Не се разбирам с майка ми

Ами спрете да го правите.

Ами да -спрете.Хмм,..."просто си лежи и си рови в лаптопа,за да се разсейва..." и нищо друго да не изтъква като причина за неставане от леглото месеци наред не е особено сериозен аргумент за това да върти сума ти народ около себе си,не мислиш ли?
Нищо като например стягане в областа на гърдите,студ,световъртеж,болки някъде,гадене,липса на здрав сън, и т.н....НИЩО такова няма.Няма нищо.Да има депресия-може,но не се споменава нищо,няма конкретни индикации.Физически е здрава.
И защо не иска да отиде на психолог-защото той веднага ще разбере,че с поведението си иска да хване близките си в капана на дълга и вината и да и минава номера,за това.
Случая е за психиатър.

Не разбрахме тази жена дали работи-очевидно не,няма ли други ангажименти,приятели и начини да се развлича,личен живот някакъв,контакти с хора.Дали преди е била като характер силна и справяща се или по-скоро тип гледана жена на която и се трепери,а тя само изисква внимание и мрънка и всички са и длъжни.Т.е.тя винаги ли е била такава и сега се е задълбочило или е била от първия тип и след случая се е променила рязко.
Не разбрахме точно колко време е минало от смъртта на бащата(пише само няколко месеца,но колко точно),на колко години е майката(може би около 55г) и дали авторката е единствено дете(вероятно да-за това и това вкопчване в нея)...

Не е никак здраво отношението спрямо дъщеря и-било и рано да се жени(а тя е на 30г.за бога,след 11г връзка,за кога да чака;не одобрява момчето)....т.е. страх от това тя да има свой личен живот,за да не "остави" майка си.Застава на вратата и не и дава да излезе и да отиде на работа и и казва,че трябва да остане при нея сега веднага или повече нямала майка-това нормално ли е?Не желае да отиде до работата на дъщерята си да и помогне с цел да се разсее-предпочита да стои в къщи и да бъде посещавана и обгрижвана.И това е жена може би на около 50+г. т.е. сравнително млада и здрава,а не стара грохнала старица на 80-90г,която има нужда от постоянно наглеждане със старческа деменция.И какво и помагате като ходите и я отглеждате като инвалид или прясна родилка?Месеци са минали от събитието,месеци....Така и правите мечешка услуга,а тя се прави,че има нужда от някой и че не може сама.Ти се надяваш,тя да започне да се ОПИТВА да се съвземе,а тя дали иска или дали се е съвзела,но се прави,че не е(щото не и е удобно) и ще се опита за в бъдеще...евентуално.Тя ви върти на пръст,ти не си спокойна и връзката ти върви на празен ход с години и няма развитие (а ситуацията е удобна за нея)-за това е целия зор...Тя слага прът в колелото ти.А кажете,че всичко това не е манипулация от страна на майката спрямо хората около нея и най-вече спрямо дъщерята, на която и се набива чувство на дълг и вина,ако откаже да бъде разигравана.
И какво значи "дано в бъдеще да не ни се налага да я оставяме сама".Точно това тя трябва да разбере и приеме,че за в бъдеще ще се наложи да бъде сама и да се справи с това предизвикателство някак си-да има някакъв свой личен живот,свои контакти и хобита и че живота продължава в крайна сметка.Защото идва време,когато е повече от нормално детето да си изгради свое семейство извън дома и да се откъсне,ако може без драми и насаждане на вина...Това,не значи,че майката ще е изоставена,но просто отношенията ще са на друг етап.

То скоро авторката ще е за психиатър, а майката може да си откара така още 100 години. На нея й е много добре така. Явно е от хората, които се чувстват щастливи само когато тормозят някой друг. Намерила е просто нова жертва и си продава фасоните.

Аз съм опитвала и успяла. Това е все едно да не заведеш детето си на лекар, защото не иска.
Хайде няма нужда от проповеди. Момичето има реален проблем, както и майка и и не е нужно да си провали живота за нещо, което се лекува, а ако не се лекува, то поне може да се потърси допълнителна грижа.

Момиче, ако продължиш да я гледаш като бебе, тя никога няма да се възстанови. Всъщност едно бебе и на нея добре ще и дойде. За психиатъра не я питай. Запиши и час и я заведи. Ако питаш, тя винаги ще отказва.

Майка ти е млада и има шанс за нормален живот, да не говорим за теб.

Родителите ми / Бог да ги прости/ бяха прекрасно семейство.
Когато баща ми почина , майка ми се срина.След погребението със сестра ми решихме да се редуваме да спим при нея за да не е сама.След около 7-8 дни , майка ми сама каза" айде всяка при семейството си"
Било и е тежко, много тежко.Всяка вечер тя пишеше в една тетрадка, пишеше на баща ми, разказваше му как е минал деня и.Споделяше му и мъката си и радостните моменти.Беше нещо като дневник , сякаш това я държеше, тези моменти на " споделяне" с него.
За съжаление си отиде две години след него.

99,99999% ще стане точно така. По-горе някой написа, че най-вероятно майката е била гледана и глезена от мъжа си жена, а сега се е вкопчила в единственото си дете. Наистина, това е най-вероятната версия и на авторката ще ѝ трябват железни нерви.

Познавам една такава майка. Затова си позволих да дам съвет на авторката да действа с железни нерви и да има готовност, че може да се наложи ампутация.

Уиш, ми как няма да е сама, то така разгонва всички. Аз разбирам мъка-мъка, ама един живот имаме и той е да се живее. Спокойно може и сега да си намери друг мъж, който да я гледа и глези

Ми, да пуснем една обява "Търси се мъж за мамата на съфорумката", па дано ѝ излезе късмета.

Не така, не работи. Оглеждаш всичките си познати на подходяща възраст, най-добре майка ти да не ги познава. И организираш няколко "спонтанни и случайни" срещи. Повикай някой подходящ да и поправя бойлера, да ремонтира нещо си, ако трябва симулирай повреда на домакински уред. Нямаш полза да ти ремонтират климатика две момчета на 20. Намери подходящ по ЕГН техник и действай. Може нищо да не стане, ама де да знаеш, може и да излезе заек от тоя храст.

Аз мислех за майката на съфорумката. Моята вече е на 70. Дето се вика, няма живи съученици. Ще трябва да ѝ търся мъж сред експонатите в музея.

Е, не, за майката е рано. Трябва повече от година и половина-две да минат за да има смисъл от маневри.

Да, ама поне сме дали идея за бекъп план за в бъдеще на авторката.

А майката не  се ли страхува, че от толкова залежаване ще получи декубитални рани?
Много сте я разглезили бабите и вие.
Предполагам е 55- 60 годишна, как може да се отпусне така?
Почти набори сме, имам единствена дъщеря и не си представям да легна и да я манипулирам така.
Колкото и да ми е мъчно от загубата - ще се стегна, ще ходя на работа, ще се разхождам.
За мене опечалената майка е завършен егоист и не заслужава обгрижване от цялата рода.
По-нормално ми се вижда свекърва и да скърби за загубата на сина си.
Бих поговорила с нея и бих и дала срок да се вземе в ръце. Когато идвам ще искам да я намеря станала, напазарувала, почистила и сготвила нещо вкусно за дъщерята и зетя. Това, че не са подписали - не е повод да не ги счита за семейство. Дали ще правят деца си е тяхна работа.

Авторке, така, както го описваш, най-вероятно обяснението на поведението ще се окаже все пак медицинско -психиатрично. Не се опитвай да проявяваш разбиране, а просто отиди и се консултирай с психиатьр с или без нея. Моя приятелка бра подобни ядове с майка й, която беше с диагноза депресия. Включително и в болница лежа. Ако положението се задблбочи, сьвсем ще ти стьжни живота. На моята приятелка майка й беше така -здрава, права жена, лежеше с месеци в леглото, не искаше да става, да се храни, да се кьпе. Нямаше физическа причина, която да й пречи. Жената беше много интелигентна, готина, но депресията я сьсипа.
Обьрни внимание в това направление, ако трябва уреди домашно посещение, да й изпишат лекарства и т.н.

E, едва ли ще получи рани. Чат пат сигурно се разхожда из жилището. Но пак си е залежаване. Аз съм залежавала 2-3 пъти заради дискова херния обаче. Обездвижването действа много депресиращо, ама много. Трябва да се намери начин майката да става повече. Затова казах да се спре това излишно обгрижване.
Авторката да вземе една седмица да не ходи хич. Ако и се обади, да каже, че е болна и с висока температура. Не е хубаво да се лъже, ама може и да помогне да я отрезви.