"До живот" - нов сериал по ATV с Фахрие Евджен и Енгин Акюрек - тема 5

Ердал Бали: "Друзья, не говорите глупостей, мы все вместе работаем над этим сериалом и получаем за него деньги и меньше всех хотели его закрытия. Сериалы смотрят не только фанаты, если рейтинги плохие, то сериал будет идти до определённого времени. Это судьба, значит, зрителю не понравился сериал, значит, надо делать ещё лучшие работы"

На съемках самый тихий - Месут Акуста, самый сонный - Фери Санджар

Каковы актеры сериала канала АТВ "До самой смерти" на съемках? Что едят, что пьют, что делает их счастливыми. Мы задали эти вопросы про актерам работникам невидимого фронта - технической команде

Севги Тюмен, координатор: Про Энгина Акюрека на съемках, мы можем сказать, есть две разных личности. Первый - это всегда с улыбкой утром приезжающий на съемки Энгин Акюрек, который веселит нас. Другой - на съемочной площадке - сразу же становящийся "Даханом" Энгин Акюрек. На второго мы смотрим с восхищением. С первым же - очень веселимся. Если в перерывах между съемками есть свободное время, мы идем к нему и говорим о книгах, о фильмах, о людях, о фильмах.Я могу сказать про него, что он самый дисциплинированный и волевой человек команды. Как начал работать в первый день, так и продолжает с той же мотивацией, планку в работе держит на том же уровне.

Али Динч ( ассистент): Однажды в сцене, которую играли Энгин Акюрек и Раып Саваш была маленькая роль курьера. И я должен был сыграть курьера. В сцене Акюрек должен был сказать "по окончании работы ты дашь нам свой костюм?" Я должен был сказать в этой сцене : " у меня в багажнике есть запасной". Ну конечно же, так не было! Они со всеми договорились и подшутили надо мной. Я готовлюсь выйти с фразой "у меня в багажнике есть запасной", когда Акюрек вдруг говорит: "Нельзя, мы хотим ту, которая на тебе. Раып Саваш берет мои очки, Энгин Акюрек - мою куртку, и вся съемочная группа начинает хохотать.

Эрдал Бали: С Фахрие Эвджен работать очень приятно. Каждый день она начинает улыбаясь, весело. Придя утром на съемки, с первой минуты становится источником веселья команды. У нас на съемках весело проходит каждый наш момент. Ей не нужно искать повода быть счастливой, все вокруг получают удовольствие. Самая естественная и смешливая женщина на съемках.
Энгин - философ, Фахрие - катушка

Съемочная группа рассказала об актерах сериала "До самой смерти". Кто что любит, как начинает рабочее утро, у кого есть прозвище, что является непременным

Вы знаете про них по экрану, кино и выходящим новостям. Какие они в частной жизни, в работе? Газета "Добрый день" пришла к съемочной группе популярного сериала "До самой смерти", со всеми переговорили. Получили информацию, какими они видят звезд сериала. Кто что любит, как приходит утром на работу, у кого какие прозвища - получили ответы на все эти вопросы.

Хикмет Башаран, ассистент режиссера: "Сарп Левендоглу, из-за того что похож на Пабло Эскобара, на съемках - Пабло".

Эрдал Бали, арт-директор: "Если есть Фахрие Эвджен, каждый ваш момент проходит с удовольствием, она источник веселья на съемках".
Бурчин Акьел, ассистент: "Лале Мансур на съемках самая утонченная. Вежливая, улыбается, профессиональна".

Севги Тюмен (координатор): "Энгин АКюрек на съемки всегда приходит улыбаясь. В перерывах между съемками с ним от книги до фильма, от человека до жизни, обо всем говорить - удовольствие".

   Сигурно се сещате, че днешният „чаршаф“ ще бъде различен. Тъжен. Много неща ми напираха да кажа, докато гледах епизода; много комични дреболии видях, много недоизкусурени моменти, много вълнуващи детайли, но... нали знаете, има разлика между това да обсъждаш жив човек, дори да „разговаряш“ (макар и задочно) с него, и това да говориш за починал. Променя се всичко – тоналността, приоритетите. Особено, когато е починал твой близък – човек, когото обичаш, и с когото си бил щастлив. Тогава всички дреболии и неразбории ти засядат като буца на гърлото и дори да искаш, не можеш да видиш нищо, освен прекрасната атмосфера, която той ти е носил; радостта, с която те е изпълвал; и огромната бездна, която се е отворила в душата ти след неговото изчезване от света.

   Простете, че така емоционално и черно правя аналогии с погребения, но какво да правя... такова ми е настроението. Все пак, ще се опитам да отдам „последна почит“ на един голям сериал. Малък като серии, но голям като постижение. Това е предпоследният ми чаршаф. В последния не знам какво ще пиша.

   Преди да мина, обаче, към самия епизод, искам да посоча с пръст основния виновник за всичко – продуцентска компания TIMS и нейният собственик Тимур Савджъ. Естествено, не съм толкова наивна да вярвам, че някога ще получим смислено обяснение и ще научим истинската причина за спирането на сериала, но все пак, и ние умеем да четем между редовете.

   Като причина за спирането беше посочен ниският рейтинг. Лъжете, господа! Повтарям, ЛЪЖЕТЕ! Хайде, опровергайте ме. Ниският рейтинг е проблем на сериала още от първия епизод. Всички бяхме шокирани от него. Минаха десет серии и нещата не се подобриха. Ако наистина причината беше в това, щяхте да постъпите като всички останали продуценти, принудени да спрат сериалите си заради нисък рейтинг – да излезете с изявление, да предупредите, че предстои финализиране, да заснемете последни 3-4 епизода, в които историята да бъде що-годе приключена, и всичко да свърши. Да не говорим, че ако наистина към сериала ви няма никакъв интерес, защо е тази буря в туитър, фейсбук и цялата мрежа? Един нискорейтингов сериал не вълнува никого. А вие изведнъж издавате заповед следващият епизод да е последен, при положение, че той е почти заснет. Никой нормален продуцент не постъпва така! Така че, лъжете като брадати цигани. Причината е другаде.

   (Ако пък причината наистина е ниският рейтинг, тогава вината пада върху вас с още по-голяма сила. Вие сте виновни, защото: (1) Започнахте сериала по никое време, по средата на сезона. Не си организирахте добре снимачния процес, не си поканихте навреме нужните хора и когато излязохте на екрана, не бяха останали зрители, които да печелите. (2) Не направихте НИКАКВА предварителна рекламна кампания. Да бяхте питали Чатай от Япъмите – той ги разбира тези работи. Нямаше никакви предварителни, подгряващи събития – интервюта с режисьори и звезди, фотосесии, репортажи, статии за звездите, техни участия в разни телевизионни предавания... нищо такова нямаше! Два пикливи трейлъра и... старт! (3) Нямахте НИКАКВА рекламна стратегия дори по време на излъчването. Трейлърите излизаха с голямо закъснение, подсказките и резюметата ви бяха никакви, пускахте по 5-6 снимки от предстоящия епизод, колкото да не е без хич. С две думи, вместо да се стреснете от ниския рейтинг, да почнете реформи – да смените деня, канала; вместо да направите разни рекламни атаки по медиите, вие си седяхте на задниците и чакахте талантливите ви хора сами да се спасят от удавяне. (4) Сменяхте режисьори, сценаристи без всякакви обяснения. С две думи, ниският рейтинг е изцяло ваша рожба и не мога да разбера защо чак сега го забелязахте.)

   Тук почва голямото ни гадаене за истинската причина и съм сигурна, че дори да познаем, вие никога няма да си признаете. Но каквото и да е било, едно е сигурно – имало е огромен скандал! Огромен! Дали е бил между продуцент и екип, дали между самите продуценти, дали между продуцент и държавни институции, дали между продуцент и телевизия – не знам, но е имало! Само неразрешим конфликт може да предизвика такова внезапно спиране.

   Едната възможна причина е Кан – може би, продажбите са се оказали далеч под очакванията? Тръгнали сте с прекалено голяма кошница? Ние тук се израдвахме на интереса и продажбите, но вашата гледна точка сигурно е съвсем друга. Но дори и така да беше, защо толкова внезапно? Защо не закръглихте поне на 15 серии? Какво ще продадете сега на уругвайците и останалите? И изобщо каква услуга правите на родната си дизи-индустрия? Представяте Турция като доста ненадежден партньор за сделки – продавате несъществуващи продукти. Или може би, в Кан се е случило нещо друго? Нейсе... просто Кан е едното възможно обяснение.

   Другата възможна причина е външна намеса. Имам предвид, политическа. Може би, на цензорите ви най-сетне им е писнало да показвате родината си като някакъв хибрид между Колумбия и Афганистан. Може би, сте имали вече няколко предупреждения, които не сте споделили с екипа. А може и да сте ги споделили. Може би, любовните сцени между Енгин и Фахрие са скандализирали някого (макар че, такива почти нямаше). Но за друго събитие от последната седмица, което да предизвика такъв скандал, че да спре сериала (освен Кан), е... излъчването на 12 серия. Дали пък строените малки армии на двамата мафиотски босове, изобилното количество автомати, хамъри и чернодрешковци не е преляло чашата? Освен това, доста неразумно вие намесихте и руснаците. Може би новият образ на Осман Ага (поразително напомнящ цар Киро) е накарал блюстителите на морала да ударят по масата? Ако е така... пак вие, скъпи тимуровци, сте виновни. Колко пъти ви казваха феновете, че не искат да гледат мафии, а си искат любовта? Ако бяхте оставили Енгин и Фахрие да разказват историята на своите герои, ако ни бяхте показвали терзанията на Дахан, който се бори със себе си да прости на Селви, вместо страшния Грузинец и кучетата му... може би, щяхте да си завършите сезона по живо по здраво.

   Е, сигурно има още възможни обяснения. Но не мисля да се занимавам повече с вас. Проклети да сте! Дано никога повече Енгин не пристъпи прага ви! Дано стои далеч от вас. Вие заслужавате нито един талантлив актьор да не работи с бандата ви. Аз лично, като видя логото ви, ще изключвам телевизора.

   Така... 12 епизод...

   Образите, които така ни плениха досега, няма да могат да бъдат доразвити в пълнота, за съжаление. Ще си останат някак недовършени. Но все пак, аз съм благодарна и за това, което ни показаха.

   Е н д е р. В началото необещаващ, но той се превърна в истински сложен образ. В него има една парлива смесица от нежност и жестокост, от детинска привързаност и сатанинска пресметливост. Ендер е страхлив и в същото време, способен на смели дела. Това, че грабна пушката и хукна в гората да отстрелва врага си, все пак, беше проява на смелост. Ако хората на Грузинеца го бяха пипнали, щеше да яде бухалка от тати си. Но смелостта му стигна само за изстрел от засада. И после страхливо да праща Фахри да търси информация за Дахан.

   Тази негова затрогваща любов към чуждото дете показва другата му страна. Да, извратено го е кръстил на себе си – един ден Дахан ще трябва да нарича своя син с името на врага си. Държал го е далеч от семейството си, но го е дарявал с всичката любов, на която е способно страхливото му нищожно сърце.

   Ендер ще си остане за мен най-нестандартният злодей. Аплодисменти за Сарп! Да, дразнеше ме с това престорено въртене на очите и леко комично преиграване на моменти, но като цяло изгради необикновен образ, който ми остава симпатичен, против волята ми.

   Й ъ л м а з. Другият изключително сложен и тежък образ. И великолепен Тансу Бичер! Поклон! Просто с очите и лицето си ни показваше тази битка между доброто и злото в душата на Йълмаз; тази любов към сестра му, примесена с егоизъм и дори жестокост; тази омраза към Дахан, примесена с чувство за вина и искрено съжаление. В сцената, в която Дахан говори за 40-те дни на баща си, срам и мъка се изписват върху лицето на Йълмаз. Преди началото на сериала някакъв журналист беше писал, че много се зарадвал, като видял в каста името на Тансу Бичер и аз се учудих. Доста невзрачен и обикновен ми изглеждаше. Сега разбирам.

   М е х м е т. Честно казано, първоначалният му образ ми харесваше повече от този в последните 2-3 серии - Мехмет „уста“ при лодките, с нецензурния речник, готов да посрещне „доктора“ от пандиза с отворени обятия. Мехмет – помощник-мафиотът, който гледа несигурно и само изпълнява покорно нареждания, не ми хареса толкова. Но Рагъп Саваш беше много приятен за гледане. Истински театрал! Всяко негово появяване на екрана беше като иззад кулиси – със замах и точно в целта. Лекото му преиграване на места беше премерено – не аматьорско, а театрално. Ще запомня този образ и този актьор.

   Б е р и л. Върховната тъпотия, която сътвори в последната серия спонтанно извика в ума ми мисъл за убийство. Изтощих се да търся синоними на думата „тъп“, за да ѝ ги лепна. Изключително неприятна героиня. Лигава, слаба като характер, със склонност към паразитизъм, кръвосмучещо насекомо, егоцентрична, злобна на дребно, неспособна да обича никого, освен себе си, ограничена като дух. Буквално, нито една положителна черта! Ако търсите истинския злодей в историята – ето ви го! Заради нея се случи каквото се случи. А нейната любов към Дахан се превърна в желание за мъст само за пет минути. Наистина заслужава само отдалеч за гледа щастието на Дахан и сина им. Гюлджан Арслан заслужи моите уважения. Не бях я гледала досега, приличаше ми на една от многобройните манекенки населили екрана през последните години. Но тя наистина може да играе! Фактът, че ни накара така искрено да намразим героинята ѝ, означава, че е добра! Пожелавам ѝ късмет в следващите проекти. Дано не попадне пак на луди продуценти, които да ѝ спрат сериала на средата.

   А с у м а н. Пепелянка, усойница и гърмяща змия – три в едно. Най-омразният ми тип жени – изтънчени, претенциозни, с много „добро възпитание“, абсолютно уверени в правотата си, лицемерни и злобни до мозъка на костите си. Начинът, по който уби мъжа си, направо ме потресе. Жалко, имаше хляб в тази сюжетна линия и можеха да ни мъчат с нея още 3-4 серии. Особено, ако бяха направили така, че Музафер да оцелее. Но... не ни било писано да видим стъпкването на пепелянката.

   Ш а х и к а. И този образ не можаха да развият докрай. Тепърва се засилваше. И тази линия не успяха да доразвият. Сигурна съм, че бяха предвидили доста непредсказуеми действия от страна на тази героиня – и с партньорството, и с брат ѝ, и с любовната линия с Мехмет... абе, щеше да е интересно. Актрисата не ми хареса като външност, но играта ѝ беше супер. Истинска Шахика!

   С а б и х а султан. Това беше, може би, най-интересният женски образ, ако изключим Селви. Противоречива личност, събрала в себе си майчинска любов, непримиримост, досада, властност, безмилостност... Начинът, по който откъсна сина от сърцето си, беше много силен. Напомни ми онези истории за герои в приключенски романи, които – за да оцелеят – отрязват собствената си ръка или крак. Тя откъсна жива част от себе си, за да оцелее другото ѝ дете. Е, в нашите очи не беше права, но от своята си камбанария тя виждаше това. Сега, може би, в претупания финал са предвидили чудотворно сдобряване на майка и син, събиране със снаха и внуче, набързо оженване на Айше-то и кой знае още какво, но смятам, че Сабиха беше замислена като доста по-тежък и сложен герой. Да, дразнеше ме от самото начало с нейния хленчещ глас, с нейната абсолютна убеденост, че винаги е права, но въпреки това тя предизвиква респект у мен. И продължавам да мисля, че друга актриса щеш да е по-подходяща. Тази ми беше прекалено „остра“ и „суха“.

   Стигнах до Селви и Дахан. Чак не смея да почна да говоря за тях. Не искам да ги докосвам, сякаш. Като две крехки изящни статуетки са – боя се да не разваля магията, като ги „разнищя“.

   С е л в и беше един от най-нестандартните женски образи, които съм гледала в турски сериал. В нея се бореха любов, благодарност, страх, вина, инат, отчаяние... но никога слабост! Силно малко момиче! Преминало през най-суровата възможна школа на живота – от бездомно бродене по улиците, през животоспасяваща операция, сиропиталище, осиновяване от враждебно настроено семейство, битка за „изравняване“ с останалите, разяждащо чувство за вина, яростна борба за спечелване на битката, неочаквана любов, страх и ужас от загуба на любовта, тежки самопризнания, решителна и открита борба за сърцето и живота на любимия. Някакъв вихър, а не живот! Колко хора са преживели и една четвърт от това до 25-тата си година? Това, с което Селви ме спечели, беше нейната непоклатима детинска чистота, въпреки всичко. Лесно е да се предположи, че подобни тежки драми ще направят човека циничен, безчувствен и хитър – само така би могъл да оцелее. Но тя, не! Запазила е в себе си нежността, пълното отдаване, саможертвата. Може би, благодарение на смешната си Закире тейзе?

   Аплодисменти за Фахрие! Признавам, когато се разбра, че тя е новата партньорка на Енгин, изтръпнах. Защото бях чела лоши отзиви за нея из форумите. Но с голямо удоволствие признавам, че сбърках! За пръв път до Енгин застана партньорка, която пулсираше в една честота с него, дишаше с неговия ритъм. Това, което сътвориха, ще остане завинаги! Да, Енгин е имал и други силни партньорки. Фара Абдулах например. Но това беше в игрален филм, а и двойката им не беше точно „любовна“.

   Единственото, което не ѝ достигна на Фахрие, беше подреждането на приоритетите. Някак името ѝ се спрягаше в пространството много повече във връзка с предложението за брак, клюките около годежа ѝ, модните ѝ линии и прочие, отколкото със сериала, който снима в момента. Да, явно за Турция това е правилната стратегия – тогава говорят за теб, когато могат да ти надникнат под чаршафите – но все пак, мое лично мнение е, че професионализмът изисква да поставиш на първо място работата си. Разбира се, в личен план не бива да е така, но когато си публична личност и хората те познават благодарение на работата ти, би трябвало да показваш най-напред нея, а останалото да бъде само „гарнитура“. При нея основното и гарнитурата бяха с разменени места. Не казвам, че това е причина за слаба работа! В никакъв случай! Когато Фахрие снима, тя снима! Не се занимава с глупости. Но все пак, за мен нещата бяха обърнати. Пък де да знам... може би, съм свикнала покрай Енгин. Понеже той винаги поставя работата си на първо място и говори в публичното пространство само за нея, и аз съм свикнала да не се интересувам от друго. Нейсе...

   Ако мога да посоча истински голям недостатък на сериала, това е осакатяването на любовната линия. Самата история, развитието ѝ плачеха за повече любов! Цензура ли беше, самоцензура ли беше, не знам вече, но... буквално ни ограбиха любовта и целувките. В последната серия с ръка на сърцето признавам, че Селви не беше убедителна влюбена. Когато плачеше в леглото до Дахан – да, повярвах ѝ. Но после, в романтичните моменти тя беше някак дистанцирана, ненужно срамежлива. Вие виждате ли логика? В предишния епизод имаме една опасна и страстна Селви, която се кани по телефона да препоти доктора и на него чак му става горещо – почва да се разсъблича. А в този – тя седи на десет сантиметра от голото му тяло, залепва му превръзката, той я обдишва с огън, а тя... срамежливо поглежда надолу и почва да говори за брат си. Това не е една и съща жена! И в този епизод поне на три места целувките ни бяха спестени. Е, ако са знаели, че ще ги спират, поне да ни ги бяха дали! Та да си ги нарежем на гифчета и клипчета, да ни топлят през следващите кой знае колко месеци (или не дай Боже, години! ), докато Енгин отново се появи на екран.

   Д а х а н. ДАХАН!!! (Представете си, че го произнася Закире тейзе. За мен тя най-сладко от всички герои му произнасяше името.) Енгин сътвори нова легенда. Толкова дълбоко бръкна в душата си и в нашите души, че белезите са незаличими. Когато чух как ще се казва новият герой на Енгин – Дахан Сойсюр – си казах: „Е, не можаха ли да му измислят по-неблагозвучно и трудно за произнасяне име?“ Признавам, и досега ми е трудно за произнасяне. Но вече го обичам. Обикнах Дахан завинаги. А Енгин изкатери поредния си осемхилядник. Не смея да кажа кой от тях е Еверест. Но всичките са еднакво трудни за изкачване, еднакво величествени и будят еднакъв респект.

   Толкова много лица ни показа Енгин в Дахан! Имам усещането, че е играл няколко роли. Младият влюбен и глупавичък Дахан, студентът по медицина, направил по невнимание бебе на приятелката си... упоеният Дахан, който не осъзнава какво страшно чудовище лети към него... отчаяният, объркан Дахан в затвора... Дахан с искрицата надежда в очите при идването на Селви... освободеният депресиран Дахан... озлобеният, изпълнен с горчивина Дахан... безмилостният интелигентен отмъстител Дахан... младият мафиот Дахан... неистово привлеченият от красивата жена мъж Дахан... подозрителният Дахан... влюбеният Дахан... Като хамелеон беше! Във всеки следващ епизод чаках да видя новото му лице, новите му изражения. Толкова много бяха, че наистина вече копнея да го видя в нов филм.

   Да не говорим колко красив е станал Енгин. Дори, когато отрязаха божествената му коса, продължих да го гледам като хипнотизирана. Ръцете му, очите му, устните му – от всичко лъха една стилна, спокойна мъжественост. Дали копаеше гробове, рендосваше дъски, превързваше ръчички, размахваше пистолет или галеше коси – той беше неотразим и магнетичен. Сигурна съм, че тепърва ще „разкостим“ сериала на сцени и кадри. Сигурна съм, че талантливи момичета от цял свят ще правят клипчета с кадри от него. Сигурна съм, че други ще рисуват картини, ще съчиняват поезия... защото Енгин е вдъхновение. Вдъхновение могат да бъдат само хора с дух. Пластмасовите кукли по витрините не могат да вдъхновят никого. Нито снимките по билбордовете. Само духът събужда духа. Затова и Енгин ще си остане любимец на хората с дух. Всички, веднъж усетили силата и богатството на неговия дух, остават завинаги при него.

   Обичам те, Енгин! И винаги ще те обичам! Ölene kadar!