Не знам откъде са наблюденията на Маркрит, ама изобщо не е така при всички - може децата да ги караме сутрин, но те се прибират сами след училище с ГТ, а на спорт и школи също ходят сами. Синът ми е на 14, така че имам наблюдения. Пък и ако искаш да го прибираш с кола, ще го отцепиш от групичката му, с която се мотае след часовете, а за тях е особено важно да са част от групичка. И дори не става дума за възможности, ами за родителски страхове - хора от една черга си отглеждат по съвсем различен начин децата - племенницата ми примерно никога не слиза от колата, ходи на частна занималня след училище и скоро няма да я пуснат сама навън, дори до магазина пред блока, докато моите растат по съвсем друг начин, просто защото майките им са различни хора, нищо че са сестри.
- Публикувана: 13 март 2017, 13:58 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2017, 08:47 ч.
Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/
Не знам откъде са наблюденията на Маркрит, ама изобщо не е така при всички - може децата да ги караме сутрин, но те се прибират сами след училище с ГТ, а на спорт и школи също ходят сами. Синът ми е на 14, така че имам наблюдения. Пък и ако искаш да го прибираш с кола, ще го отцепиш от групичката му, с която се мотае след часовете, а за тях е особено важно да са част от групичка. И дори не става дума за възможности, ами за родителски страхове - хора от една черга си отглеждат по съвсем различен начин децата - племенницата ми примерно никога не слиза от колата, ходи на частна занималня след училище и скоро няма да я пуснат сама навън, дори до магазина пред блока, докато моите растат по съвсем друг начин, просто защото майките им са различни хора, нищо че са сестри.
То е ясно, че всеки отглежда децата си според собствения си светоглед, а светоглед не се променя току така...И да, искаме хубава живот за децата си, няма родители, които да не го искат...но много често минаваме границата и тогава се почва дундуркането. Най-доброто, което можем да направим за нашите деца е да ги обичаме, да ги научим да мечтаят, да превръщат мечтите в цели и да работят, за да ги постигнат.
Стремежа да ги държим в комфорт НЕ ИМ ПОМАГА. Няма успял човек без да е жертвал комфорта си, а една голяма част са минали през "парцала" в кафенето, разноса на пица вечер т.е ниско платена неквалифицирана работа.
Примерът в семейството и средата оказват огромно влияние. Ако в къщи се говори негативно за всеки успял, богат човек.., ако мисленето е: " абеее... яяя да си гледат работата, аз за такива пари и от леглото не ставам...", какво може да се очаква.
Аз съм на мнение, че през годините на следване трябва и да се работи, не толкова, за да се издържат и да бъдат финансово независими/ трудно се получава/, а колкото да се трупа опит...и вярвайте ми и " парцала" в кафенето е опит и полза, а всеки опит е по-добре от никакъв. И тук искам да подчертая, че не говоря да си " зареже" образованието... Работата по време на следване, каквато и да е ги учи да се справят със ситуации, изгражда поведение и отговорност...Нека да бъде уволнен 1-2 пъти, нека да бъде критикуван/ дори да е прав/, нека има малоумни шефове, на който трябва да се подчинява...
Но когато завърши, ще е една крачка напред или поне ще знае, какъв не иска да бъде и че за да бъде друг са необходими много усилия.
Ще цитирам Бояна:Много помага четенето на автобиографии на успели хора и известни личности... спортисти, учени, хора управлявали бизнеси и света, артисти... и т.н. Колкото и да са различни всички общото между тях е РАБОТА и амбиция, но без мечти и цели е хаос.
Стремежа да ги държим в комфорт НЕ ИМ ПОМАГА. Няма успял човек без да е жертвал комфорта си, а една голяма част са минали през "парцала" в кафенето, разноса на пица вечер т.е ниско платена неквалифицирана работа.
Примерът в семейството и средата оказват огромно влияние. Ако в къщи се говори негативно за всеки успял, богат човек.., ако мисленето е: " абеее... яяя да си гледат работата, аз за такива пари и от леглото не ставам...", какво може да се очаква.
Аз съм на мнение, че през годините на следване трябва и да се работи, не толкова, за да се издържат и да бъдат финансово независими/ трудно се получава/, а колкото да се трупа опит...и вярвайте ми и " парцала" в кафенето е опит и полза, а всеки опит е по-добре от никакъв. И тук искам да подчертая, че не говоря да си " зареже" образованието... Работата по време на следване, каквато и да е ги учи да се справят със ситуации, изгражда поведение и отговорност...Нека да бъде уволнен 1-2 пъти, нека да бъде критикуван/ дори да е прав/, нека има малоумни шефове, на който трябва да се подчинява...
Но когато завърши, ще е една крачка напред или поне ще знае, какъв не иска да бъде и че за да бъде друг са необходими много усилия.
Ще цитирам Бояна:
Цитат
Всичко се случва на база сравнения, коментари и даже клюкарстване. Това изравнява общите представи на хората и определя и техните собствени. Още повече се намираме в динамични времена, в които трудно можем да се облегнем на традиции или твърди лични стереотипни представи. За повечето неща нямаме рецепта или дори отговор защо са така. Разговорите са хубаво нещо в повечето случаи, затова харесвам форума и интернет като цяло и дори да не пиша чета.
Никой не е с никакъв опит. Един е копал картофи с дядо си, друг е ръчкал из някакви джаджи с баща си, трети е учил език или е отишъл на стаж или специализация - всичко това е опит.
А биографиите на известните личности са базирани на реални факти до някаква степен, но са си художествени произведения. С немалка част художествена измислица. Да не говорим, че понятието "известен" е твърде условно. Известни са един куп шарлатани, един куп актьори, но освен тях има хора с успешни биографии, за които никой не е чул.
Да, важно е децата да не лентяйстват и да имат някакви цели, за да могат да се справят с живота.Жертването на комфорта далеч не се ограничава с изброените от теб. Далеч не.
Понеже имам опит със студенти, немалък при това, мога да кажа, че като цяло въобще не са по-отговорни тези, които работят, напротив - много често на едното място се извиняват с другото и обратно и се учат на типичното за българската действителност "кръшкане" - т.е. нищо да не ти е като хората. А други бяха сериозни и подготвящи се студенти, които след това станаха отговорни служители и работници.
П.П. ХаОс.
А биографиите на известните личности са базирани на реални факти до някаква степен, но са си художествени произведения. С немалка част художествена измислица. Да не говорим, че понятието "известен" е твърде условно. Известни са един куп шарлатани, един куп актьори, но освен тях има хора с успешни биографии, за които никой не е чул.
Да, важно е децата да не лентяйстват и да имат някакви цели, за да могат да се справят с живота.
Цитат
Стремежа да ги държим в комфорт НЕ ИМ ПОМАГА. Няма успял човек без да е жертвал комфорта си, а една голяма част са минали през "парцала" в кафенето, разноса на пица вечер т.е ниско платена неквалифицирана работа.
Понеже имам опит със студенти, немалък при това, мога да кажа, че като цяло въобще не са по-отговорни тези, които работят, напротив - много често на едното място се извиняват с другото и обратно и се учат на типичното за българската действителност "кръшкане" - т.е. нищо да не ти е като хората. А други бяха сериозни и подготвящи се студенти, които след това станаха отговорни служители и работници.
П.П. ХаОс.
Айде, сега, дали било помощ, дали дундуркане, дали трябвало, дали не трябвало! Всеки си постъпва така, както може и както смята за правилно. Но.... само за себе си и своите си деца. За чуждия живот това не важи.
Според мен е много добре човек да наблюдава останалите и да се ориентира за себе си, което ен значи че ще тръгне в същата посока. Може пък ако наблюдава добре да сметне за необходимо да тръгне именно в другата посока. Няма да му е лесно разбира се и няма да срещтне особено разбиране , но пък не съм сигурна , че ще му е по-зле. Понякога е по-лесно да не се ангажираш с печелене на одобрението и компанията на "групата". Децата също си имат свои групи. Те не зависят толкова от родителите. Особено от 10г. нагоре. И по повод возенето с кола до у-ще: зависи от много неща. Когато живеехме в един квартал с у-ще от 6г. 1 клас си ходеше сам, пеша или с тротинетка. Втори клас вече ходеше с колелото, от трети клас сам отиваше и на спорт брат си водеше.
Сега се преместихме по-далече , може да ходи с колело, може с транспорт, но му трябват 30 мин. повече. Зимата ми беш€ най- логично да го мяткам с колата на път за работа и хем той стигаш€ на време хем аз.
Наскоро гледах биографичен филм за една известна личност, вече не е между живите. И да, много ми помогна, помогна ми да знам, че не искам да бъда известна и успяла като него. Не и на тази цена, не и по този начин, благодаря!
Това с успеха и работата, особено за "известните и преуспелите" е такова маркетингово клише, че няма накъде повече. Разбира се, къртовски труд е нужен и още как, но далеч не той е определящия фактор за успех. По-голяма роля имат други обстоятелства, като например да си на точното място, в точното време, с точните хора. Тогава, ако имаш амбиция и работиш усилено ще ти се получи успеха. Без първите три, ако искаш се счупвай от мечти и бачкане, все тая.
Нима в цял свят, преди 30-40 години /примерно/ е имало само двама способни и кадърни, работили здраво души, които могат да правят компютри? Само и единствено Бил Гейтс и Стив Джобс са можели да правят това, което са правели? Не е ли малко арогантно и прекалено? Искам да видя днес, в 2017 година, двама ей така от нищото да изградят такива империи с много труд и амбиции, в същата сфера. Обещавам, много, ама много ще работят, до смърт.
Толкоз за измислиците.... пардон биографиите на успелите.
Да поговорим сега за обикновените хора, те все пак са масата. Да поработваш докато учиш може да бъде както полезно, така и разсейващо. Аз лично съм за да се работи по малко, докато се учи, особено ако е по специалността. Но, трябва да се внимава това да не пречи на ученето. Защото накрая може да се окаже, че ни работата си работил като хората, ни образованието си завършил както трябва. При нас малко са объркани нещата и реално на студентите не им е оставен особен избор. Учат, учат 4-5 години някакви неща, които няма кой да им покаже как да прилагат на практика , завършват, излизат на пазара на труда и освен че нямат трудови навици, нямат и идея какво точно да правят с усвоените знания. Аз предпочетох да работя, затова следвах задочно. Не си представям да изляза от вакуума след 5 години, и тепърва на 24-25 да се уча на трудови навици на сериозна работа. Парцали не съм мятала, но не виждам какво унизително и долно има в това, та да се споменава с такова презрение, сякаш сме английските кралици, та до тоалетна не сме ходили без прислуга. Гледах да си търся работа свързана с това, което уча. Но, предпочитам да имахме задължителни стажове, да работехме по разни фирми и да виждахме как в реалността се случват нещата, как да прилагаме знанията и наученото. И когато завършим, да се ориентираме много по-добре към работодатели и т.н., както и те към нас. А не както беше - взимаш вишУто и се молиш да те вземат там на някаква работа, та ха дано успееш да понаучиш нещо полезно и да се развиеш.
Друг проблем е, че в България висше образование се изисква за безумни длъжности, за които то не е нужно. Ама на, иска се и в крайна сметка, хората се принуждават да учат там нещо, колкото да не е без хич, за да не им се налага да въртят парцала и да бършат масите....
Това с успеха и работата, особено за "известните и преуспелите" е такова маркетингово клише, че няма накъде повече. Разбира се, къртовски труд е нужен и още как, но далеч не той е определящия фактор за успех. По-голяма роля имат други обстоятелства, като например да си на точното място, в точното време, с точните хора. Тогава, ако имаш амбиция и работиш усилено ще ти се получи успеха. Без първите три, ако искаш се счупвай от мечти и бачкане, все тая.
Нима в цял свят, преди 30-40 години /примерно/ е имало само двама способни и кадърни, работили здраво души, които могат да правят компютри? Само и единствено Бил Гейтс и Стив Джобс са можели да правят това, което са правели? Не е ли малко арогантно и прекалено? Искам да видя днес, в 2017 година, двама ей така от нищото да изградят такива империи с много труд и амбиции, в същата сфера. Обещавам, много, ама много ще работят, до смърт.
Толкоз за измислиците.... пардон биографиите на успелите.
Да поговорим сега за обикновените хора, те все пак са масата. Да поработваш докато учиш може да бъде както полезно, така и разсейващо. Аз лично съм за да се работи по малко, докато се учи, особено ако е по специалността. Но, трябва да се внимава това да не пречи на ученето. Защото накрая може да се окаже, че ни работата си работил като хората, ни образованието си завършил както трябва. При нас малко са объркани нещата и реално на студентите не им е оставен особен избор. Учат, учат 4-5 години някакви неща, които няма кой да им покаже как да прилагат на практика , завършват, излизат на пазара на труда и освен че нямат трудови навици, нямат и идея какво точно да правят с усвоените знания. Аз предпочетох да работя, затова следвах задочно. Не си представям да изляза от вакуума след 5 години, и тепърва на 24-25 да се уча на трудови навици на сериозна работа. Парцали не съм мятала, но не виждам какво унизително и долно има в това, та да се споменава с такова презрение, сякаш сме английските кралици, та до тоалетна не сме ходили без прислуга. Гледах да си търся работа свързана с това, което уча. Но, предпочитам да имахме задължителни стажове, да работехме по разни фирми и да виждахме как в реалността се случват нещата, как да прилагаме знанията и наученото. И когато завършим, да се ориентираме много по-добре към работодатели и т.н., както и те към нас. А не както беше - взимаш вишУто и се молиш да те вземат там на някаква работа, та ха дано успееш да понаучиш нещо полезно и да се развиеш.
Друг проблем е, че в България висше образование се изисква за безумни длъжности, за които то не е нужно. Ама на, иска се и в крайна сметка, хората се принуждават да учат там нещо, колкото да не е без хич, за да не им се налага да въртят парцала и да бършат масите....
Просто не ми харесва и когато подобни аргумент се ползват за оправдание да си неглижираш децата... защото и това го има. Самостоятелност не е обратното на дундуркане. Според мен. Самостоятелност е идеала, към който родител би трябвало да се стреми. Дундуркане и незаинтересованост са може би двете крайности.
Ето тази мисъл изчерпва трябва или не трябва отрано да се приучват на самостоятелност и отговорности:
"Не давай на гладния риба да се нахрани, а го научи как да си я лови сам."
Не знам на кой е тази мисъл, но е вярна.
Ако повтарям, моля за извинение! Не съм чела всички постове.
"Не давай на гладния риба да се нахрани, а го научи как да си я лови сам."
Не знам на кой е тази мисъл, но е вярна.
Ако повтарям, моля за извинение! Не съм чела всички постове.
Просто не ми харесва и когато подобни аргумент се ползват за оправдание да си неглижираш децата... защото и това го има. Самостоятелност не е обратното на дундуркане. Според мен. Самостоятелност е идеала, към който родител би трябвало да се стреми. Дундуркане и незаинтересованост са може би двете крайности.
Ясно, но тук никой не говори за неглижиране
Аз също съм ходила сама на у-ще и сама на тренировки от първи клас. По-ксъно и сестра си водих. Намирах го нормално. Не съм се чувствала неглижирана. Нормално беше баба и дядо да дават закуската, да изпращат, да остават в къщи ... като се приберем да има топло ядене (и вкусно
) и да има кой да попита за домашните , за подреждане на чантата ... Родителите на работа ... Къде е проблема?
Сега няма баба и дядо наблизо (за голямо съжаление), но има целодневно у-ще или занималня.
Според мен си е в реда на нещата децата в начален курс на училище да се водят и взимат. Хората, които го правят, водят децата си основно с мотивът за тяхната безопасност/голям град, кучета, коли, трафик, по - далечни разстояния/.
Не ми харесва моделът с мама и тати на работа до степен да не могат да обърнат внимание на децата и да делегират отговорността на баби и дядовци. Не ми харесва и другата крайност - жената стои в къщи "заради децата" до 14-15 годишна възраст. Убедена съм, че има златна среда
Не ми харесва моделът с мама и тати на работа до степен да не могат да обърнат внимание на децата и да делегират отговорността на баби и дядовци. Не ми харесва и другата крайност - жената стои в къщи "заради децата" до 14-15 годишна възраст. Убедена съм, че има златна среда