И понеже биографиите говорят много, нашите герои са имали изначално интерес към програмирането и компютрите, а не са бърсали масите в някое кафене или работейки в някакъв офис или магазин, учейки... нещо си там.
- Публикувана: 13 март 2017, 13:58 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2017, 08:47 ч.
Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/
То дори не е въпросът в самата диплома, а в средата. И двамата наши герои са тръгнали от колежа, дето се вика, поне една-две години са се мотали по лекции, там са се запознали с други, които са им станали съмишленици. А явно винаги си остава желанието за дипломиране макар големия успех. Браян Мей също се дипломира, при това май физика беше. Да го питаш за какво му е - той си е успешен и без диплома, ама ей на, явно без нея нещата не са в комплект.
И ако се върнем на темата, не казвам, че не бива да се учи, напротив, но не бива човек да има огромни очаквания от това. Обикновено много други фактори се оказват много по-важни от дипломата или степента в нея, а често и специалността. Пък откакто има бакалаври и магистри отделно, а не просто "висше", съвсем хора учили по две-три години минават за онова, което някога се учеше за 5. Ето, гледам по телевизията един човек, който явно е записал магистратура по социология след като завърших, ама много след и за има-няма и 10 години вече е професор. Иначе го познавам като юрист и се учудих от тази внезапна и шеметна кариера в моята област, ма е факт.
Става това, което ти позволяват уменията и способностите. В повечето случаи - нищо кой знае какво не става.
Ако докато си работил, си събирал пари, с които да се издържаш докато си на нископлатен стаж, отиваш на стаж и се опитваш да наваксаш. Ако не си ги предвидил нещата, а чакаш някой да те вземе, заради хубавите ти очи - най-често дълго време чакаш и плюеш по злите работодатели.
Ако докато си работил, си събирал пари, с които да се издържаш докато си на нископлатен стаж, отиваш на стаж и се опитваш да наваксаш. Ако не си ги предвидил нещата, а чакаш някой да те вземе, заради хубавите ти очи - най-често дълго време чакаш и плюеш по злите работодатели.
Не значат нищо за тези, които ги имат. То е като да не се замисляш за хляба, когато го имаш, защото го имаш и винаги си го имал. Но ако го нямаш нещата вече изглеждат по-различни. Когато някой си изгори дипломата и се заличи от регистрите на дипломираните, тогава ще му повярвам, че дипломата нищо не значи.
За да запишеш магистърска, първо трябва да имаш бакалавърска. А в магистърските отпадат много от общообразователните курсове, но се предполага, че вече щом си изкарал една диплома, не стъпваш на голо поле, а ако не ти достигат предварителни знания те карат да запишеш въвеждащи курсове за тази специалност.
За да запишеш магистърска, първо трябва да имаш бакалавърска. А в магистърските отпадат много от общообразователните курсове, но се предполага, че вече щом си изкарал една диплома, не стъпваш на голо поле, а ако не ти достигат предварителни знания те карат да запишеш въвеждащи курсове за тази специалност.
И понеже биографиите говорят много, нашите герои са имали изначално интерес към програмирането и компютрите, а не са бърсали масите в някое кафене или работейки в някакъв офис или магазин, учейки... нещо си там.
Просто не бива да забравяме, че в общия случай отглеждаме децата си за нормален и обикновен живот. Не за Бил Гейтс или Пикасо. (Апропо, и хората на изкуството рядко са падали от нищото и са става велики в своята област)
Не значат нищо за тези, които ги имат. То е като да не се замисляш за хляба, когато го имаш, защото го имаш и винаги си го имал. Но ако го нямаш нещата вече изглеждат по-различни. Когато някой си изгори дипломата и се заличи от регистрите на дипломираните, тогава ще му повярвам, че дипломата нищо не значи.
Та няма нужда от пиромански драми. Истината боли, но е такава.
Тортата вече е изядена, и смляна, и няма как да се върне цяла, колкото и изялият я да казва, че можело и да не я яде и изобщо може в днешно време и без торти и те нямат значение. Можело да не я яде, ама я е изял! То на сит стомах и засладил може всичко да твърди - не може да се върне времето назад и да бъде поставен в нулевата точка с торта пред себе си. (брей, ама работата с деца развива измислянето на сравнения и аналогиии, много активизиращо действа)
Да, в повечето случаи няма случайни хора. Синовете на овчарите са рядкост, колкото за цвят, да има нова легенда.
Да, в повечето случаи няма случайни хора. Синовете на овчарите са рядкост, колкото за цвят, да има нова легенда.
Бояна, ама друго си е да споменаваш как си учила Кант, а? Иначе ще гледаш отстрани в ъгъла.
Някои хора и като лекари са работили без диплома, та за един журналист пък не знам за какво толкова му трябва.
Иначе ще гледаш отстрани в ъгъла.Някои хора и като лекари са работили без диплома, та за един журналист пък не знам за какво толкова му трябва.
А журналистите по правило имат различни професии, това е най-добре. Има завършили медицина, право и всякакви други специалности. Това е далеч по-важно от измислената специалност журналистика, която наистина няма никакъв смисъл да се учи по начало, а камо ли у нас. И по света журналистите най-често за основа имат филилогия или друга специалност.
( Пък ако говорим за мен – аз не съм журналист)
Като си убеди някой детето да не учи висше, защото нямало полза от диплома, тогава ще му повярвам.
Това е малко вероятно. Прието е в повечето фамилии децата да имат по-високо образование от родителите или прародителите си, а не по-ниско. По-скоро рационализират, както казват психолозите - на детето не му се учи или се отказва, и какво му остава на роддителя да каже, освен едно "дипломата няма значеное". Нали все някак трябва да го преработи, да се справи с фрустрацията.
Има много "ако"-та в моя отговор и аз го дадох. По правило младежите не питат, нито се интересуват какво мислят родителите им, а направо си правят каквото решат.
Моля, те махни го това тире в "по-време", защото нямме "време, по-време, най-време", т.е. нямаме сравнителна степен, за да слагаш тире. Не зная дали е печатна грешка, но вече поне два пъти го срещам в твои постове.
Моля, те махни го това тире в "по-време", защото нямме "време, по-време, най-време", т.е. нямаме сравнителна степен, за да слагаш тире. Не зная дали е печатна грешка, но вече поне два пъти го срещам в твои постове.
Това е малко вероятно. Прието е в повечето фамилии децата да имат по-високо образование от родителите или прародителите си, а не по-ниско. По-скоро рационализират, както казват психолозите - на детето не му се учи или се отказва, и какво му остава на роддителя да каже, освен едно "дипломата няма значеное". Нали все някак трябва да го преработи, да се справи с фрустрацията.
И аз казвам, че дипломата няма значение за това как ще живееш, а често и за това каква работа ще имаш. Още по-често и за това какво самочувствие за ум ще имаш, защото всеки познава дипломирани тъпаци. Например.
Да си задам пак въпроса: Ще се съгласите ли, че е полезно да се работи по-време на следването, ако работата не пречи и не е за сметка на ученето?
С дете на 9 всичко предстои. Говоря за момента, в който детето порасне и каже "не искам да уча" или запише и после се откаже. Тогава има фрустрация, при случката. При дете на 9 каква фрустрация за нещо, което ще се случи след 10 години? Може да сее фрустрираш за някое състезание по матемакита или каквито има за малките ученици, примерно.
Е, как да няма дипломата значение за живот и работа! Като ти пишат в обявата, че позицията е за човес с висше образование или конкретно висше образование, сивито ти автоматично ще отиде в коша. Е, ако заобиколиш интервютата, а директно те представят като човек за позицията с препръки или по частен път, то очевидно, че дипломата няма да е важна. А и човек веднъж минал през университета трудно се съгласява да мине на две нива надолу като работа и среда.
Е, как да няма дипломата значение за живот и работа! Като ти пишат в обявата, че позицията е за човес с висше образование или конкретно висше образование, сивито ти автоматично ще отиде в коша. Е, ако заобиколиш интервютата, а директно те представят като човек за позицията с препръки или по частен път, то очевидно, че дипломата няма да е важна. А и човек веднъж минал през университета трудно се съгласява да мине на две нива надолу като работа и среда.