече е станала обществено достояние и да гледаме "оня гибелен гняв на Ахила Пелеев", разбирай Адил Кочари, както Омир започва своята "Илиада".

Сред тъгата на 7-ми епизод, избухнах в смях като видях как Елени е записала Оруч в телефона си:

μαλάκας - малакас е най-използваната гръцка жаргонна дума, която има много значения и се различава, когато се използва от мъж към мъж и от жена към мъж. В ежедневната реч думата malakas често се използва като синоним на идиот . Въпреки че терминът е неподходящ и традиционно се използва като обида, той е приемлив и много често се използва сред близки приятели, особено мъже, където придобива значение, подобно на „пич“ или „приятел“. Малакас много рядко се използва в буквалния си смисъл (мъж, който мастурбира).
Жените я използват за мъже, които проявяват морална слабост, мързел, или с цел обидно значение: дръвник, задник или тъпанар.
Предполагам, вече се досещате какво си мисли Елени за Оруч, както и много от нас!

Цвети, много ти благодаря за схемата - "кой, кой е" в поста на темата! Детайлно я разгледах и се впечатлих от "Приятелският кръг на Елени":
1. Нико - изкуственият интелект.
2. Бонджук - кравата за кръвнина от Бехчет и
3. Раненото козле, което Гезеп кръсти "Елени".

Така беше в началото. Сега всички Кочари и по-добрата част от Фуртуна са с отворени обятия и сърца за доброто и благородно момиче, което си говореше само с Нико, когато дойде при тях. Нико много ми липсваше в 7-ми епизод, за да разведри минорната обстановка.

Онче, много ти благодаря за поздрава от End of an Era! Sleeping Sun ми е една от най-любимите!
Връщам ти жеста с една друга любима песен на Nightwish - While Your Lips Are Still Red. Тук вокалът се изпълнява от Марко Хиетала, който също напусна групата. Двамата с Таря направиха концерти в България.

Тази песен е за насилствената раздяла на влюбените и ми е в пълно съзвучие с нашата приказка. Затова не я скрих!

Преводът на български:

Благодаря на  Цвети за новата тема.





В очакване съм на втори фраг.
Адил е прав в съмненията си. Решение за убийство без сериозни мотиви не се взема. Опитаха се да убият  Елени няколко пъти...Няма да спре да разследва. И с Есме да си намерят място за разговори, където няма да ги прекъсват на най- важното... в миналото не са си говорили за събитията около тях, има много неизказани истини, поне сега да могат да си кажат всичко...

Добро утро и искренни благодарности за новата тема и за всички, които "заливат" темата с много интересни материали и анализи, както и преводите на Алекс!

Привет на всички! 🙃
Записвам се при вас и благодаря за всичко споделено! Наваксам с епизодите, че малко със закъснение го открих това бижу. Така че скоро с удоволствие ще се включвам по-активно в дискусиите.
Успешна седмица ви желая!

Оставям тук седмичните рейтинги, ако на някой са му любопитни. Хайде скоро първи навсякъде! 🙃😎

Здравейте!
Джеси, добре дошла, при черноморските девойки!
Момичета, "Младия Вълк" се е постарал да имаме приятно четиво за кафето и деня.
Ще пусна статията в три поста, че е много дълга и да не стане уморително за четене.

Това море ще прелее Епизод 7 Не стой на гроба ми и не плачи
От "Младия Вълк"

Не стой на гроба ми и не плачи; аз не съм там. „Не спя.“ Има гроб с дете вътре – потаен, безименен и обременен от трагедията на разкъсана любовна история. На този гроб майка плаче двадесет години, давейки земята под себе си в мъка. Но истинската мъка не е в сълзите ѝ – тя е в иронията, че дъщерята, за която оплаква, не е под пръстта, не спи в смъртта. Тя е жива. Търси жената, която я е довела на този свят. Елени не е просто изгубеното дете, за което се предполага, че е преминало в земята на забравените. Тя е въплътеният спомен за преждевременно погребана любов, възкръсналата надежда, която някога е изглеждала безвъзвратна, незаздравялата рана, която бие под кожата на цялото село Фуртуна. Като привидение, ходещо посред бял ден, тя носи безпокойство, където и да стъпи, обезпокоявайки виновните, събуждайки скърбящите, обезпокоявайки самодоволните. Тя не е мъртва. Тя не спи. Пристигането ѝ е поличба, търсенето ѝ – буря, съществуването ѝ – неразрешено следствие от две сърца, които никога не са истински излекувани.

В този епизод Елени е измамена, накарана да повярва, че майка ѝ е Хиджран. Но Есме, водена от инстинкт и древно майчино знание, е като буря, скрита в плът. Сърцето ѝ дава яснота, която умът не може да разсее: Елени е нейната дъщеря. Тя вече не е опечалената майка на гробището. Детето ѝ не е под земята, която е посещавала толкова вярно. Детето ѝ диша. През целия този епизод Есме се бори - не просто за истината, а за признаване на това, което душата ѝ вече знае. Тя няма доказателства. Тя е лъгана, манипулирана, блокирана на всяка крачка. Други умишлено прикриват истината и жестокостта се крие не само в измамата, но и в удължаването на страданието ѝ. Още по-лошо е, че Есме трябва да се бори с всички тези емоции, докато носи тайната на собственото си минало - че е била бременна преди двадесет години, че е родила и че ѝ е било казано, че детето е починало. Тя съществува в състояние на мъка: копнееща да говори, но неспособна да разкрие истината си на Адил. Така тя се превръща в жена с мисия - водена не от доказателства, а от непоклатима интуиция. Истината не е нещо, което тя подозира. Тя е нещо, което знае.

„Аз съм хиляда ветрове, които духат.“
Не само един. Този епизод беше епизод на събиращи се бури, а много. Станахме свидетели на Адил, Есме, Оруч и Гезеп, погълнати от собствените си вътрешни бури, всяка от които духаше в различна посока, но всички се сливат в един и същ емоционален епицентър: Елени. Есме вече е сигурна, че Елени е нейна дъщеря, а семейство Фуртуна крие истината зад името на Хиджран. Неспособна да докаже нищо и, още по-лошо, неспособна да каже на Адил за бременността си преди двадесет години, тя се озовава в капан в опустошителна връзка. Но нейната решителност се превръща в собствена сила на природата. Независимо какво настояват Оруч и Хиджран, душата на Есме отхвърля разказа им. Дори Адил усеща зловещата ѝ страна - камшичния удар между въодушевлението и отчаянието. И все пак мъката ѝ бледнее в момента, в който Адил разбира какво намеква: че Елени може да е тяхното дете. - Да се ​​каже, че вътрешният свят на Адил става хаотичен, е подценяване. Идеята, че някога е имал дъщеря с Есме - дъщеря, открадната и продадена - удря го като срутваща се каменна стена. В този миг той се превръща в кипящ съд от противоречиви емоции: надежда, съжаление, любов, страх, ярост. Възможността Елени да е неговото дете е изпълнена с любов, но и смъртоносна от ярост. Това е човек, който би изгорил земята, за да поправи вредата, нанесена на детето му. Без милост, без забавяне, без прошка. Адил се превръща в бурна система в човешка форма.

Докато Адил и Есме действат като бури в движение, Оруч страда от бурята си в мълчание. Да съгрешиш в името на защитата на семейство е почти състрадателно - но Оруч се е заровил в гроб от лъжи и да го гледаш как се задушава вътре в него е трагично. Когато Есме хвана лицето му и му каза, че разбира желанието му да ги защити, видяхме млад мъж да се разпуква вътрешно. Това е момче, което се опитва да бъде пазител, но се превръща в затворник на собствените си лъжи. И поетичната справедливост в тази поредица никога не закъснява - наказанието на Оруч идва, когато той трябва да коленичи и да моли за живота на майка си. В този момент той би трябвало да разбере: всяка лъжа си носи цена и дългът му само расте. Колкото по-дълго продължава, толкова по-висока става цената.

И тогава е Гезеп. Историята му с Хиджран образува буря от горчиви спомени в него - болката на мъж, който някога е обичал жена, която изобщо не заслужава любов. Разгървайки гнева си върху фабриката във Фуртуна и нейните работници, Гезеп действа като глашатай на Адил, който гласи насилственото му заявление, направено в името на Адил. И двамата мъже, по различни начини, биха изгорили света заради Елени и заради греховете, извършени срещу нея. Хиляди ветрове духаха през този епизод. Това бяха събиращите се бури - емоционални, морални, родови. Но истинската буря, тази, която ще залее земята като самото Черно море, все още не е дошла. Този епизод беше само предупреждение, трептящо на хоризонта - вкус от хаоса, който скоро ще се разрази.