Публикувана: 13 март 2017, 13:58 ч.
Последно мнение: 3 юли 2017, 08:47 ч.

Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/

29 783
530
1

# 105 15 март 2017, 11:12 ч.

Мнения: 9 052

Де да ги имаше днес за мен моите баба и дядо Sad

Много си беше добре с баба и дядо в къщи, а родителите спокойно на работа . Сега сме само на "Бързай и давай , 4е закъсняваме" и "Ау, този термин го забравих и пратих лапето без ... на у-ще. " или пък как да излезнем дове4ера из града без да сме уморени като ку4ета и без да дадем 60 евро на жена да ги гледа ...

# 106 15 март 2017, 11:15 ч.

Мнения: 3 228

Ако човек намери начин да има ненормиран работен ден/гъвкаво работно време/ или почасова работа, много добре се съчетава такъв тип заетост с деца.
Пък баба и дядо нека си ги има - за належащ случай, да поглезят детето от време на време, за малко игра през уикенда. Но не и за ежедневно отглеждане

# 107 15 март 2017, 11:57 ч.

София
Мнения: 24 838

Цитат на: tomeva в ср, 15 мар 2017, 07:22

Много помага четенето на автобиографии на успели хора и известни личности... спортисти, учени, хора управлявали бизнеси и света, артисти... и т.н. Колкото и да са различни всички общото между тях е РАБОТА и амбиция, но без мечти и цели е хаос.

За мен, личните преживявания и опит са най- важни.
Четенето на биографии на известни хора, за да се яви като настолна и пътеводна книга, предполага склонност към създаване на кумири, което никога не съм го разбирала.
Не съм искала да бъда " като" едикого си, защото съм отделна и уникална по своему личност, както и всеки един друг човек в света.

Синът ми започна с 200лв. първата си работа и го правеха на маймуна.
Което му беше достатъчен пример какво не иска повече да му се случва.
Плати си с 3 месеца денонощно учене и експериментиране, за да си осигури това, което иска като работа.
И след години трупан опит там, и усъвършенстване през останалото време, след вече 8 месечен денонощен напън, създаде собствения си бизнес.

Затова си мисля, че подходът ми да не го дундуркам излишно, даде добър резултат.

# 108 15 март 2017, 12:19 ч.

Пловдив
Мнения: 327

През различните възрасти са различни и параметрите на помощта. Всеки път щом надскочим периметъра на помощта значи отиваме в дундуркане.
Аз съм съгласна да помагам на децата си без значение на 3 ли са или на 53. Опитвам се да бягам от дундуркането, не защото ми пречи или би ми пречило, а защото не е добре за самите деца и превръщането им в хора. Всъщност не искам да улесня себе си, а тях. От собствен опит съм се убедила, че да си зависим не е добре.
Някой път прекалявам с грижите по така или иначе малките ми още деца, но се старая да бягам от това.
До края на студентството бих помагала финансово напълно, след това ще ги стимулирам да напуснат дома и да правят свой.

# 109 15 март 2017, 20:27 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: K.A.G. в ср, 15 мар 2017, 10:31

Ето тази мисъл изчерпва трябва или не трябва отрано да се приучват на самостоятелност и отговорности:
"Не давай на гладния риба да се нахрани, а го научи как да си я лови сам."

Не знам на кой е тази мисъл, но е вярна.
Ако повтарям, моля за извинение! Не съм чела всички постове.

Аха, особено за Бил Гейтс направо не въдица, а траулер барабар с рибата са му дали. Той е купил операционната система ДОС от една неизвестна, малка фирма с парите, които му е дал баща му. Та, не е като да е теглил кредит срещу панелката в Младост 1 или да е започнал от една заплата и спестявал от закуски. Нито е седнал най-гениално да напише операционната система.
Та, като си говорим за въдици, много често те вървят с ловния билет и гарантиран улов в язовира.
Биографиите на известните са показателно - едно, че много рядко започват от нулата, а ако са започнали, са извадили голяма доза късмет именно да са били на правилното място в правилното време.

# 110 15 март 2017, 20:37 ч.

Мнения: 15 960

Бил Гейтс не е бил гладен, че да го учат да лови риба. Тя тази поговорка е за бедните.

Иначе и аз не съм забелязала тези, дето родителите им са връчили апартамент на 18 год. и уредили престижна работа, да им е зле, защото не са се борили с живота. Напротив, даже се тупат в гърдите колко са успешни, за разлика от другите, които тепърва се учат да ловят риба.

# 111 15 март 2017, 20:42 ч.

София
Мнения: 15 957

Ако ще си говорим сериозно, от ултра богатите няма почти никой случаен, все са от състоятелни семейства и са с добро образование или добър старт.

Но дори да имаше това са изключения и обичайно децата се готвят за един по-обикновен, да го наречем, живот, който изисква нормални умения и ниво на самостоятелност.

# 112 15 март 2017, 20:45 ч.

Мнения: 1 701

Цитат на: Нина* в ср, 15 мар 2017, 20:37

Иначе и аз не съм забелязала тези, дето родителите им са връчили апартамент на 18 год. и уредили престижна работа, да им е зле, защото не са се борили с живота. Напротив, даже се тупат в гърдите колко са успешни, за разлика от другите, които тепърва се учат да ловят риба.

Няма нищо лошо в това да се даде добър старт на детето, но преди това трябва да се научи да не профуква всичко.
А това да му се помогне да започне престижна работа няма лошо.
Но от там нататък детето си поема задълженията- да работи, да си запази работата и евентуално подареното жилище.
Проблемът е ако например детето продаде жилището, профука парите,
зареже работата, и чака да му се помага и помага, така цял живот.

# 113 15 март 2017, 23:53 ч.

София
Мнения: 17 692

Ако детето ми има излишни 4 часа на ден докато учи (не мога да си го представя, честно казано, какво ще да е това учене, предполагащо такова свободно време, но то сигурно понеже съм учила и в друго време, и не хуманитарни неща) бих го окуражила да го използва за да научи още един език, например - и да, бих платила и допълнителните курсове за целта, ако ми е по възможностите - не да се хване на произволна нископлатена работа, с която не може дори да се издържа, само за да придобие "трудови навици". И съм доста склонна да вярвам, че в последствие, след завършването, още един сертификат за владеене на език на масата би имал по-голяма тежест при кандидатстване за добра работа от "помощник в кафене / мияч на чинии, ма без договор и осигуровки, да не мога даже и да го докажа" в биографията.

Ако търся да назнача програмист и при мен се явят двама души, единият представи няколко работещи програмни пакета, публикувани в сорсфордж, дори и никой да не ги е изтеглил, работещ рандомизатор - дори и да е правен за забавление, подобрение в бързодействието (или паметната икономичност) на някой алгоритъм - дори и никой да не го е използвал, или да е бил използван само за изследователски цели, добре изглеждащ блог за някакво хоби - каквото и да е, дори и да е литература или домашно приготвяне на сирена, с голяма посещаемост, на произволен език, добре структуриран сайт, посветен на каквото и да е - с добро представяне в търсачките и ползване на повече от 3 езика, а другият - работа като раздавач на листовки, нощни смени като барман и сервитьор на морето през ваканциите, на втория ще му се усмихна - много мило - и ще му благодаря - много, много сърдечно - за участието. Заедно с трудовите му навици и натрупания опит при гадни работодатели, на които трябва да се подчинява.
От друга страна, ако си търся секретарка вероятно ще предпочета такава, която умее да поднася кафе, да поддържа чисто работното място, да изглежда приятно и да пише грамотно - и няма изобщо да ме интересува дали е завършила нещо, дали там е научила изобщо нещо, камо ли с каква диплома е излязла.
Ако искам да назнача автомонтьор, предимство ще имат такива, които са "чиракували" - в семейния или на приятели гараж, с или без заплащане, няма да им търся оценките по специалните предмети в МЕИ или колко часа са изкарали като чистачи в офиси.
Та... каква работа бихме го насърчили да приеме по време на следването е функция, предполагам, на това каква работа бихме се надявали да има след завършването му.

# 114 16 март 2017, 09:56 ч.

München, Deutschland
Мнения: 6 852

Цитат на: katiABV в ср, 15 мар 2017, 23:53

Това направих и аз, изкарах за 3те години студентство курс по чисто нов език и взех международен сертификат за ниво С1 по него. Взех и друг сертификат С1 за друг език, което отлагах от доста време, за С2 вече ме домързя. Сега съм с 2 чужди езика на С1 и още 2 на С2. Считам и аз като теб, че това беше по-важно от някаква работа през ваканциите или уикендите.

# 115 16 март 2017, 13:28 ч.

Мнения: 3 228

Това има смисъл. и аз съм против "парцалът" по време на студенстването. Обаче за толкова години, все ще изникне от някъде някой /нископлатен/ стаж във връзка с това, което се учи, което би дали много като опит и като поглед върху реалната работна среда.

# 116 16 март 2017, 14:39 ч.

Варна
Мнения: 2 308

Цитат на: veselka1 в чт, 16 мар 2017, 13:28

Обаче за толкова години, все ще изникне от някъде някой /нископлатен/ стаж във връзка с това, което се учи, което би дали много като опит и като поглед върху реалната работна среда.

И това е в сферата на късмета. Дъщеря ми от почти година търси подходящ стаж, дори и без заплащане и все и отказват. Основно с аргумента, че имат много работа. Което е разбираемо, де, на никой не му се занимава с начинаещи.

# 117 16 март 2017, 14:48 ч.

София, Bulgaria
Мнения: 2 993

Тя и племенницата с 2 магистратури, едната от които в Швейцария, 3 езика и без един работен ден, дори и стаж, вече година и половина не си намира работа.... та си мисля, че не е само до едното образование и нещо друго се иска да имаш и да можеш..

Иначе ето нещо интересно за нашите университети: http://www.manager.bg/universitetite-ni-ne-sa-trudni-za-zavrshvane-tova-e-problem

# 118 16 март 2017, 15:13 ч.

München, Deutschland
Мнения: 6 852

Статията е много вярна. С всичките ми приятели в чужбина сме си ги говорили тези неща в един или друг момент. Томева, странно, че не намира нищо в Швейцария. Да не би да е с хуманитарна специалност племеницата ти? За инженери, ИТ, дори икономисти, в Германия има работа, ако не намира там, да потърси тук. За лекари, завършили другаде, не знам какви са изискванията, вероятно ще е по-трудно.

# 119 16 март 2017, 15:19 ч.

Мнения: 699

Родителите са предпазна мрежа за децата си, опора, на която да се подпрат ако падат. Важи за всички възрасти и полове. Родителите нямат място да бъдат двигател в живота на детето, а трябва да му оставят достатъчно свобода да се оформи като индивид, да направи своите грешки, избори и решения.

Това е моята "философия", т.е. това е теорията. Като родител обаче, многократно се питам дали минавам границата на дондуркането или пък границата на неглижирането? Дали съм като една майка от форума, чиито 2+ годишни деца не се хранят сами (не защото не могат, а защото никога не им е давана възможността (за да не оцапат килима))? Дали съм като майката, която продължава да не пуска детето на пързалката, за да не падне? Дали съм като родителите, които гласят и носят раницата на детето до училище? Или пък като родителите, които не водят децата си никога на почивка и разходка, не рисуват и карат колело с тях?

Имам много близки примери и от неглижиращите тотално и от дундуркащите до откат.

Препоръчани теми

10.07 - 16.07.2019 СЕДМИ КЛАС. Първо класиране

2 335
Набори

Нашите кухни - 69

741
Нашият дом

Частни детски градини - София (тема 11)

Значението на апартамента в романтичната връзка

Причина:

Причина: