- Публикувана: 11 март 2017, 20:34 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2017, 11:49 ч.
МАРТенските мами са щастливи- гушкат бебета красиви!- тема 14
Skrech, мен в преносването ме притеснява най -вече проблемите, които имам с пъпната връв -ципестото прикрепяне и това, че едната артерийка е станала резистентна. И от друга страна разбира се ме притеснява, че ми е за първи път и ми е адски непознато, не знам къде ще ме свари и дали ще взема адекватни решения 
да не взема от бързане да забравя и на хората от стволовите клетки да звънна 
да не взема от бързане да забравя и на хората от стволовите клетки да звънна 
vanaya, djfeq, честити рожбички! 
Мис, аз имах разстроен стомах 4-5 дена преди да родя. Вечерта преди да започнат да изтичат води имах сравнително силни болки в кръста, които не се облекчаваха от нищо, и много силни стягащи регулярни, бракстън хикс (поне мисля че са такива, защото самото стягане не беше болезнено), плюс яко боцкане долу на шийката. Сутринта със ставането изтече малко количество води, но произхода на теча определено не може да се сбърка
Същата вечер се гушкахме и спахме с таткото 13 часа, без причина, цял ден вечер и нощ лежане и спане непробудно. 
За случая на Катерина, мисля че е хормонално обусловено и разбирам тревогите й. Детето няма вина и тя повтори колко много се обвинява, за бой е майка му, която си изключва телефона. Една раждаща жена има нужда от спокойствие и от подкрепа. Какво ще стане ако тръгне раждане, сама ли ще се закара до болницата? Ами ако това им беше второ дете? Много хора намират роднина/баба, който да поеме грижата, и най-често таткото подкрепя майката в такъв момент. Това няма нищо общо със приемане/неприемане на голямото детенце. Аз плаках в родилно защото на 8ми март мъжа ми закъсня с 2 часа за визитация и се молих като кученце да го пуснат да ме види за празника, който така мечтаех да празнувам вече като майка. Исках да кажа, помислете преди да съдите и да яхате метлите.
Мис, аз имах разстроен стомах 4-5 дена преди да родя. Вечерта преди да започнат да изтичат води имах сравнително силни болки в кръста, които не се облекчаваха от нищо, и много силни стягащи регулярни, бракстън хикс (поне мисля че са такива, защото самото стягане не беше болезнено), плюс яко боцкане долу на шийката. Сутринта със ставането изтече малко количество води, но произхода на теча определено не може да се сбърка
Същата вечер се гушкахме и спахме с таткото 13 часа, без причина, цял ден вечер и нощ лежане и спане непробудно. За случая на Катерина, мисля че е хормонално обусловено и разбирам тревогите й. Детето няма вина и тя повтори колко много се обвинява, за бой е майка му, която си изключва телефона. Една раждаща жена има нужда от спокойствие и от подкрепа. Какво ще стане ако тръгне раждане, сама ли ще се закара до болницата? Ами ако това им беше второ дете? Много хора намират роднина/баба, който да поеме грижата, и най-често таткото подкрепя майката в такъв момент. Това няма нищо общо със приемане/неприемане на голямото детенце. Аз плаках в родилно защото на 8ми март мъжа ми закъсня с 2 часа за визитация и се молих като кученце да го пуснат да ме види за празника, който така мечтаех да празнувам вече като майка. Исках да кажа, помислете преди да съдите и да яхате метлите.
Скреч, твоите постове винаги ми действат положително и успокоително 
Не знам защо.
Ще си кажа от какво се притеснявам. От всичко, с една дума паника съм.
Преносването ме притеснява, защо все го свързвам с индуцирано раждане-окстоцин и прочие и от многото четене си мисля, че това е нещо много лошо.
Отделно на детето дали му е добре вътре, още чакане, което вече много ме изнервя, пътуване, ММ е все на работа, няма отпуски, не се знае къде ще ни свари и всичко това ме натоварва.Аз имам кой да ме закара, докторката ме убеждава, че няма от какво да се тревожа и, че ще стигнем,не дава и дума да се чуе за секцио.
Ето, днес пак си казвам, защо се натискам за нормално, ми досега да бях забравила вече. Имам си едно виждане, че за бебето секцио е по-сигурно, за 5 мин. го вадят и го виждаш и това е,не се чудиш добре ли е, какво се случва.И постоянно се чудя дали съм взела правилното решение, някак по-непредвидимо, непредсказуемо ми е нормалното раждане-не знаеш, какво, кога, как.
От др.страна си казвам,да си стои докато си реши, пък макар и да пренося, само да си излиза,че няма смисъл зорлем да се реже, човек дето една операция няма в живота си.
Но...има и друго, аз без упойка не ща да раждам категорично, затова и възможността да не разбера започва ли раждането и имам ли разкритие също ме притеснява.
Защото не искам да изпусна момента с упойката и да не могат да ми сложат.
Много ме притеснява психическата страна и дали ще съм адекватна на момента.
Кате, защо не искаш да кърмиш? Не искам да нахалствам, но ми е интерсно причините една жена да реши да не кърми?
Не знам защо.
Ще си кажа от какво се притеснявам. От всичко, с една дума паника съм.Преносването ме притеснява, защо все го свързвам с индуцирано раждане-окстоцин и прочие и от многото четене си мисля, че това е нещо много лошо.
Отделно на детето дали му е добре вътре, още чакане, което вече много ме изнервя, пътуване, ММ е все на работа, няма отпуски, не се знае къде ще ни свари и всичко това ме натоварва.Аз имам кой да ме закара, докторката ме убеждава, че няма от какво да се тревожа и, че ще стигнем,не дава и дума да се чуе за секцио.
Ето, днес пак си казвам, защо се натискам за нормално, ми досега да бях забравила вече. Имам си едно виждане, че за бебето секцио е по-сигурно, за 5 мин. го вадят и го виждаш и това е,не се чудиш добре ли е, какво се случва.И постоянно се чудя дали съм взела правилното решение, някак по-непредвидимо, непредсказуемо ми е нормалното раждане-не знаеш, какво, кога, как.
От др.страна си казвам,да си стои докато си реши, пък макар и да пренося, само да си излиза,че няма смисъл зорлем да се реже, човек дето една операция няма в живота си.
Но...има и друго, аз без упойка не ща да раждам категорично, затова и възможността да не разбера започва ли раждането и имам ли разкритие също ме притеснява.
Защото не искам да изпусна момента с упойката и да не могат да ми сложат.
Много ме притеснява психическата страна и дали ще съм адекватна на момента.
Кате, защо не искаш да кърмиш? Не искам да нахалствам, но ми е интерсно причините една жена да реши да не кърми?
Magi1024, аз понеже съм си заплес, в багажа за родилното (който още не е пълен 
) съм си сложила бележка. На пример личната ми карта не е в торбата, мога да я забравя, за това съм си я написала. Чехлите пък си ги нося вкъщи, за това и тях съм ги записала. Отделно съм приготвила списък за неща, които да ми донесат в стаята, които обаче не мога да приготвя предварително, че ги ползвам - зарядно за телефона, четка за коса, халат или жилетка, сутиени... такива неща.
Та мисълта ми е, можеш да си напишеш важните неща - багажа за родилното, обаждане на лекаря, обаждане за стволови клетки и т.н. Оставяш го на видно място и мъжа ти да го прегледа преди тръгване. (ама не като мен - в тефтер, който се разнася навсякъде и никога не го намирам, като ми потрябва спешно).
H/I
, към 14г.с. лекарката ми каза, че имам 4см миома на предната стена на матката. Отидох на ФМ в 20г.с. и поисках да проверят за това. Лекаря каза, че гарантирано нямам нищо, освен плацента на предната стена. Може да ми каже дали имам на задната (защото имало някаква издатина), но с вагинален ехограф. Каза, че няма медицинска причина да ме проверява точно сега, защото миомата можеше да е опасна, ако е до плацентата точно. Понеже не е, мога да си чакам раждането и след това да проверяваме и да мислим трябва ли да се прави нещо. Ако искам, от чисто любопитство ще ми направи преглед с вагинален ехограф.
Една от отчетните ни е имала нещо голямо, което на практика е заемало цялата задна стена на матката и са я рязали, но става въпрос за нещо огромно. Не помня коя беше, но нашите случаи не са такива.
) съм си сложила бележка. На пример личната ми карта не е в торбата, мога да я забравя, за това съм си я написала. Чехлите пък си ги нося вкъщи, за това и тях съм ги записала. Отделно съм приготвила списък за неща, които да ми донесат в стаята, които обаче не мога да приготвя предварително, че ги ползвам - зарядно за телефона, четка за коса, халат или жилетка, сутиени... такива неща.Та мисълта ми е, можеш да си напишеш важните неща - багажа за родилното, обаждане на лекаря, обаждане за стволови клетки и т.н. Оставяш го на видно място и мъжа ти да го прегледа преди тръгване. (ама не като мен - в тефтер, който се разнася навсякъде и никога не го намирам, като ми потрябва спешно).
H/I
, към 14г.с. лекарката ми каза, че имам 4см миома на предната стена на матката. Отидох на ФМ в 20г.с. и поисках да проверят за това. Лекаря каза, че гарантирано нямам нищо, освен плацента на предната стена. Може да ми каже дали имам на задната (защото имало някаква издатина), но с вагинален ехограф. Каза, че няма медицинска причина да ме проверява точно сега, защото миомата можеше да е опасна, ако е до плацентата точно. Понеже не е, мога да си чакам раждането и след това да проверяваме и да мислим трябва ли да се прави нещо. Ако искам, от чисто любопитство ще ми направи преглед с вагинален ехограф.
Една от отчетните ни е имала нещо голямо, което на практика е заемало цялата задна стена на матката и са я рязали, но става въпрос за нещо огромно. Не помня коя беше, но нашите случаи не са такива.
Да ви кажа, на последния преглед, лекаря каза, че съм имала миома около 2 см. Обезпокои ме това, той вика, че нямало страшно, случвало се. Като родя, ще изчезнала, ако не операция. Някоя да е имала подобен проблем?
С първата ми бременност, имах миома 7см, коята 3месеца след като се роди щерката беше изчезнала сама.
Не е проблем нито за раждането, нито за бебето нито за теб.
2 см е много малко като спаднат хормоните ще се свие.
Въобще не го мисли!
Вико, Ели, Ваная, djfeq, честити рожби!
На мен с установяване на бременността ми потвърдиха и миома, която след раждане да третирам, евентуално. Силно се надявам да е изсъхнала, все пак 9 месеца без цикъл си е време.
Зайче, аз вкъщи си слагах пояса на детето върху стола и така сядах с шевовете. Заимствах идеята от столовете с дупка на Памперс, които имаше в болницата за тази цел.
На мен с установяване на бременността ми потвърдиха и миома, която след раждане да третирам, евентуално. Силно се надявам да е изсъхнала, все пак 9 месеца без цикъл си е време.
Зайче, аз вкъщи си слагах пояса на детето върху стола и така сядах с шевовете. Заимствах идеята от столовете с дупка на Памперс, които имаше в болницата за тази цел.
Дифея, честита рожбичка 
Да не би да е сух въздухът в стаята, където е детето и затова да му се запушва нослето? Аз бих премерила влажността. Трябва да е около 40-50% нормално.
Буболинка, аз чета постовете и не видях някой да е писал "мрази детето, то не е твое" или нещо от този род, не разбрах за какво говориш. Колкото до Катето, тя се обвинява, че е почувствала тези неща, вече си написах мнението и то заради твоето изказване в предишната тема. За мен това са бременните хормони и точка.
Между другото хормоните и след раждането продължават да бушуват...
Да не би да е сух въздухът в стаята, където е детето и затова да му се запушва нослето? Аз бих премерила влажността. Трябва да е около 40-50% нормално.Буболинка, аз чета постовете и не видях някой да е писал "мрази детето, то не е твое" или нещо от този род, не разбрах за какво говориш. Колкото до Катето, тя се обвинява, че е почувствала тези неща, вече си написах мнението и то заради твоето изказване в предишната тема. За мен това са бременните хормони и точка.
Между другото хормоните и след раждането продължават да бушуват...
момичета не нападайте жената заради мен 
тя явно нито мен е разбрала нито вас и не можем да я обвиним или съдим. аз не и се ядосвам защото аз саматй в първия момент се почувствах егоист. за злоба изобщо не може да се говори но може би тя има предвид егоизъм под злоба. всяка от нас тук си излива мъките и глупавите чувства тези 9 месеца и всички наистина си помагаме!
Мис за кърменето ме отказаха всички познати общо взето...
говорим за над 20жени и нито една не каза че е за него а напротив... имали са много проблеми тормоз опитвали са всякак и накрая или за месец са се отказвали или пък са се чудели как да се отърват и честно казано всички ме убедиха да не се подлагам на мъчението. От друга страна аз не съм кърмена никога нито майка ми. Ген явно но и баба и мама не са имари и капка след коластрата със всички опити все пак едно време знаете как е.. и нито боледувам често като малка въобще нито имам алергии нищо. всичките ми познатш не кърмят или са опитали но са се отказали и така общо взето всички ми разказваха и тн и аз накрая се отказах. разбира се то си е до ген и всяка жена е различно според мен но и на мен малко ми трябваше да се откажа де все пак нащо семейство по неволя не сме кърмени и не ми е страшно 
и все пак като ми разказаха всички колко било ужасно и как с второто или след месец са спирали кърмата и до там бях
иначе и аз се притеснявам за същите неща като мис особено за опойката и че няма да разбера че започва
за миомата не се притеснявай една приятелка е имала и всичко е минало без проблеми.
мис аз изпитвам същите чувства нормални са тези страхове! чакаме всеки момент и нищо няма и от там идват филмите и психозата. особено като си седиш вкъщи през повечето време...
тя явно нито мен е разбрала нито вас и не можем да я обвиним или съдим. аз не и се ядосвам защото аз саматй в първия момент се почувствах егоист. за злоба изобщо не може да се говори но може би тя има предвид егоизъм под злоба. всяка от нас тук си излива мъките и глупавите чувства тези 9 месеца и всички наистина си помагаме! Мис за кърменето ме отказаха всички познати общо взето...
говорим за над 20жени и нито една не каза че е за него а напротив... имали са много проблеми тормоз опитвали са всякак и накрая или за месец са се отказвали или пък са се чудели как да се отърват и честно казано всички ме убедиха да не се подлагам на мъчението. От друга страна аз не съм кърмена никога нито майка ми. Ген явно но и баба и мама не са имари и капка след коластрата със всички опити все пак едно време знаете как е.. и нито боледувам често като малка въобще нито имам алергии нищо. всичките ми познатш не кърмят или са опитали но са се отказали и така общо взето всички ми разказваха и тн и аз накрая се отказах. разбира се то си е до ген и всяка жена е различно според мен но и на мен малко ми трябваше да се откажа де все пак нащо семейство по неволя не сме кърмени и не ми е страшно и все пак като ми разказаха всички колко било ужасно и как с второто или след месец са спирали кърмата и до там бях иначе и аз се притеснявам за същите неща като мис особено за опойката и че няма да разбера че започва
за миомата не се притеснявай една приятелка е имала и всичко е минало без проблеми.
мис аз изпитвам същите чувства нормални са тези страхове! чакаме всеки момент и нищо няма и от там идват филмите и психозата. особено като си седиш вкъщи през повечето време...
Не подценявайте миомите, важно е да се следи. Моята история я знаете, миома 8-8-8см вградена в задна стена на матката, практически я нямаше. Тежка коремна опепация и тежка бременност след нея. Сегашния ми лекар е категоричен че я е имало при първа бременност, но не са я махнали, а е трябвало. Не казвам че при всички е така, миомите са непредсказуеми и трябва следене.
да ви питам казаха ви че почти винаги при първо раждане се прави епизиотомия. Вярно ли е? ако да боли ли? те къде режат само отвора или и отвътре? 
електра даже съм чувала че хормониту бушуват повече след като родиш и е нормално защото изведнъж трябва да се уравновесят и върнат и не е постепенно 9 месеца а си е шок за организма. има много майки дето доста си реват след като родят а и стават отвратителни. имам една приятелка дет като отидох да се запозная у тях с принцесата ми отвори и след 2мин рееев рееев ш тя не знаеше защо.
електра даже съм чувала че хормониту бушуват повече след като родиш и е нормално защото изведнъж трябва да се уравновесят и върнат и не е постепенно 9 месеца а си е шок за организма. има много майки дето доста си реват след като родят а и стават отвратителни.
имам една приятелка дет като отидох да се запозная у тях с принцесата ми отвори и след 2мин рееев рееев ш тя не знаеше защо.
Благодаря за новата тема
Честито на новородилите мами!
Влизам с въпроси - Кога се появяват коликите? и Кога се почва гимнастиката за бебето?
Иначе сме добре - ядем (къде го кърмя, къде давам АМ но като цяло правя и двете не съм се отказала още от кърменето, мисля ако мога поне до 2рия месец да се тормозя), спим и то много и от време на време си бодуваме. Много е добричка не се ядосва, не плаче по скоро скимти като коте, сама си заспива не е нужно да е на ръце. Абе.... бебе мечта както се казва. С баткото ми побеляха косите - само рев и на ръце.
Честито на новородилите мами!
Влизам с въпроси - Кога се появяват коликите? и Кога се почва гимнастиката за бебето?
Иначе сме добре - ядем (къде го кърмя, къде давам АМ но като цяло правя и двете не съм се отказала още от кърменето, мисля ако мога поне до 2рия месец да се тормозя), спим и то много и от време на време си бодуваме. Много е добричка не се ядосва, не плаче по скоро скимти като коте, сама си заспива не е нужно да е на ръце. Абе.... бебе мечта както се казва. С баткото ми побеляха косите - само рев и на ръце.
Браво за спокойното бебче! А как беше в коремчето? Нали наскоро коментирахме връзката между поведението на бебчо в корема и навън.
И още една такава връзка. Зайче, помня че ти имаше много киселини. Твоя бебко има ли много коса? На мен всички ми повтарят как щял да се роди едва ли не като маймуна заради тия киселини и вече много ме дразнят
А как беше в коремчето? Нали наскоро коментирахме връзката между поведението на бебчо в корема и навън.И още една такава връзка. Зайче, помня че ти имаше много киселини. Твоя бебко има ли много коса? На мен всички ми повтарят как щял да се роди едва ли не като маймуна заради тия киселини и вече много ме дразнят