Аз не съм сигурна, че това е абсолютна истина във всеки случай.
Много често майката разчита точно на чувството за синовен дълг и си разиграва коня както си иска. Действа се на принципа: Жени много, майката е една.
На какво разчита майката, може да каже тя и всяко друга, която има порасло и омъжено/ оженено дете.
Всичко друго са предположения и тълкувания на хора, които понятие нямат, но пък са убедени, че е точно както го мислят.
И което е най- забавното- всички майки с малки деца тук, са категорични, че каквото те кажат, това трябва да бъде, защото децата са техни и ако бабата не се съобрази, е редно да бъде санкционирана дори и да не вижда внучето.
И какво се получава- до пълнолетие, детето трябва да слуша и приема за единствена истина думите и решенията на майка си, но когато се ожени, автоматично трябва да се пренастрои, да изтрие от паметта си всичко, изградено като отношения с родителите, за да започне на чисто, според вижданията на жена си за новите приоритети.
Което няма как да се получи, но човек го разбира когато малко от малко помъдрее и се сети, че както е майка на малко дете, така и то расте, и че двата успоредни коридора не могат да се пресекат, освен ако тя не успее да овладее несигурността си и комплексите си.
Защо толкова ти харесват крайностите? Не са полезни за никого. А освен че са вредни за
Взимам отношения по настоящия казус, защото съм била свидетел на нещо подобно и мога да разбера донякъде такъв разрив в отношенията. Историята ни е поднесена от човек, видимо заемащ страна и стана ясно, че 