Не се разбирам с майка ми

С дивана е Популе. Друга звезда.

Също на нея ми звучи с претенциите си как всеки й е длъжен, та се замислих да не е сменила ник-а, но да е тя.

Минала съм през всичко това, Когато баща ми почина, майка ми, която дотогава беше най-добрата ми приятелка, се срина. Опитвах се да помогна по всякакъв начин. Нощувах една седмица при нея, но после трябваше да се върна в къщи, защото имах семейство и двама тинейджъри. Поиска да се преместим при нея, но аз отказах. У нас беше тясно и не можех да я вземе, но и при нея нямаше място за още 4 човека. Знаех, че за нея е много тежко и се опитвах да я утеша, но тя  упорито си искаше трагедията. Отказваше по всякакъв начин да излезе от тежкото си положение. Настояваше да ни прехвърли на мен и на брат ми апартамента и всички имоти, които има. Категорично отказах, защото тя искаше да се докара до колкото се може по-зле. Питах я, защо предпочита да я съжалявам, вместо да я обичам. Не искаше да ме разбере. За нея съжалението и обичта имаха едни и същи прояви. Съжалението беше по-лесно постижимо. През ден, след работа отивах да я видя и да й занеса нещо за ядене, да почистя или нещо друго. Всеки път заварвах мрачна сцена. В почти тъмната стая свети мижава нощна лампа, а тя лежи отчаяна на леглото, загледана в снимка на баща ми. Беше му устроила нещо като малък параклис в единия край на стаята. Един ден излязох по-рано от работа и минах да я видя. Влязох и я заварих да си пие кафето, с цигара и в относително добро настроение. Това хем ме зарадва, защото беше добре, хем ме заболя, защото си дадох сметка, че мрачните сцени бяха специално за мен. Опитваше се и да ме накара да ревнувам, като се правеше че не ме забелязва, че другите са по-важни за нея. Изобщо използва целия си арсенал за манипулация. За себе си реших, че ще направя всичко необходимо за да бъде живота й задоволен, но няма да допусна да съсипе моя. Така и стана. Ходех, миех, чистех, готвех, ремонтирах, но не й позволих да ме нарани....Все пак болеше ме, че никога, ама никога не се сети да ми каже, че й е мъчно, че съм загубила баща си. Малко след смъртта на баща ми, брат ми се премести при нея. Аз продължих да ходя и да помагам, но ние вече нямахме тази хубава връзка, която имахме някога. Тя почина преди няколко години. Бавно, много бавно започнах да си спомням онзи хубав човек, който беше. Сякаш изтърквам наслоенията от скъп за мене образ, но все нещо остава.

Надявам се, авторката да прочете поста ти и да си направи съответните изводи.

Майка физически в здрава, помолих я да отидем на психолог но категорично отказва, утре пак ще опитам. Имам дълг към майка не съм я оставила,психически не издържам денонощно да разговаряме  как всички животи зависят от от мен, как трябва да я гледам, как сега веднага да оставям да живея при нея иначе да забравя че имам майка и как след всички разправии тръгвам на работа но на врата ме спира и всичко се повтаря, после след обед се обаждам и всичко това наново. Предложих и да идва с мен на работа, може да ми помага, може да се почувства по-добре и така неможе но иначе всичко от мен зависи
Обичам майка и затова потърсих помощ, за което благодаря, почувствах се малко по уверена, че  ще мога да помогна на майка

Ролята на жертва е удобна-буди съжаление,изисква внимание от околните,всички да се въртят около нея и става на нейното.
Но не се знае дали случая е такъв или просто жената е по-лабилна и не може да се справи сама.
Ами ако и свекървата на майката легне нещастна,защото е голяма травма да загубиш детето си-тогава на нея кой ще и обърне внимание,нея кой ще я обгрижва-снахата....?

 А не е ли по-естествено майката вместо да занимава детето си да се обърне към своята майка....да я викне при нея или тя да отиде у тях за по-дълго,да се срещат с лекари или там каквото трябва,щом иска да има някой около себе си.Бабата вероятно още е във форма и има достатъчно време като пенсионерка- до сега е ходила често при дъщеря си.Не е ли по-подходящо да се обърне към майка си за такава подкрепа...А няма ли и някоя близка приятелка на която да се довери,да и намери с нещо да се развлича....?


П.С.Авторке,сега прочетох и последния ти пост- поведението и е крайно ненормално....и наистина има нужда от специалист.

Не знам защо авторката спести причината за неставането от леглото вече месеци наред?
Не може да не си дава сметка, че това е основното, щом ни го съобщава, но пък явно, има причина да спре без обяснение.
От друга страна, за мен, 11 години да живееш с приятеля си на квартира без развитие на отношенията, няма как да не тревожи майка ѝ ти и няма да се учудя, ако това е неин отчаян опит да я отдели от него, за да ѝ даде възможност да се огледа и да си направи равносметка.

Само мисълта, че от 19 годишна живее с този човек, което значи, че нищо не е видяла от живота, си е за втрисане.

От малка непълнолетна започнах да работя, на 18 години изпаднах в лека депресия незнаех какво да правя със себе си, майка реши че за мен е по добре да се отделя да си намеря работа и така с нейна помощ се отделих от родителите ми. Година по късно срещнах приятеля ми(казвам приятел защото нямаме официален брак иначе като отношение  сме семейство)   със когото незаживяхме веднага. Да сигурно съм пропуснала много но и много преживяхме за което несъжалявам. Сами двамата сме се справяли. Винаги сме се подкрепяли. Относно брак и деца това е друга тема в която през годините съм получавала съвети от майка как все още е рано дори и сега е рано.Не я виня все пак решенията и грешките са мои. Само да допълня, че месеци преди татко да загине обмисляхме за дете , но сега съм още по далеч от това

И пак спести причината за неставане от леглото 

Извинявай, причината не е физическа, просто лежи и се рови на лаптопа, казва че това я разсейва

И нищо друго ли не изтъква като причина....

Извинявай, но състоянието и не изисква чак такива грижи. Още повече пък да напускаш мъжа, да се нанесеш при нея, защото на нея просто и се лежи. Опитала ли си се тези неща, които те измъчват да ги споделиш с нея. Казвали ли си и, че не е редно да те манипулира по този начин, че си голям човек и си имаш свой живот. Също така може да и кажеш, че ти също си загубила баща, а свекървата - син. И поведението и е ужасно. Но за съжаление има такива родители, които искат да удавят в нещастието си най-близките си.
Като за начало може да спреш да я обгрижваш толкова. Тук виж станала и си почистила, сготвила и напазарувала.
Впрочем майка ми преди години имаше подобно поведение спрямо брат ми. Беше си въобразила, че сме длъжни да живеем с нея. Даже си мечтаеш как и двамата ще създадем семейства, но ще живеем заедно. В тристаен апартамент И изведнъж брат ми реши, че ще се изнася на квартира. Просто беше вече достатъчно самостоятелен и искаше да живее вече сам, а не със сестра си и майка си. Майка ми го изживя тежко. Но брат ми си беше директен. Големи скандали бяха и и трябваха едва ли не години за да проумее, че децата рано или късно отлитат. Сега го проумява, но пак понякога мрънкоти.
Колкото до взаимоотношенията ти с приятелят ти, също не мисля, че е права да се бърка. Освен в крайни ситуации.

Само това

Кой ѝ пазарува, кой чисти и пере?

Пробвали ли сте да не го правите, за да се принуди да стане и да се размърда?

Аз пазарувам, готвя пера, ходя плащам сметки и когато имам време чистя, приятелят ми се грижи за мъжката работа и това не ни тежи стига да виждам, че майка поне се опитва да се съвзема, надявам се да се спрем да се тормозим и да не се стига до там да я оставям напълно сама