Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/

Томева, дъщеря ми подходи с чист разум/без емоции/ и взе решение какво да следва на база интерес към определена професия и последваща реализация.Имах един единствен разговор проведен с нея преди да реши.Посочих, че веднъж избрала за себе си просто някаква професия и работейки я определен брой години, за нея ще бъде мъка, ако не й е по сърце.Настоявах да избере друго , не защото ще й бъде по-лесно, а защото е свързано с нейни заложби,  но тя сама взе своето решение и аз уважавам това.
Пряк свидетел съм на първата й година и знам много добре какво за нея би означавало вместо да стои в библиотеката и да се подготвя в свободното си време, например да гледа малко дете или да поработва в нощен бар.Би било дундурене от моя страна, ако само финансирах едно висше образование в държавен университет, без да виждам положени усилия.Няма професия, в която заплащането да е добро само заради присъствие.Плаща се за труд, който ако е свързан с висока квалификация означава постоянно професионално развитие и усъвършенстване, в което рядко присъстват лекота и бурен социален живот.И това й казах в онзи разговор, преди да се запише в това, което пожела, защото имаше избор.
Уважавам усилията на всички работещи студенти, както Вие вероятно уважавате усилията само на учещите.За мен е по-важно те да бъдат научени самостоятелно да решават какво искат за себе си, като само им се посочват евентуалните последствия.Това е подход, чието приложение започва в много по-ранна от студентската възраст и е помощ за този, който е научен да мисли.

п.п.Темата е мнохо хубава.Поздравления за всички участващи в нея.

Ок, давай, разказвай за себе си! Щом толкова пренебрежително гледаш на чуждия живот, дай да го видим твоят какъв е! Какво си постигнала, щастлива ли си с изборите си или поне с някои от тях, имаш ли за какво да се събуждаш сутрин, мечтаеш ли? Ей такива едни въпроси. Досега за толкова години в тоя форум от теб едно смислено нещо не съм прочела, нищо полезно не си казала, никакво знание или опит не си дала на хората, които те четат. Само за едно стоке се сещам, дето толкова ти е важно, и то пак беше нещо негативно за това как не ти давали път или нещо такова.

Защото нямат пари. Повечето хора не могат да си го позволят, но пак в България има дълго майчинство. В повечето страни в ЕС майчинството е по около 12 седмици и се връщаш на работа. И яслите са платени. И в някои страни ако бебето е болно ти пращат сестра у вас да го гледа, ама ти от работа не можеш да отсъстваш. Та така.
Но и с пари не мисля, че всеки би стоял вкъщи повече от година. Въпрос на характер е, повечето хора, които познавам ги ловят нервите от подобно ежедневие.

Мерси, Бърди!

catarina, и аз харесвам темата, макар че по-полезна и хубава щеше да е без махленските истории и чесане на его, ноооо... това е обществен форум и всеки си пише, каквото и както си иска.

Иначе за избор на специалност, аз мисля, че на тази възраст нищо не знаят категорично и ясно, разбира се има много примери и за обратното.  За това, каквото и да изберат не трябва да се страхуват, че ще сгрешат.
Също така смята, като Вас, че решенията са техни, но ние само можем да споделим мнение.
Когато синът ми кандидатства каза, че иска археология. Аз му казах да проучи после какво се случва и какво работи един млад археолог в България, съвсем практично.... Той си направи си проучване... говори с много хора и каза: да ще продължа да си чета история, но определено не не е за мен тази работа. Казвам това, защото младите понякога идеализират бъдещата си професия и защото последните години се говори за високия процент безработица сред младите хора и не само Б-я, а и в Европа и една от най-спряганата причина е избора на специалности, които не им дават реализация след това... или поне много, много трудно.
Изборът не е лесна работа, но когато имат цел и мечти е по-лесно и точно тогава се случват нещата.

Хм. Интересно. Сподели ми името на една лаборатория, в която се работи по проекти с много добро заплащане за участващите, където има подбор на кадри по успех, стажове, постижения и предишни участия. В България. А там постоянно ли търсят такива добри, доказали се кадри? И всичките ли много добри и талантливи студенти имат възможност да отидат там?

Не защитавам никакъв интерес. Само не виждам смисъла от това надцакване. Нормално е на младите хора да им е трудно да правят велика кариера още преди да са завършили. Тук се бият в гърдите анонимни хора, които били назначени на високи позиции, работили на 8-часов работен ден, същевременно учили редовно без да изпускат занятия и имали богат социален живот. Който посмее да каже, че не навсякъде това е възможно без да се жертва сън/здраве/успех или нещо друго, веднага му се начуква канчето, че той специално е по-смотан и затова не бил успял, а други успявали. Не виждам за кого е полезно това. Ясно е, че на някои хора им се налага да работят по време на следването чисто финансово (аз бях от тези и не съм загубила много повече от малко повечко нерви, няколко часа сън и по-приятна лятна ваканция), но да се изкарва, че е жизнено важно да се работи по време на следването и това калявало характер и правело от ученика възрастен е много пресилено. Хубаво е да си самостоятелен от рано, спор няма. Хубаво е за тези, които са си избрали специалности, в които това е възможно.

Анди, разбирам и съм съгласна с повечето написано от теб, но не и с това за подкрепата. Критично важна е. Нали си наясно, че твоят модел е действал успешно благодарение на подкрепата на мъжа ти- и финансова, и морална? В българската реалност не са много мъжете, които могат да финансират сами 4-членно семейство плюс следването на съпругата си в НБУ? Това не омаловажава твоята ангажираност с децата и семейството ти.  Но повечето хора в България чисто и просто не могат да си го позволят. Същото е и със студентите. Някои просто не могат да си позволят да не работят.

Не виждам нищо срамно нито в сервитьорите, нито в секретарките - нито в това, че и едните, и другите, основно разнасят кафе - но секретарките се грижат и за ксерокса, примерно. И вдигат телефона. Нищо, ама нищо срамно или унизително няма в това - ако това са възможностите и амбициите и стремежите и мечтите на някого, обаче, е добра идея да не губи своето време и парите на родителите си и да учи, примерно, "история на изкуството" само и само да има някаква хартийка, зад която нищо не стои.

Много хубаво. Много показателно.
Ам... ако имате избор, кое бъдеще бихте избрали за своето дете?..

То само това оставаше, всичко вкъщи да ми е на главата двайсет години, и да не мога да изкарам още едно образование!  И за него имаше. Ако си купувах парцалки и подобни, просто нямаше да се вижда. Пак леко му се размина през тези години.

Горещо одобрявам! Но, наистина не е по силите на много семейства. Особено в нашенското риалити.

Ма и в другите страни вече рядко го има това. Световната финансова криза и всичко останало изпратиха жената домакиня в миналото.

значи съм хванала последния влак. А като се замисля, нямаше да е по-добре аз да съм на работа, децата вечно боледуващи на градина, да висят по цял ден на училище, а и той нямаше да може да си гледа кариерата. На практика почти не се е занимавал с тези житейски подробности, иначе щеше и той да излиза в болнични и да прибира деца от училище, а децата концерти, снимки и прочие, ама друг път щяха да видят в това количество и качество!

Оставят 3 мес. бебе и се връщат да работят 5-6 дена седмично по 8-9 часа на ден като  в България?

Тук все още има доста дълго платено майчинство, та никой не принуждава нашенските майки да оставят 3-месечно бебе. И майчинството сега е доста по-добри пари, отколкото преди почти двайсет години, особено ако майката се е осигурявала на цялата си заплата. Навремето нямаше значение на колко си се осигурявал - все беше по-малко от МРЗ, май беше 80 процента от минималната, а минималната беше смешна работа.