Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/

Аз се познах в носенето на раницата до училище  Струва ми се в реда на нещата да нося поне 5 килограмовата раница на 24 килограмовата ми първокласничка

Като гледам какви раници носят българските деца, ако се случа там в учебно време, честно казано го разбирам това.... То майките изглеждат сякаш им тежат, та какво остава децата... Не, че при мен беше по-различно като дете...  

П.П. Веселка, заедно сме писали.

veselka1, и аз се припознах.  ще нося, разбира се, пред риска от гръбначно изкривяване въобще не се и замислям, че възпирам порива на детето към самостоятелност. като мине 20те кила, може и да си поговорим по въпроса.

Тя е в България тук не може да намери, завършила е маркетинг...някакъв си...

 sylviana, chrissy, ще ги подондуркаме малко, няма начин

Е, и аз познавам хора, които все сменят или нямат работа...познавам и 95 годишна жена, която работи! в църква и у дома си шие на машина и плете
То много ясно, че на всички майките им са виновни 

Няма достойна работа за тях. Няма да се хванат за "парцала".  Особено с 3 магистратури и 4 езика, ама никой не ги иска. .

Да, дали са му парите, но за един прост ДОС.
Ако беше си останал само с дундуркането, Уиндоус нямаше да съществува или щеше да я измисли друг.

какво му е простото на ДОСа, Майкрософт е имал покрай доса почти монопол при персоналните компютри! А уиндоуса не го е измислил собственоръчно Гейтс. От момента, в който един човек нее е човекът-оркестър-композитор, а са наети хора, няма "той го измислил". Много често измислячите са повече от един в компанията, но продуктът е собственост на компанията, а не на работника. Никой не обича да го питат за първия милион.

Не те разбирам- ти нищо позитивно не виждаш в тоя живот и дори тук комуникацията с теб е тягостна.
Ето и в тази тема- на известните им били дали, пък те видиш ли, станали известни от даване, не от акъл.
Както и да е, това си е твой характер и мислене- аз не мога така, за мен чашата е винаги наполовина пълна.

Защо смяташ, че не виждам нищо позитивно? И как според теб изглежда позитивното?
 Биографиите, колкото и да са напудрени, казват много за човека и как са се получили нещата при него. Кое точно не ти харресва в това, коетоо съм написала, че не е захаросано ли? да не би нещата, които правиш на работа като наемен работник да са твоя собственост? Дори най-гениалната идея да дадеш и разработиш, тя остава сообственост на фирмата, освен ако не си я патентоваш собственоръчно и не си използвал ресурси на компанията. Колкото и трудно и цинично да звучи. Всеки малко или много е романтик, иска да вярва поне за себе си, че е направил всичко сам, иска да вярва и на това, че някой друг е станал баснословно богат със собствени сили и гениалност, но в 99 процента от случаите е имало кой да подложи я с начален капитаал, я с връзки, я с всичко накуп.
Не те карам да комуникираш с мен, нали така! Щом ти е тягостно, не коментирай постовете ми. Насила никого нищо не карам, не съм седнала аман-заман, комуникирай с мен!

Толкова  се обърка, че взе и главни букви да използваш.

На кого говориш?

Ама то от дондуркането ... решил да му е по-лесно , да не пише команди и хоп --- измислил едно прозор4е  

Много ми е интересно само едно... Тези майки, който са на мнение, че "децата" им /все пак говорим за възрастни хора между 18 и 24 години/ трябва само и единствено да учат, без да работят, без да поемат каквито и да е ангажименти... Дали те са продукт на такова стечение на обстоятелствата, дали са реализирани или са с типичните болни амбиции?!? Философията "Не искам детето ми да повтаря моите грешки"  е вредна, поради много причини. Първо, децата ви са различен човек... с различни мечти, различни потребности, различни способности. Надявам се ще продължите да ги "дундуркате", когато на 25 и са на първото си работно място, когато на 35 са в пика на своята кариера, но биологичният часовник тиктака... Не може да твърдите, че човек единствено трябва да учи до 25 години! Човек се учи докато е жив. Възрастта между 20 и 30, обаче, е да се изградиш като личност... да наредиш приоритети. Да подредиш живот! Който в следващото десетилетие доизграждаш, подобряваш, усъвършенстваш. Тук не говорим за налудничеви смени по 12 часа в кръчма, в съчетание с медицина. Говорим за себеизграждане. Различни отношения. Човек трябва да говори и с просяк, и богат. И с прост и учен... защото така опознаваме себе си.
И сега един личен пример: Моят приятел беше "дундуркан". Закуската му се носеше в леглото от майка му. Не вършеше домакинска работа. Не помагаше с нищо. Ангажимента му беше да учи! И дай боже да се уреди на държавна работа. В момента приятеля ми изкарва над средната заплата в страната. Имаме собствен бизнес /малък/, с който се занимава основно той. Изкарва и допълнителни пари. Напредва с образованието. Върши домакинска работа и сме равни. Всичко това се промени, когато спря да бъде дундуркан. И разбира се, майка му е горда! Но нямаше да се развият нещата по същия сценарий, ако зависеше от нея.
Не генерализирам. Просто повечето родители, трябва да си оставят болните амбиции в родилния дом.