От първия ден майка каза че неможе да живее сама и така месеци я гледаха двете ми баби(майката на майка и свекърва и) и ние,но всеки си пое по пътя. Майка все още не става от леглото и настоява живеем при нея защото неможе да живее сама. След разговори с приятеля ми решихме засега нещата да си останат така но нали по често ще ходим да я виждаме и ще се грижим за всички нужди които има докато можем и докато си стъпи на краката. Но това не се хареса на мама и се започнаха болезнени разправии как ми била майка,трябва да я гледам, че това не било грижа , ако не отида да живея при нея да забравя че имам майка и накрая изкара приятеля ми, че не е за мен, че ме тормози което не е вярно. Всеки път като се видим или се чуем нещата се повтарят:започваме с разговори стигаме до скандали обвинения.Чувствам се виновна,объркана, На път съм да рухна психически.
Обичам майка ми но не издържам на този тормоз.Моля ви кажете как да постъпя. Приемам всякъкви съвети, благодаря