Публикувана: 6 март 2017, 13:51 ч.
Последно мнение: 8 март 2017, 22:54 ч.

Още една тема за "неблагодарните" деца

8 679
35
1

# 15 7 март 2017, 14:52 ч.

Мнения: 1 701

Цитат на: изгубен-щъркел в вт, 07 мар 2017, 13:50

Има прекалено, прекалено много несъвместими неща описани, за да е истина. Да не си губя времето да правя анализ, ето пример:

Цитат

А аз, глупачката, все още изпитвах някакви сантименталности и се надявам, че имам баща, поне ако се случи нещо с мен и мъжа ми, не дай Боже, да има още един човек, който да помисли за децата ми примерно.

--- няма толкова глупав човек, който да е бил свидетел или жертва на домашно насилие, захвърлен при баби, ограбван от баща си, който да си мисли, че този същия баща ще се грижи за неговото дете. Просто няма такъв човек.

Според мен темата е истинска, а това в което ти се съмняваш са споделените мечтите и надеждите на авторката да има семейства и по-точно баща. Тя е била във фазата, в която още се надявала баща и да се промени. След това идва фазата на примирението, че това няма да стане.
И аз съм се питала, какво е да израстнеш с родителите си, да си обичан и подкрепян от родители, за съжаление няма да го изживея в този живот.

# 16 7 март 2017, 16:49 ч.

Мнения: 1 664

Разбира се, че е истинска темата. С последните 2 мнения съм съгласна. Просто нещата, които не можем да променим, трябва да приемем.

# 17 7 март 2017, 17:23 ч.

Мнения: 51 060

Също от личен опит съветвам да се гледа напред, никога назад. Simple Smile

Те няма да се променят, и не си струва да си тровиш мислите с тях.

# 18 7 март 2017, 17:24 ч.

София
Мнения: 20 858

Не съм сигурна пързалка или не, но как авторката да разкара отровните си роднини, след като те са й се лепнали и се държат все едно нищо не е станало? Ами те постоянно напомнят за себе си, как да ги забрави?

Предварително се извинявам за черногледството, но АМАН от възвишени приказки, че материалното няма значение. Едно е родителите да нямат жилище и да не ти дадат, а съвсем друго е да го изядат и изпият. Ако се гъчкате някъде при свекъри или изплащате едва ипотека? Каква е ползата от такава Пирова победа - да бачкаш като изоглавен и да си докараш някаква болест от стрес, след като е имало и по-безболезнен начин?

Характерът е следствие от преживяното до момента плюс наследственост. Ако си недоверчив и черноглед, няма как да не си спомняш хората, които имат вина за това. Та...гледането напред е задължително, но игнорирането на миналото е трудна работа.

# 19 7 март 2017, 17:41 ч.

Мнения: 1 664

Цитат на: Cuckoo в вт, 07 мар 2017, 17:24

Предварително се извинявам за черногледството, но АМАН от възвишени приказки, че материалното няма значение. Едно е родителите да нямат жилище и да не ти дадат, а съвсем друго е да го изядат и изпият. Ако се гъчкате някъде при свекъри или изплащате едва ипотека? Каква е ползата от такава Пирова победа - да бачкаш като изоглавен и да си докараш някаква болест от стрес, след като е имало и по-безболезнен начин?

Характерът е следствие от преживяното до момента плюс наследственост. Ако си недоверчив и черноглед, няма как да не си спомняш хората, които имат вина за това. Та...гледането напред е задължително, но игнорирането на миналото е трудна работа.

Тях и разбиранията им тя не може да ги промени, колкото и да иска. Вреди на себе си по този начин, припомняйки си всички негативи.

Така е. Но не е невъзможно. Контактуваш с хора, с които се чувстваш добре. Може и помощ от психолог да се потърси, ако се налага. Тя е нужна на детето си и мъжа си здрава физически и психически, за вбъдеще. Безсмислено е да се тормози за минало - хора и събития, които не може да промени.

# 20 7 март 2017, 18:00 ч.

Мнения: 851

Не е до игнориране на миналото, а да си квит с него. Не да го изживяваш пак и пак с надеждата да се подреди по друг начин. Авторката има свое дете, за което да се грижи, но още ѝ е мъчно за детето, което е била. Разбирам, но не става така. Тя ги търси и очаква да се променят, не ѝ се лепят сами.

# 21 7 март 2017, 18:04 ч.

Мнения: 1 701

Цитат на: Cuckoo в вт, 07 мар 2017, 17:24

Характерът е следствие от преживяното до момента плюс наследственост. Ако си недоверчив и черноглед, няма как да не си спомняш хората, които имат вина за това. Та...гледането напред е задължително, но игнорирането на миналото е трудна работа.

Не съм съгласна. Характерът се изковава и от самият човек, ако е проумял грешките си и иска да се промени. Но на повечето им е по-лесно другият вариант, да изберът по-лесният живот, когато се направят, че нямат отговорност към децата и. Тези хора нямат и отговорност и към обществото -> не плащат данъци, не си подсигуряват старините и само чакат като паразити, друг да им решава проблемите. не са изградили нищо в живота, а само са ссипвали, за това и разпродават и профукват всичко. Колкото и пари да се инвестира в тях, те винаги ще ги продукат с лека ръка, без да помислят за деца и внуци, те мислят само за себе си.

# 22 7 март 2017, 18:09 ч.

София
Мнения: 20 858

Цитат на: Madame_Butterfly в вт, 07 мар 2017, 18:04

Цитат на: Cuckoo в вт, 07 мар 2017, 17:24

Не съм съгласна. Характерът се изковава и от самият човек, ако е проумял грешките си и иска да се промени.

Горе-долу е едно и също, с различни думи. Всъщност какви са нейните грешки? Аз не виждам

# 23 7 март 2017, 18:17 ч.

Мнения: X

Финансовата страна на живота има значение.
Освен това, тя изтъква колко финансово безотговорен е баща й, като част от цялата картинка, а освен това, това е и нещото, което е най-лесно за смилане от околните. Ако тръгне да се жалва как няма самочувствие, как е имала нужда от малкооо помощ, за да завърши мечтаното образование, как .. как.. как и още милионите неща, които произтичат от липсата на баща, по-трудно ще бъде разбрана. Илюстрирайки чрез финансите просто е най-лесно да покажеш безотговорността.

# 24 7 март 2017, 18:26 ч.

Мнения: 1 701

Цитат на: Cuckoo в вт, 07 мар 2017, 18:09

Цитат на: Madame_Butterfly в вт, 07 мар 2017, 18:04

Цитат на: Cuckoo в вт, 07 мар 2017, 17:24

Не съм съгласна. Характерът се изковава и от самият човек, ако е проумял грешките си и иска да се промени.

Горе-долу е едно и също, с различни думи. Всъщност какви са нейните грешки? Аз не виждам

Няма грешки в авторката, грешките са в баща и, безотговорен тип. И той амият е можел да го промени, но не е искал. Промяната изисква и да се вложи старание, но той защо да го прави, като има и по-лесен вариант и така се е докарал на това положение. Имал е стотици шансове в живота, но защо да се напъва.

# 25 7 март 2017, 18:32 ч.

София
Мнения: 20 858

Е, значи не сме се разбрали, аз имах предвид характера на авторката.
Може би защото аз самата преживях наскоро подобен период и когато мисля колко съм се променила - няма начин да не се сетя с не особено добри чувства заради кого.
Мисълта ми е, че миналото те дърпа, ти го дърпаш, абе борба си е.

# 26 7 март 2017, 21:13 ч.

Мнения: 4 731

Цитат на: кукумицинка в пн, 06 мар 2017, 15:19

Цитат на: Turbulence2017 в пн, 06 мар 2017, 13:51

Уточнявам, че аз не получих нищо от тази сделка, нали не съм пряк наследник...

Никога не ми е пукало за, ако щеш, хилядите евро, от които те са ме лишили...

При живи хора няма открито наследство, че да има каквито и да е наследници. Разбира се, че могат да си се разпореждат както си искат със собственото си имущество, без да са длъжни да оставят нещо в наследство. Когато починат вече, това, което са оставили, е наследство, със запазени части и пр.

Не са те лишили от хиляди евро - това, че не са ти ги дали, не значи, че са ги взели от теб.

Много правилен коментар. Никой не може да те лиши от нещо, което никога не ти е принадлежало. Продавали имоти, купували, техни са си и имат право да правят с тях каквото си поискат. Ти нямаш думата изобщо и не би трябвало да се чувстваш ощетена по никакъв начин.

Посоката, в която вървят мислите ти е погрешна и вероятно заради това страдаш.

Аз имах детство и юношество много подобни на твоите. В първия възможен момент излязох от къщи, взех си живота в ръце и не погледнах назад. Не ме интересува кой какво продал, построил, купил, не искам и да знам. Не искам да знам живи ли са, умрели ли са. Контакти не допускам, нямам никакви угризения на съвестта или някакви сантименти, че ми били родители и трябва да проявявам загриженост.

Миналото често те дърпа назад, да, обаче човек затова пораства, психиката му узрява и трябва да се издърпа в настоящето сам. Не ги мисли, гледай си семейството и ще ти е по-леко на душата.
Мисля, че темата е съвсем истинска, толкова много хора познавам с подобно съсипано детство.

# 27 7 март 2017, 21:45 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 13 196

Не мога да си представя да продам имот ,да оставя детето си без дом,да имам хиляди евро и да не му дам нищо.Не е нормално за мен.Аз просто се чудя на тия хора как не им е неудобно,как не се чувстват виновни,как не ги е срам да те търсят.

Авторке на твое място изобщо нямаше да разговарям с тях.

# 28 7 март 2017, 22:36 ч.

Мнения: 51 060

Да, както те не са ти били длъжни като си била дете, така и ти няма да си им длъжна. Нито да се виждате, нито да ги гледаш. Толкоз.
Наистина има много хора с подобни роднини.

# 29 7 март 2017, 22:56 ч.

Мнения: 24 887

Цитат на: Brie в вт, 07 мар 2017, 21:13

Аз имах детство и юношество много подобни на твоите. В първия възможен момент излязох от къщи, взех си живота в ръце и не погледнах назад. Не ме интересува кой какво продал, построил, купил, не искам и да знам. Не искам да знам живи ли са, умрели ли са. Контакти не допускам, нямам никакви угризения на съвестта или някакви сантименти, че ми били родители и трябва да проявявам загриженост.

Аз също имах баща алкохолик, но още в детството знаех, че няма смисъл да поддържам отношения с него и сега, като се обърна назад, установявам, че и за момент не съм си помислила, когато съм била в някаква нужда, че мога да се обърна към него, не съм се и сещала, че съществува. Когато почина, не почувствах нищо повече, отколкото чувствам към непознат човек, защото на практика не го и познавах в съзнателния си живот. Майка ми не е забранявала контакти, но той не е проявявал кой знае какъв интерес. Все пак, не мога да си представя, че ако беше и побойник, освен алкохолик, майка ми би допуснала децата ѝ да поддържат връзка с него. И въобще, майката е много странен фактор в тази история. Цял живот по квартири, натирила си единственото (?) дете до 12-годишна възраст при бабата и дядото... Толкова свободна от ангажименти жена спокойно може да работи и да си купи жилище, както и да плати сама образованието на единственото си дете. Особено преди 20-30 години жилище не се е купувало толкова трудно. Като бях дете, до нас живееха 2 сестри - разведени жени с по 2 деца, пак алкохолици им бяха мъжете, не плащаха издръжка. Бяха ги настанили двете сестри в един апартамент, после едната го закупи, другата пък закупи друго жилище. Майка ми също с 3 деца и без да получава издръжка, си закупи сама жилището... И тези случаи не са изключение, а по-скоро правило. Който иска, се оправя. Който не иска, все някой друг му е виновен.

Препоръчани теми

Просто история

Приятелката ми се жени?

Семейно развитие

Свиди му за мен да търся ли друг

Причина:

Причина: