Не се разбирам с майка ми

Не зная дали ще ти стане по-леко, ако ти кажа, че нямаш основания да се чувстваш виновна. Нищо лошо не правиш, че искаш да живееш собствения си живот, вместо да го принасяш в жертва на изискванията на майка ти. Дано това при майка ти е временна криза, защото в противен случай, нещата няма да се оправят без ампутация.

Не бих клекнала пред такива манипулации, даже са ми малко противни.
На колко години е тя? Не разбирам как трябва да я гледаш? Какво се очаква да правиш за нея?

Опасявам се, че колкото повече отстьпваш, толкова повече ще се увеличат претенциите и изискванията.
Отделно, че е гневна след загубата и иска някьде да канализира тези чувства. Ирационално е, но явно не може още да се справи сьс загубата. Опитайте се да се консултирате с психолог.

Аз започнах да ходя на психолог, предложих на майка да отиде, да отидем заедно, но отговорът беше че няма да отиде, че психолога на мен ще ми каже това което искам да чуя, а на нея как трябва да живее заради децата и, психолога дали ще живее по този начин който съветва и т.н. Един път отидох и 3дни се разправяхме

Мило момиче, аз имам сходен проблем...много е тежко, разбирам те на 100%, подозирам, че тези прояви на майка ти не са се появили току така след загубата на баща ти, то си е до характер. Може би преди са би ли по-редки поради причината, че не е била сама. Моли се за душата й да се смекчи, вярвай и се моли това е:)
Аз така правя, но се караме през ден, дори и на километри разстояние тормоза е налице....разстоянието не е оправия. Бог да е с теб!

Понякога болката се превръща в озлобеност, дано не съм права! Прегръщам те!

Искам да и помогна да излезне от това състояние, но как,как  като ме кара да се чувствам виновна, за всяко нещо което направя или предложа да направим

 
Благодаря

Не знам защо връзката ти след 11 години не е мръднала напред, но ще ти кажа, че майка ти, явно си мисли, че ти не си обвързана и като така, се полага да бъдете заедно и ти да я гледаш.

Може и това да е нейния начин да те накара да се размърдаш и да решиш какво ще правиш с живота си, и да погледнеш вечния си приятел с трезви очи.

Благодаря

Благодаря за подкрепата
Моля се всеки ден

Благодаря за съвета

Здравей,

аз много не обичам да давам съвети, но опитах да се поставя на твое място. Мисля, че майка ти е изпаднала в тотална безпътица и отчаяние. Сигурно не е лесно да загубиш половинката си, след толкова години. Вероятно тази настойчива нужда от внимание, е страх и ужас, че и предстои живот в самота.

Единственото, което ми хрумва, е да отидеш, например за 1 седмица при нея. Но през тази седмица, опитай да не говориш пред нея с приятеля си. Нека се успокои, че е единствена за теб, че е нужна само тя някому. Гответе си, говорете си за глупости. Не говори за себе си и бъдещи планове. Накарай я да ти говори, спомени, как се чувствате след загубата.

Лягай си до нея, както, когато си била дете. Накарай я да усети, че е важна за някой. И може би, надявам се, вечерите преди да заспите, може да ти каже страховете си, да поговорите...

Не знам, аз бих опитала това. Ако не стане поне, ще съм опитала. Може и за по-дълъг период. Дано намериш подкрепа от приятеля ти. Аз лично бих се преместила даже за месец. Толкова си обичам майчето, че ако я видя в такова състояние ще разваля целият си личен комфорт, за да се опитам да й спася душата.

 Стискам ти палци, да намерш разрешение 

Благодаря, това също е добра идея,  ще опитам

Е в края на краищата минали са месеци от смъртта на баща ти, през които месеци майка ти е била на отглеждане при бабите ти и още не става от леглото. Що са глупости и нескопосни опити за манипулация?

Отиването при нея за седмица-месец-година и лягането в нейното легло както когато си била дете няма да помогнат ни най-малко, а само ще задълбочат проблема ти. От молитви пък файда съвсем не виждам.

Аз бих си продължила собствения живот какъвто е бил до момента преди баща ти да почине. Ако сте ходели при тях веднъж седмично, бих продължила да ходя веднъж седмично. Нужна е твърдост и спокойствие. Трябва да й покажеш, че имаш собствен живот и ангажименти, а тя като възрастен човек, който при това е и родител, трябва да има свои такива.

Намесата в личния ти живот и коментарите относно приятеля ти считам за недопустими. Трябва да поставиш ясни граници и да си готова да ги отстояваш, защото иначе ще ти се качи на главата.
Каквото и да правиш тя все ще мрънка и все ще й се струва недостатъчно по простата причина, че и на фльонга да се вържеш, баща си не можеш го върна.

Постарай се да не допускаш истерични изблици и скандали. Ако видиш, че се заражда скандал, кажи й че ще разговаряш с нея, когато тя е в нормално състояние и си излез или затвори телефона.
Това ще спомогне за запазване на що-годе нормални взаимоотношения, защото при скандал една дума води до друга и хората си наговарят ужасни неща в опитите си да наранят другия.

Аз например съм чувствителна и злопаметна и подобни сцени ми променят мнението и отношението към въпросните хора безвъзвратно.

Всичко това разбира се, при условие, че майка ти не е пълен инвалид, който изисква грижи 24/7. Но аз и в такъв случай не бих оправдала този енергиен вампиризъм, защото за такива случаи си има и съответните варианти.