Някой го финансира този чудесен живот.
- Публикувана: 13 март 2017, 13:58 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2017, 08:47 ч.
Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/
Andariel, дишай...
Блягодаря, дишам, че и мърдам даже!
Та, какъв е твоят верен отговор? Не заради друго, а за да знаем какво да ти отговаряме при следващия въпрос.
Този с комикса не зная какво цели, но се е получил един грозен, едностранчив комикс, дето е трагикс за автора си.
Някой го финансира този чудесен живот.
Чий живот?
не разбирам какво имаш предвид.
Май много конкретно разбираш "лабове". Но ето, написала ли, работят.
И какво ти е смешно? И какво не разбирам? И за какво говорим? И като ти е станало ясно за какво става дума за какво си работила по доста проекти? Като си видяла колко е зле ....
Даваш подвеждаща информация просто.
Имало лабове с големи платени проекти и който бил от най-добрите отивал там... Не е така. В почти всяка институция (включително БАН) има проекти, много от тях са с добро финансиране и много потенциал - обясних вече какво означава финансирането - не пари в задния джоб, а пари за работа. Всеки, който прояви интерес към работата в някоя институция, може да отиде като кръжочник/стажант/лаборант там и в повечето случаи го включват в проектите си (защото пред фондовете е хубаво да има повече млади хора и студенти - това може да бъде плюс при одобрението на проекта). Изобщо няма значение дали е добър, отличник, скрит талант и тн. Стига да прояви интерес може да участва.
За мен не се тревожи. Аз се занимавам с наука, защото се интересувам от това и ми носи удоволствие, но не разчитам, че с това ще се изхранвам.
tomeva, никой не видях да пише, че е срамно да си сервитьорка или секретарка. Нали въпросът не е кое е престижно, а дали е ОК човек, записал Право да работи като сервитьор по време на следването. ОК е, ако има нужда от пари или действително е с график, който го позволява. Специалности много.
Този с комикса не зная какво цели, но се е получил един грозен, едностранчив комикс, дето е трагикс за автора си.
И да ти обяснявам , няма да разбереш.
не разбирам какво имаш предвид.
Няма безплатен обяд, нали знаеш. Нито децата са се изгледали сами, нито прословутата мусака се е сготвила, а трябваше да отложа много неща от живота си, за да дам подкрепа. Дадох я, защото така съм сметнала за правилно. Така да го кажа, каквото съм направила, то е било повече въпреки, а не благодарение на външна подкрепа. Та, цената, която платих е висока, за мен си заслужава. Но така е, когато се върви срещу течението, аз си бях наясно още от самото начало, включително образа, който и тук най-клиширано получих за тъпата домакиня с мусаката, макар сега да излезе, че бил красив живот. Ирония на съдбата. Преди време чух фразата sacrifice but never surrender. Въпреки всички житейски удали, но какво, да седна да се оплаквам тук как със здравето съм зле и всеки момент мога да се окажа на операционната маса с неизвестен изход ли? Ми, няма, но за успокоение на Трещерица го пиша, че има вселенска справедливост и нека ми, пада ми се. Всъщност сега като стана въпрос в темата, осъзнах с пълна сила, че наистина съм постигнала повечето неща, които съм искала. И аз като децата ще кажа - няма пък, да се давам! Моралния си дълг съм го изпълнила към всички.
...За мен не се тревожи. Аз се занимавам с наука, защото се интересувам от това и ми носи удоволствие, но не разчитам, че с това ще се изхранвам.
...
...
Няма безплатен обяд, нали знаеш. Нито децата са се изгледали сами, нито прословутата мусака се е сготвила, а трябваше да отложа много неща от живота си, за да дам подкрепа.
Много зор си видяла да отгледаш децата, без да работиш.
Ще ти пусна линкче към онази приказка за циганина и селянина. Циганинът какво казал на селянина - $твоята е лесна - ори, мели, яж. А моята е трудна - проси го, носи го, печи го, та чак тогаз яж$. Не че се изненадвам на това, което пишеш - по подразбиране никой друг, освен теб, не е видял зор. Жалка работа.
Като е без зор, защо не си го направила? Кой бяга от лесното?
Като е без зор, защо не си го направила? Кой бяга от лесното?
Когато не работиш само ти гледаш децата и съответно вършиш работата на целия персонал на една ясла и детска градина – от лелките до готвачките. Та е едно и също, и за работещите, и за домакините. Просто едните работят и нещо друго, а домакините работят само за децата и дома 24/7. Особено с две-три деца или породени работа си има много или поне може да има много. Да не говорим, че има деца болнави или с други проблеми, та може да е страшен зора.
Не взимам страна, не съм в нито един от двата варианта, но само да отбележа. Сега някой ще каже, че майката домакиня може да си клати краката и да не е много отдадена на задълженията си, но същото важи и за работещите, не навсякъде човек се убива от работа. Не виждам ползата от тези войни. Това е като споровете дали е по-яко да мъж или жена. Ми, всеки си има живот и само той си знае кое му е трудно и кое не. Има и по-повърхностни хора, които живеят по-леко, а има и по-тревожни, по-задълбочени, които могат и под палма на плажа да се мъчат.
Когато не работиш само ти гледаш децата и съответно вършиш работата на целия персонал на една ясла и детска градина – от лелките до готвачките. Та е едно и също, и за работещите, и за домакините. Просто едните работят и нещо друго, а домакините работят само за децата и дома 24/7.
Да, бе, а защо някои не могат да си го позволят.
Препоръчани теми