Не се разбирам с майка ми

Леле, Уиш, до момента си мислех, че моята родителка държи палмата на първенството по злоба, опити за манипулация, бруталност и неадекватност, обаче твоята току-що я удари в земята.
Всъщност аз отрязах пъпната връв напълно преди повече от 20 години, иначе сигурно щеше да я стигне и надмине, ако й бях дала възможност.

Затова като чета такива теми пуснати от някоя добра душа, която искрено страда и се жертва, и се измъчва и си мисли, че вината е в нея, а не във всепоглъщащото чудовище, което й се е увесило на врата ми става много жал.
Дано авторката намери сили в себе си и реши проблема, така че тя самата да страда най-малко.

Ей, Уиш, животът хич не те е жалил. Поне с внуците разбира ли се, макар да ме съмнява.
Хубаво е съпрузите да са привързани  един към друг дори и след Н години, но чак да се сринеш така... Чуждо ми е, а да те гледат 2 баби ми е още по-чуждо

Cuckoo, за други неща пък съм галеник и глезла на тоя живот, та има за какво да съм му благодарна. За внуците е интересно. Докато са бебета и малки дечица, са обожавани. С порастването обожанието от нейна страна намалява, за да отстъпи място на нетърпимост. Дет' се вика, всеки луд с номера си.

Мила, майка ти има ИСТИНСКИ проблем. И това, което прави, не е каприз, а отчаяният последен вик на давещ се. Но ако се откажеш от живота си, това няма да помогне, нито на теб, нито, в крайна сметка, на нея. Няма да върне баща ти. Нищо, никога, няма да запълни празнината, няма да го върне, за да я прегърне и да попие сълзите й... никога.
Потърси специализирана помощ. Тя едва ли ще се съгласи лесно, но направи каквото можеш. Потърси групи за взаимопомощ. Насочи я към форума. Тук има хора на всякаква възраст, с всякакви истории. Намери някой, който да седи през деня с нея - с/у заплащане, да. стига да можеш да си го позволиш. Намери й куки, ако може да плете, научи я, ако не може - научи се и ти, ако не можеш. Ако твоят човек е сериозен, а не просто "приятел", научете се и тримата - по час - два на ден. Направете истинско семейство, ако по начало сте имали такова ериозно намерение - направете си бебе. Викайте я за помощ - дори и когато нямате нужда от такава. Да се чувства нужна на някого - тя в момента се чувства излишна... на себе си дори.

Това е добър съвет, защото случаят е точно за специализирана помощ. Но имам чисто прагматичен въпрос. Какво може да се направи, ако майката твърдо отказва тази специализирана помощ?

Психиатрите не лекуват някого, ако той сам не иска, стига да не е опасен за обществото, разбирай -да буйства. Но консултацията на дъщерята с психиатър може би е добър ход. Лекар може да посъветва за линия на поведение. Например - да  не ходи да я обгрижва и да я остави на неволята - звучи добре, но само специалист може да каже, а и да успокои притесняващата се дъщеря дали това е добър ход.  
 А дъщерята, като избрана роднина (нали майката разполага и с две баби - собствената майка и свекървата), вероятно има възможност да влияе върху майка си. Например, отива и казва - много миришеш от това лежане, къпи се по-често ( нали водата влияе благотворно на нервите, затова давам такъв пример). Или - идвам гладна след работа, моля те, прияла ми се ..... манджа, дето ти я правиш най-хубаво. Така ще накара майка си да стане, да се размърда малко. Искаш да живеем заедно - ами ти с никого не се срещаш, и с мен не се разбираш. Какво стана с еди коя си твоя приятелка?... А може да накара майка си да посети и психиатър.
 И така - стимулът с моркова и заплахата с тоягата, след консултация с психиатър.

Аз бих я взела при себе си . Не ви ли се е налагало да гледате болен/стар роднина? В случая дори  са минали само няколко месеца , очевидно и е тежко на жената.
А какво правиме, ако възрастният е на легло или по- тежко болен, или се губи по улиците? Пращаме го в дом? Наемаме жена?

Моите родители са прекалено загрижени за мен, що се отнася до здравословно състояние, но психически как се чувствам - изобщо не се трогват. Хайде, сега вече са на 80 години, но и преди 20 не беше много по-различно.
Баща ми се опитваше да ми прави забележки и да поставя условия до неотдавна, та чак се принудих да го заплаша, че може да разреди виждането на внука си.

Къде отиде авторката?........Какво стана, има ли развитие случая....

Аз ще ти кажа, щото мен мама така ме е третирала- няма не искам, няма недей.
Водя психиатъра при нея и ако се опита да го изгони, заявявам че и аз си тръгвам и повече няма да й стъпя.
Хората са го казали- " На зла круша, зъл прът".

А психиатърът ще се навие ли на такъв вариант?

Да, плащаш му визитата, взимаш го с колата, откарваш го докъдето ти е казал..........

Била ли е преди това майката господар на живота си или мъжът ѝ е носел отговорност и  за нейното щастие?

Ника на визираната дама с дивана беше Popule.И аз като чета постовете на нея ми прилича.
По темата-За родителите трябва да се грижим,но без да се жертва изцяло личния живот.И аз съм страдала от манипулативен родител, и съвета ми е да се отиде на лекар,да се помага с пари или грижи но без да се прекалява.Жената е под 60 год и надали има нужда от физически грижи.Относно депресията не е нормално да продължава толково време-потърсете психолог.Ако обаче глезите и дондуркате,положението ще става все по-лошо.

Съгласна съм с мненията преди мен, че трябва да се потърси психолог.
Аз напоследък също имам проблеми с майка ми. Малко ми бяха другите простотии , а в последно време не знам какво я прихвана. На рождения ми ден ми вдигна скандал , че със сестра ми трябвало да боядисаме повече яйца с памук, защото тя харесвала шарени яйца , а ние със сестра ми ги направихме по наш вкус... При всяка възможност за почивка чета за държавен изпит и веднъж точно докато четях, тя влиза в стаята и започва да крещи , че съм забравила да забърша праха от бюрото . Сякаш като не съм го забърсала днес , а го направя утре , е голям проблем . Винаги когато има нужда от мен, съм насреща и й помагам, но това никога не се забелязва . Това да й помагам всяка свободна минута е дълг , а ако с нещо сгреша , тогава вече това прави впечатление. Напоследък и за приятелите ми почна... Едната била особена (момичето работи, има сериозен приятел и води нормален живот , не знам кое е особено). . Наскоро имах рожден ден и друга приятелка пък ми подари рамка за снимка . Рамката не е някаква обикновена , красива е. А и тя напоследък имаше доста проблеми, как да очаквам да замисли грандиозния подарък ... Майка ми като видя рамката, каза, че подаръкът не е хубаво и тази приятелка не е помислила за мен. Баща ми е мека Мария и каквото каже майка ми, това става. Всичко това ме потиска , натъжава ме, кара ме да се чувствам зле. Понякога си плача скришом. Загубвам даже желание да идвам да виждам родителите си, а това не е нормално.