Уточни това сред българските новобогаташи ли се случва или в потомствено богатите в западна европа ?
- Публикувана: 13 март 2017, 13:58 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2017, 08:47 ч.
Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/
Уточни това сред българските новобогаташи ли се случва или в потомствено богатите в западна европа ?
Уточни това сред българските новобогаташи ли се случва или в потомствено богатите в западна европа ?
Уточни това сред българските новобогаташи ли се случва или в потомствено богатите в западна европа ?
Но за да се върнем на темата. Скоро четох интервю с принц Кирил, който се придвижва с колело из Лондон и обясняваше как е записал децата си в училище, в което има всякакви деца. Искал да растат нормални и самостоятелни.
Та моето лично мнение, че принц, не-принц, човек е хубаво да може да се справя с основните неща в живота, защото не сме средните векове. Нещата се променят, днес си принц, утре си на улицата, трябва да умее човек да оцелява и да се оправя в битов и всякакъв план. Виждала съм 60 годишна жена, която от малка е била с прислуга и в един момент се оказва, че почти буквално не знае къде и е кухнята, и едно кафе не може да си направи, да не говорим за нещо повече. В същото положение традиционно е и средностатистическия български мъж. (без да искам да обидя някого)
А мамата на въпросното слънце , каква и е ролята ?Да не е няма 
Уточни това сред българските новобогаташи ли се случва или в потомствено богатите в западна европа ?
Направо загубих ума и дума от тази новост сред "елита".
Хората са тотално изпращяли явно
Уточни това сред българските новобогаташи ли се случва или в потомствено богатите в западна европа ?
Направо загубих ума и дума от тази новост сред "елита".
Хората са тотално изпращяли явно
О, тези мами са много заети.
Айде, сега, дали било помощ, дали дундуркане, дали трябвало, дали не трябвало! Всеки си постъпва така, както може и както смята за правилно. Но.... само за себе си и своите си деца. За чуждия живот това не важи.
В тази връзка да вметна, че последната мода в определени по-състоятелни прослойки е да наемат психолог да говори с детето/децата. Без да им има нещо, просто, за да говори детето с някого за проблемите си или даже просто да говори. Нещо като кърмачките навремето, за да не кърми мама
За съжаление, простотията по хората ходи, а не по гората!
Нали знаеш- дай ме на простия пари и му гледай акъла..........
Айде, сега, дали било помощ, дали дундуркане, дали трябвало, дали не трябвало! Всеки си постъпва така, както може и както смята за правилно. Но.... само за себе си и своите си деца. За чуждия живот това не важи.
Ми да вземем да закрием форума.
Айде, сега, дали било помощ, дали дундуркане, дали трябвало, дали не трябвало! Всеки си постъпва така, както може и както смята за правилно. Но.... само за себе си и своите си деца. За чуждия живот това не важи.
Сравняват, ама дотолкова, доколкото да затвърдят нещо в мнението си според това дали имат или нямат за даване, дали искат или не искат да дадат, дали на тях са им дали или не са им дали... Много често се коментира за имащите как можело да дават толкова на децата си, щели да ги разглезят и т.н., но може да е израз на някакви емоции на правещия изказването - дали защото той няма да даде или защото на него не са му дали навремето, или има, ама не иска да даде, а да си харчи за себе си и кой знае какво още. Не става въпрос за гледай себе си и бъди себе си, а за това, че ако личните ти решения не ощетяват комшията, то комшията може да си гледа работата дали трябва или не трябва да даваш, дали помагаш или дундуркаш.
Сега се сетих за две емблематични личности и бащи - Бил Гейтс и Стив Джобс. Първият е осигурил децата си и ги е осигурявал, макар да е решил да не наследяват цялото му богатство, но им е оставил достатъчно, за да имат да живеят без грижи. Стив Джобс винаги е бил стиснат, та стиснат, дори се е отричал, че дъщеря му е негово дете, направо е бил изнуден да издържа дъщеря си. Между другото за даването, Епъл никога не са давали пари за благотворителност и т.н., докато Майкрософт да. И не, не съм фен нито на Майкрософт, нито на Гейтс, просто се сетих за тези мъже и собственици на двете най-големи може би компании, поне най-известни, и от едно поколение.
Айде, сега, дали било помощ, дали дундуркане, дали трябвало, дали не трябвало! Всеки си постъпва така, както може и както смята за правилно. Но.... само за себе си и своите си деца. За чуждия живот това не важи.
Ми да вземем да закрием форума.
Няма нужда да го закриваме, но поне да сме наясно, че тук само клюкарим и почесваме самолюбието си, утвърждавайки като верни собствените си решения.
Айде, сега, дали било помощ, дали дундуркане, дали трябвало, дали не трябвало! Всеки си постъпва така, както може и както смята за правилно. Но.... само за себе си и своите си деца. За чуждия живот това не важи.
Сравняват, ама дотолкова, доколкото да затвърдят нещо в мнението си според това дали имат или нямат за даване, дали искат или не искат да дадат, дали на тях са им дали или не са им дали... Много често се коментира за имащите как можело да дават толкова на децата си, щели да ги разглезят и т.н., но може да е израз на някакви емоции на правещия изказването - дали защото той няма да даде или защото на него не са му дали навремето, или има, ама не иска да даде, а да си харчи за себе си и кой знае какво още. Не става въпрос за гледай себе си и бъди себе си, а за това, че ако личните ти решения не ощетяват комшията, то комшията може да си гледа работата дали трябва или не трябва да даваш, дали помагаш или дундуркаш.
Пък и по отношение на децата е важно да не се цепиш твърде много и рязко от общата линия, защото и това води до изолация и несправяне с живота за тях самите. Та какво лошо да се знае къде е границата. Детето ми още е сравнително малко и мога по-свободно да разсъждавам, за да имам един ден някакво по-сериозно мнение, което да ми оформи решенията. В годините представите ми се променяха на няколко пъти и то доста драстично.
Няма такова нещо.
Кое нещо го няма? Имаш в предвид, че имат право да работят? Не знаех.
Но иначе си е ок, по-горе писах, че и аз съм работила на 15. И сега работят. Лятото много 16+ деца са спасители ако имат сертификат, или дават уроци, треньори са по нещо и тн. Това ако искат, де, и ако ги пуснат. Трещерица е права, че някои родители се дърпат децата им да не се преработят, пък то е хубаво и за избора на професия детето да има понятие какво е да работиш. Във Швеция преди, сега не знам дали още е така, не можеше директно след завършване да следваш. Една година трябва да мине и в част от нея да работиш. Това е може би прекалено, но за мен много хора ако поработят една година преди да следват ще направят съвсем друг избор на професия, а мнозина може и да не следват след това, ако се окаже, че им харесва да работят нещо, което не изисква висше образование.Да, пък и в тази година без друго ще са научили как се забърсват маси и как се "щипва" от кафето - но пък тотално ще са забравили що е то граница на редица.Без друго няма да могат да спечелят място в университет, състезавайки се с деца, които са си учили за изпита... по-добре да продължат да действат с парцала. Таман са му хванали цаката.
Бих казала... ами, от погледа ми до момента: Дундуркане е кърменето на дете със зъби - значи, над 3-4 месеца. Дундуркане е спането в стаята на мама и тати - още от бебе. И после тръшкането 'ами сега как да го отделим!?!?!? Дундуркане е спането в леглото на мама и тати - когато и да било. Дундуркане е опитът за налагане на час за лягане "щото то, о, ужасТ, само не знае кога му се спи, горкинкото". Дундуркане са всевъзможните магии за хранене - щото то, видите ли, не било ящно и дайте сега да се правим на маймуни, че а дано хапне нещо. Въртенето като луд с количка или кола някъде на вън, а дано да заспи. Обръщането на целия нормален биологичен режим на родителя, какъвто и да е бил той, според разбиранията му какъв би следвало да е режимът на детето. ПОсягането да се помогне (за каквото и да е не-животозастрашаващо действие) преди да е помолило - или поне погледнало за помощ. Къпането след 4 годишна възраст. Бърсането и миенето на дупе след 3. Обличането след 3. Определянето на дрехи (освен ако избраните не са крайно неподходящи за сезона) след 4-5. Храненето в уста след 2.
[/color]
[/color]
Бих казала, от написаното по- горе, че още нямаш деца и постановката ти е силно теоретична!
Виж ми подписа. Гледан е точно по тези принципи.
Сега го видях това за работенето. Ако иска да работи, но първо да си гледа училището. Аз не съм фен на работенето през ваканциите, ако могат да правят нещо поо-смислено като посещаваннето на курс по езиик или някакво ново умение. Да, ако университетът толкова държи да има трудов стаж, ще-неще, ще го натрупа - няма да е по-различно от това, което беше по време на соца - ако не те приемат първата година ти трябват 8 месеца стаж, за да имаш право да кандидатстваш пак. На шведите това им е начин за естествена отсявка - за една година сума народ се отказва от ученето, защото му се услажда да има пари в джоба. Или пък ги домързява и решават, че могат спокойно да си живеят ии без диплома за висше образование.
А като гледам понашенско как работодателите се ослушват на тема спазване на законите и условия на труд и заплащане и осигуровки, мерси от такъв опит! Точно младежите ги подмятат насам-натам и работят нелеегално или полулегално, което ги прави автоматично незащитени по принцип и при "не дай Боже".
А като гледам понашенско как работодателите се ослушват на тема спазване на законите и условия на труд и заплащане и осигуровки, мерси от такъв опит! Точно младежите ги подмятат насам-натам и работят нелеегално или полулегално, което ги прави автоматично незащитени по принцип и при "не дай Боже".
Да не са прослойки, но има вече доста различни хора. Колкото и да не го признаваме.
А то гроздето, знаеш, все е кисело.
Не мога да си позволя частно училище. И а иска, и да не искам, просто не мога. Но гледайки как се учи в частните училища - и какви са успехите на възпитаниците им - ако можех да, щях да го пратя. Във възможно добро училище, "елитно", не в кварталното кафе да бърше почасово пода и масите.